автор: Лусия Медзикян
Работа… започнах от 16-годишна, в един кол център, където изкарвах жълти стотинки. Първите пари, които спечелих сама в живота си, взех в деня на годишнината от сватбата на майка ми и баща ми. Първото, което направих с първите си пари, беше с голям кеф да им купя подарък. Така още на 16 разбрах колко бързо си отиват парите, хахаха. После раздавах флаери, работих в магазин за обувки за една година и накрая стигнах до местоработата си в момента.

Вече от 6 години работя в Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ София. Това е световна организация с клонове в над 22 Европейски държави, включително България. Основната цел на организацията е да поддържа арменския дух и култура. Харесвам много работата си, защото организираме различни и интересни културни събития, концерти, изложби, четения на книги, прекрасни детски лагери и какво ли още не. Работата ми е свързана с комуникация с много хора и ми доставя голямо удоволствие, а също така ми е изключително полезна, тъй като ми помага и в изкуството, което създавам. Най-хубавото е, че наистина времето ми протича точно така, както съм си го представяла. На работното място получавам голяма подкрепа относно творчеството ми, което ме прави много щастлива.
Рисуването е било част от мен през цялото време, където и да съм работила. Докато работех в магазина за обувки, докато бях студентка в Софийският университет със специалност Начална и предучилищна педагогика по изобразително изкуство и имаше период, когато не знаех къде се намирам, защото имахме по 15 изпита на семестър. Да бързам за работа, оттам да бързам за изпит, после пак да се върна на работа… Рисувала съм до 5 сутринта за изпит на другия ден и после пак на работа. Някак през годините успях да намеря баланса между работата и рисуването. Сега се чувствам щастлива и вършеща точно това, което искам.
СУТРИН:
- Ставам към 8:00 сутринта. Пия една топла вода, малко упражнения, хапвам една ябълка и после е време за любимата ми част – вкусно кафе с 2 лъжички захар и цигара… Идилия на терасата, слънцето точно вече е огряло.
- Към 9:00 ч. излизам за работа, която се намира на 2 минути от вкъщи. Денят в офиса започва различно. Първото нещо, когато вляза е да си пусна хубава музика и да си направя графика за деня. Тук винаги има какво да се върши, координирам хора, отговарям за събитията, които организираме и доста неща зависят от мен, затова е важно да не пропускам нищо. Често имаме срещи с различни с хора, с тях обмисляме какви събития да реализираме.

ОБЯД
- Така, понякога залисана в работата, пропускам обяда и докато се обърна, вече е станало 17:00 часа. Работният ден за мен приключва. Понякога оставам в офиса до късно за да рисувам, а понякога бързам, за да се вдъхновя в ателието ми у дома.

ВЕЧЕР
- Обикновено се прибирам преди моя любим, затова първата ми работа е да изчистя набързо, да сготвя, да пусна прането – всичко да е хубаво, свежо и уютно. Чакам нетърпеливо Чудото да се прибере, за да си споделим как ни е минал деня, да си разкажем по нещо интересно, да се посмеем и просто да бъдем заедно.
- Към 20:00 ч. вечеряме и към 00:00 часа денят за нас приключва.
Аз съм Лусия Медзикян. Арменска художничка на 28 години, с добро сърце, с малко бели коси и много смели мечти. От 7-годишна съм усетила изкуството в себе си, още оттогава мечтая да стана голям художник, удовлетворен от това, което създава. 20 години по-късно имаме голям напредък и успех, но сега някак се добави и щастието, че оставям нещо след себе си. Нещо, създадено с ръцете ми с много труд и любов, че даже носи щастие и красота на хората. Подкрепата, която получавам от всички близки, приятели и непознати е най-хубавото усещане. То ми дава увереност, че вървя в правилната посока.
https://www.facebook.com/Lusia-Medzikyan-Art

Тази година покрай работата ми успях да реализирам една голяма изложба в галерия НДК – „Армения и България – цветове и форми“ – разбира се, с подкрепата и помощта на много хора. Беше първото ми организиране на такава мащабна изложба – с 30 артиста от Армения и България.
Армения и България се докосват в най-различни аспекти. Доближават история, светоусещане, стремеж към развитие, модернизиране, но беше интересно да се видят и различията, изразени чрез творбите на всеки от авторите.Смея да твърдя, че такава изложба до момента не се беше случвала тук в България и съм изключително щастлива, че бях куратор на това събитие. Имах възможността да представя творчеството си до едни изключителни и вече изявени артисти, и съм щастлива, защото предстоят доста съвместни проекти заедно.

Съвсем скоро, на 20 ноември 2019 в галерия НДК, се открива изложбата „Самозванци“, в която имам удоволствието да бъда поканена. Така че ви очаквам там, за да се срещнем и да се насладите на едни невероятни произведения на изкуството.

Снимки: личен архив Лусия Медзикян
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Лусия Медзикян и на Пълнощастие.
- КАКВО Е ДА СИ… вещ в руните, кристалите и билките пламък, прелитащ между София и Синеморецавтор: Пламена Гиргинова Аз съм Плам! Заемам се пламенно с всичко, което ме заинтригува. Преди да се заема така отблизо с духовното, се занимавах с ефира. Светът ми беше музика с Телевизия…
- КАКВО Е ДА СИ… керамик по случайност и най-нетърпеливият човек на светаавтор: Айлин Казвам се Айлин и по стечение на обстоятелствата съм керамик – като пояснявам – на пълен работен ден. Хората смятат, че това е нещо, което се прави в свободното време.…
- КАКВО Е ДА СИ… детски музикален педагог и създател на музикална къща в София, умножен по двеавтор: ViPart Да, ние сме две – Виктория Георгиева и Габриела Партовски. Един музикален екип в пълна хармония. Наскоро двете създадохме музикална къща за вокална и инструментална практика. Тя се намира в…
- КАКВО Е ДА СИ …графичен дизайнер, който от дете мечтае да е графичен дизайнер, без да знае какво значи товаавтор: Диана Дачкова Още от първия ми урок по рисуване извън училище знаех, че това е нещото, което ми доставя най-голямо удоволствие и поисках да бъде моя професия. Наскоро открих мои детски…
- КАКВО Е ДА СИ… Организатор, координатор и художник със смели мечтиавтор: Лусия Медзикян Работа… започнах от 16-годишна, в един кол център, където изкарвах жълти стотинки. Първите пари, които спечелих сама в живота си, взех в деня на годишнината от сватбата на майка…