автор: Диана Ривера Дезир
ЕДНО: Обичай себе си!
Във всеки един от нас свети божествената искра. Светът – това си ти. Всичко, което виждаш отвъд себе си, е проекция на твоето вътрешно аз. Да се обичаш безусловно означава да се приемеш изцяло, без да си вменяваш вина за несъвършенствата си, да опознаеш себе си, да надграждаш и да надхвърляш очакванията си.
Само човек, любящ себе си, е способен да дава – грижа, любов. Само вярата в себе си те кара да летиш. Осъзнатият индивид е в полза както на него самия, така и на всички останали.
ДВЕ: Гледай с очите на дете!
Децата са съвършени и чисти. Те наистина умеят да се радват на живота. Има една притча за човека, който казал на Бог „Боже, дай ми всичко, за да се наслаждавам на живота“, а Бог отвърнал „Аз съм ти дал живот, за да се наслаждаваш на всичко“.
Аз съм едно голямо дете с опита на възрастен. Постигнала съм вътрешен баланс и удоволетворение. Радвам се на малките неща, ама като казвам радвам се, наистина е така 🙂 Удивлявам се от капчицата роса, която нежно отмива прахта от тревата. Възкликвам, когато видя лястовичките да свиват гнездо на прозореца ми. Не си заслужава да се саморазяждаш в разрушителни мисли или действия, породени от външни фактори като черната хроника, която ни залива, например .
ТРИ: Открий призванието си!
Намери онова нещо, което те кара да се усмихваш. Дейността, която те мотивира, окрилява, успокоява. С една дума – прави това, което обичаш. Всеки има призвание. Потърси своето, а когато стане част от живота ти, рискувай! Няма по-голямо щастие от това да работиш с любов.
ЧЕТИРИ: Бъди пример!
Не познавам злобата, омразата, завистта, лицемерието и скъперничеството. Абсолютно освободена съм от това бреме. Чистосърдечно гледам собствената си паничка, мотивират ме успелите. Радвам се за постиженията на другите и помагам, ако имам възможност. Обичам да правя малки жестове, но от сърце. Ценя и уважавам всеки, не държа да се харесам на всички. За мен е важно да съм в хармония със себе си и да живея така, че да не преча или вредя, а напротив – да бъда вдъхновение.
Аз съм Диана Ривера Дезир. На 37 години съм, дипломиран педагог по избразително изкуство и труд и техника. Определям себе си като творец, без да се рамкирам в определена категория или прозвище. Моята страст и идентичност е изкуството във всичките му проявления. Картините и стиховете ми са образното представяне на вътрешния ми светоглед. Обичам това, което правя и си личи. Докосвам публиката, пораждам чувства, размисъл и усмивка, което истински ме мотивира и вдъхновява.
Обичам и подкрепям семейството си. Винаги изказам чувствата и мислите си на момента, защото всеки миг е рай и всяка въздишка любов.
Къде е лятото се питаш,
Дали в спомени или в дъжда.
Дали в сълзите на Земята,
измиваща от себе си ръжда.
Къде е, а когато дойде
и слънчев жупел ни залее.
Пак в незгода се попиташ,
кога ли дъжд ще се излее.
Попита ли веднъж Земята,
добре ли е, след оран тежка.
С бетон покрита, тя милее
за пощадата човешка.
Небето плаче, цяла свита.
Земя тресе, агонизира.
Вятър клоните преплита,
Урагани ни връхлитат.
И сълзи огън, буйна лава,
буренища, гъста плява,
рояци птици и мушици.
Земя се втурват да спасяват.
А човека, дом получил,
блага природни наготово.
В сърце земя улучва.
Раздира, корми и измъчва.
Не ще търпи. И тя е жива.
Не ще прости телта бодлива.
Една е майка тя на всички,
на хора, зверове, тревички…
И който таз Земя не тачи,
Ще пълзи и ще се влачи.
Редом с небеса ще плаче.
Като отхвърлено сираче.
„Земя е Рай и Ад“
Диана Dezir, стихове и картини
Снимки: личен архив Диана Ривера Дезир
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Диана Ривера Дезир и на Пълнощастие.
