автор: Владо Николов
Завърших НАТФИЗ през 1996-та и практикувах професията за около две години. Въпреки че много обичам театъра, не попаднах на точните места в точното време, с точните хора. Осъзнах, че театъра може и без мен и е по-добре да търся друга сцена. Започнах работа като барман – в Mr,Punch, J.J.Murphys, Backstage. Всеки, работил зад бара, знае предимствата и недостатъците на тази професия. Намираше се време за участия в чужди филмови продукции, дублажи.След време срещнах жената, с която исках да създам семейство и взех решение да сменя работата зад бара с… работа в компания, продаваща алкохол. От началото на 2004-та година съм в алкохолната индустрия на различни позиции.
There is no other business like spirit business.
СУТРИН:
- Събуждам се напълно възстановен след 5-6 часов сън някъде около 7.00-7.15 часа – нехуманно време.
- Въпреки лукса да живея на 500 метра от офиса, от няколко месеца изживявам сутрешен катарзис, шофирайки от Манастирски ливади до Люлин и обратно. Tова е времето, което прекарвам със сина ми Филип, возейки го до училище. Говорим за футбол, слушаме Дарик и Митко Павлов… Кафе или чай в колата.
- Около 9 часа съм в офиса. Започват задачите за деня, сутрешни разговори с колеги и офисното кафе.
- Следва водопад от планирани и непланирани задачи, много телефония, второ, трето офисно кафе, бърз обяд, малко релаксиращи разговори с близките.
- После пак задачите за деня, проектите и така до…
ВЕЧЕР:
- …19.30часа. Срам ме е да призная, но съм работохолик, от което страдат най-вече колегите, социалният ми живот, срещите с приятели и миговете със семейството.Такъв съм, обичам динамиката и не се спирам.
Почивните дни:
Когато пътувам по работа или за удоволствие, имам време за социални мрежи и планове за бъдещи проекти. Тогава се посвещавам и на близките. Семейните пътувания са най-любимото нещо! Обожаваме зоологически градини, въпреки че ние самите сме пътуващ цирк. С децата се шегуваме, гледам да им отворя кюфтетата за музика, филми, любими теми и книги. Предпочитам да чета книга, отколкото да сърфирам из дълбокомислените статуси в соц. мрежите и да, предпочитам готина снимка пред умна фраза. Като акумулаторите се зареждам в движение – с пътувания, планина и море. Последните години „гърчея“ в най-близката точка с море до София.
Уиски Фестът ми е идея и мечта, превърната в реалност. Правим го с мега кеф и мега много труд. Тази година забиваме седмото издание в София, имаме и два феста в Пловдив.
Пълно щастие е да се загубиш някъде – без телефон, без навигация. Ей така, да се отдадеш на инстиктите и усещанията. Пълнощастие е да уловиш момента.
Снимки: личен архив Владо Николов
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Владо Николов и на Пълнощастие
