автор: Алекс Борназ
Най-буквално – попаднах насред професиите си. Избрахме се взаимно, защото не съм ходил на училище след 4-ти клас и това предполагаше, че ще започна работа отрано, естествено с чиракуване. Детството ми мина по коридорите на телевизии, опери и театри. Така поне имах среда, в която да започна да копая.
Начало/Денят:
Нямам фиксирано начало на деня си, защото се разделих с режима си още като тийнейджър. Най-често преливам от нощни към дневни ангажименти. Например прекарвам нощта в студио, снимайки, монтирайки или пишейки сценарии и проекти, сутринта поемам към телевизията, кастинг агенцията или някоя снимачна площадка, по разни срещи. Оттам продължават една през друга задачи из целия ден.
Страничните проекти са част от това, особено предвид факта, че с времето изместват основните като такива. След като минах 20-тата си година, нещата ставаха все по-сериозни. Станах работодател, поемах все повече отговорности за големи проекти и организационно направих важна стъпка – трансформирах маниите си за чистота и ред в организация и оптимизация на ресурси. Преди да навърша 30, вече имах около 5-6 активни професии, всяка в развитие и често допълващи се.
Вечерта:
Понякога лягам, да.
Не е непременно и това се опитвам да променя през последните 3-4 години, защото на моменти издишам. Преди да легна, най-често навиквам някого. Едно от лошите ми качества – кротувам и когато се изморя, започвам да воювам с всеки на пътя си. Ставам много чувствителен с годините към скатаването на хората, към подхода им да симулират работни процеси и да си придават значение само с идеята, че правят нещо съществено, стъпват на скеле изградено от друг. Това ме влудява, особено като знаем, че не мога да избегна в средата си, а като огранизатор на много масови мероприятия с огромни екипи и витиевати (усложнени бел. ред.) режисури, усещането е особено силно. Затова пък другарувам основно с животни, там са ми най-силните приятелства…
Отгледал съм повече котки, отколкото пръсти имам, освен това и една дузина представители на други бозайници, хищници и влечуги. Те ми дават усещането за своя среда, която търся повече от двукракото съсловие, с което сме обградени.
Аз съм Алекс Борназ.
Снимки: личен архив Алекс Борназ
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Алекс Борназ и на Пълнощастие.
Как Алекс Борназ вижда щастието:
