Вкъщи напоследък предпочитаме за си кажем „наздраве“ с домашна напитка, с чието съдържание сме наясно. Знаем откъде идва цвета й, вкуса й и сладостта й. Орехов ликьор може да си направи всеки, защото страната ни е осеяна с орехови дървета – има ги покрай пътищата, а не само в дворовете.
Отдавна бяхме набелязали орехови дървета, но все пропускахме правилния момент за брането на орехчетата за ликьор. Черупката им все още не трябва да се е появила. Тази година внимавахме повече и в края на месец май напълнихме една голяма торба.
Подготовката на ликьора включва:
40 малки зелени орехчета
Литър домашна ракия
Един килограм захар
Измитите и изчистени орехчета трябва да се прободат с дебела игла от всички страни. Задължително използвайте гумени ръкавици, защото доста ще се изцапате и после около две седмици ще имате кафяви пръсти. Уви, дори с ръкавици има голям шанс да боядисате неволно ръцете си.
Един трилитров буркан ще е идеален, за да напъхате след това орехчетата. Ако като нас не притежавате толкова голям буркан, ползвайте бутилки с по-широко гърло например. Разпределяте пропорционално орехчетата, добавяте захарта и заливате с ракията.
Държахме бутилките в стая, на сянка. Живеем в градски апартамент без тераса, но ореховият ликьор се получи така добре, сякаш е правен в някоя стара, българска къща:)
Една полезна идея – надпишете на бутилките датата, на която трябва да извадите орехчетата – след 40 дни. Полезно е, защото човек забравя кога точно ги е сложил. Ние бяхме записали началната дата, но догодина ще се поправим:)
Обръщайте от време на време бутилките, за да се смеси и разтвори захарта. Постепенно орехчетата ще пуснат тъмен сок. Щом 40-те дни минат, прецедете готовата течност. Така получавате един чисто български диджестив – домашен ликьор от зелени орехи.
Следващото лято ще забъркаме двойна доза орехчета със захар и ракия, за да ни стигне за наздравици за цялата зима.
Автор: Явор Радев
Редактор: Евел Инара
Снимки: Явор Радев
© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.
