КАКВО Е ДА СИ… керамик по случайност и най-нетърпеливият човек на света

автор: Айлин

Казвам се Айлин и по стечение на обстоятелствата съм керамик – като пояснявам – на пълен работен ден. Хората смятат, че това е нещо, което се прави в свободното време.

Като дете израснах на село. Мечтаех за какво ли не, но най-много исках да стана библиотекарка. Прекарвах почти всеки следобед в нашата добре заредена селска библиотека. И днес обожавам книгите. Живея два живота: този на книгата, която съм подхванала в момента и динамичната работа в ателието ми.

СУТРИН, 7:00

Изключителна нетърпелива съм във всяко отношение, бързам да осъществя всяка идея на мига. Сутрин, откак се роди синът ми, ставам в около седем часа, защото задълженията започват отрано. По това време аз вече съм си направила разпределение на цялата работа за деня и след бърза закуска хуквам.

ОБЯД

Обичам да работя сама, без излишни раздумки, на силна музика. Понеже не обичам да губя време, единствената ми почивка е за обяд, когато си позволявам и някое друго мляко с нес кафе или чай.

ВЕЧЕР, 17:30

Тогава приключвам работа. Събираме се вкъщи със семейството ми, преглеждам домашни, почивам си. Често си лягам рано, с някоя книга в ръка – така удължавам деня.

Главният виновник днес да съм керамик е баща ми, който ме записа в училището по керамика в гр.Нови пазар. Тогава не знаех как и къде да продължа средното си образование. Признавам, в училище не ми беше особено интересно, но видях доста практика. По-късно, когато дойдох в София, поработих в немалко ателиета, натрупах солиден опит. Дълго време се чудех дали това е моят път, дали ще мога да се изхранвам само от това. Започнах самостоятелно в семейното ни мазе, в тясно пространство, но поръчките нарастваха с времето, а с това и моята увереност.

Ателието е мястото, без което не мога. Пристрастена съм не само към работата в него, а и към обстановката. Сама го оборудвах и постоянно въвеждам подобрения – това е част от удоволствието. Правя авторска керамика във все по-големи тиражи, работя с галерии и магазини, имам и много крайни клиенти, с които сме почти като приятели вече. Обичам работата си, дори и рутината в нея, болката в ръцете в края на деня… всичко. В бъдеще се надявам да намеря време да успея да отворя вратите на ателието за работа с деца и възрастни, защото смятам, че има глад за подобни дейности. Би било чудесно, ако успея да запозная повече хора с този невероятен занаят.

Линк към страницата ми:

https://www.facebook.com/AjlinCeramics

Снимки: личен архив Айлин

© Копирането на статията е възможно само със съгласието на авторa Айлин и на Пълнощастие.

Comments are closed.