Напоследък възстановявам стари фотоси от семейния ни албум. В него са запазени наистина редки кадри, защото дядо ми Никола Радев е известен леар от времето на царска България, който губи всичко с идването на комунизма. Оказа се, че освен снимки, свързани с паметниците, които е изработвал, в албумите му има и други исторически снимки.
Реших да ви покажа два редки кадъра на първите български серийни самолети – те са от периода 1925-1927 година. По това време моят дядо е работел на летище Божурище. Първо е изкарал казармата си там, а след това е останал на работа. Самолетите са ДАР-1 или ДАР-1А.
ДАР или Държавната аеропланна работилница е създадена през 1925 година на летище Божурище. То е първото българско самолетостроително предприятие. Пръв началник на ДАР става летецът капитан Марко Първанов. Негов главен инженер е германският летец инж. Херман Винтер.
На 16 ноември 1925 година тези двама мъже облитат първия български самолет, заложен за индустриално производство в България – „ДАР У-1“ (Узунов-1). Самолетът носи името на загиналия при катастрофа през 1925 година пилот Иван Узунов. Машината е копие на известния по това време в Германия самолет ДФВ-CV. Произведени са седем такива машини.
Снимките в семейния ми албум са на ДАР-1 или ДАР-1А. Няма как да позная, защото разликата в двата модела е само по-мощния двигател на втория. Самолетите представляват учебен двуместен двуплощник, развитие на модела „У-1“. Двигателите са „Валтер“ с 60 конски сили и „Валтер-Вега“ с мощност 85 конски сили. Изключително ниската мощност е наложена от ограничаващите клаузи за България в Ньойския договор.
От ДАР-1А са построени са 12 самолета, които са предадени на Аеропланното училище в Божурище.
Реших не само да възстановя, но и да опитам да оцветя черно-белите снимки. За радост имам приятел, който е жива енциклопедия, що се отнася за самолети. Юли ми разказа, че перките на тези самолети са изработени от дърво, както и повече за цветовете им. Националния трибагреник съм оцветил по два различни начина, защото на старите кадри той е разположен вертикално, а на възстановен ДАР-1 – хоризотнално.
На два от самолетите на снимките се забелязват обозначения. Разтърсих се за номерата им B-BIKF и B-BIKD, но намерих информация само за самолет с близък номер – В-ВІКR. С този ДАР българският летец-изпитател Петко Попганчев е постигнал няколко своеобразни рекорда:
- На 24-ти май 1932 година 27-годишният Петко Попганчев прелита под Стамболовия мост* във Велико Търново
- Година по-късно изпълнява 127 свързани лупинга при полет от Карлово до Казанлък.
*Стамболовият мост е уникален в техническо отношение. Той е първата свободновисяща безподпорна конструкция на Балканите.
Както споделил летецът по-късно, едни от основните трудности на начинанието са: избиране на правилна скорост и височина и планиране на точния момент за завой от 180º преди самото преминаване под моста. От значение било в края на завоя самолетът да се окаже точно между стоманения свод и повърхността на водата. Петко Попганчев е излетял от Казанлък, заредил гориво на летището в Горна Оряховица, направил подход откъм хълма Трапезица, пикирал над днешната Старопрестолна гимназия по икономика и завил на 180° срещу течението на река Янтра. Пилотът стабилизирал машината на 20 метра височина и преминал под сводана моста.
Надявам се устремът на предшествениците ни да ви носи същото вдъхновение, каквото дава на мен!
Това е една картина от 2020 година на художника – Мартин Гергински, вдъхновена от снимките.
Оригинални кадри:
Автор: Явор Радев
Редактор: Евел Инара
Снимки: Явор Радев
Пълнощастие 2019 © Всички права запазени.
Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.
