Автор: Евел Инара
Когато реших да уча кинорежисура, нямах представа колко различни неща може да работи някой с подобно образование. Всъщност, най-нищожен се оказа шансът да се занимавам точно с кинорежисура.
Била съм режисьор на пулт, оператор на камера, продуцент на предавания, монтажист, работила съм с първото в България виртуално студио… От доста време си изкарвам прехраната като промо продуцент – най-общо това е човек, който изработва рекламни клипове. В моя случай професията съчетава познания по маркетинг и видеообработка. Понякога работим с готов материал, друг път снимаме или купуваме кадри. Промо продуцентът измисля какво ще представлява рекламния клип въз основа на изискванията на поръчителя, създава рекламното послание, намира подходящата музика, аудио ефекти, кадри. После монтира въпросния клип, с помощта на други хора довършва аудио дизайна и евентуално визуалните му ефекти. Защитава проекта си и го променя, докато той бъде одобрен от поръчителя.
В резултат почти се научава да носи на критика. Почти.
Промо продуцентството е супер интересна професия, динамична и изискваща да се развиваш постоянно. В нея опитът, умението да генерираш идеи и нуждата да усъвършенстваш уменията си са особено важни. Работата е творческа.
И така, ето как изглеждат моите делници, като старши промо продуцент в национална медия:
СУТРИН
- 09:00 – 09:30 Някъде тогава ставам, както и останалите от семейството ми. Опитвам се да се събудя преди тях, но в повечето случаи не успявам, затова се излежавам, за да остана сама. Лежа в леглото, слушам как в дневната дъщеря ми и татко й си говорят, а аз подреждам главата си. Докато се излежавам, в ума ми неминуемо цъфват идеи. Препоръчвам ежедневното излежаване с цел генериране на нови хрумвания.
- 09:30 – 10:30 Станала съм. С дете вкъщи половин час излежаване си е лукс. Следва едновременно обучаване на дъщеря ми, която не ходи на градина и готвене, подреждане – такива неща. Учим четене, писане, математика, факти за околния свят, рисуваме, конструираме, правим експерименти.
- 10:30 – 11:30 Ред е на всекидневното едночасово писане. Дъщеря ми гледа час детски развиващи филмчета и вкъщи настъпва тишина. Опитвам се да не пропускам този час всеки ден – имам няколко проекта и работата си, винаги има какво да пиша, а писането тренира уменията ми и като промо продуцент. Да разказваш увлекателно е способност, която се изгражда.
- 11:30 – 12:00 Душ. Под душа е второто място, където се раждат много идеи. Някак мислите се подреждат, а водата довлича нови и ги пъха в главата ми. Препоръчвам душ по веднъж-два на ден, особено ако се налага да измислите нещо. Дори дъщеря ми да е в банята с мен, идеите пак пристигат.
- 12:30 – 13:30 Разходка. За съжаление често я пропускам, защото се налага да поработя на компютъра, но ако успея да се измъкна – разходката е особено полезна за отношенията деца-родители, както и за оформянето на идеи. Две в едно. Хем детето тича, хем очите ви си почиват след писането и преди часовете видеомонтаж, хем умът е пуснат да броди наволя и да забелязва любопитни неща.
ОБЯД
- 14:00 Тръгвам за работа. Кратка разходка до метрото, час пътуване под земята и с автобус. Особено полезно време за обмисляне на проекти. Записвам си в телефона разни текстове, които ми хрумват, търся информация, зяпам през прозореца, а понякога чета книжка. Зависи колко неща имам да измислям. Разходката и пътуването са отлични проводници на идеи.
- 15:00 Стигнала съм в офиса. Работя с наистина готини хора и обичам да ходя на работа. Те са весели, всеки е различен, уважаваме се един друг и винаги имаме теми за разговор. Разговорите са кратки заради наличието на крайни срокове и одобрения, така че никой не си клати краката. В офиса основно монтирам. Останалата работа съм я свършила излежавайки се, после под душа, в парка и в автобуса. Ако работата ви е свързана с измисляне, не очаквайте да я свършите, седнали пред компютъра.
- 20:00 Този час е пожелателен, често проектите ме задържат до доста по-късно. Но ако успея, си тръгвам на бегом, пак с градски транспорт. Тогава просто пускам ума си свободен, да си почива. Ако не са ми „гръмнали“ очите, чета книги. Иначе си мисля разни неща, мечтая, планирам далечни проекти, представям си невъзможни ситуации…
ВЕЧЕР
- 21:00 Най-често дъщеря ми и татко й ме посрещат близо до вкъщи, ако не съм окъсняла. Разхождаме се, те говорят едновременно, крачейки от двете ми страни. Аз се сърдя, но всъщност съм щастлива. Те са моят щастлив завършек на деня.
- 23:00 След като сме готвили, мили чинии, поиграли сме на някакви детски игри и евентуално сме погледали малко телевизия, е време да сложа дъщеря ми да спи. Разказвам приказки, пея песни, гушкам я. Обичам този ритуал. Той си е нашето време.
- 23:30 Оставам насаме със съпруга си. Може да поспорим, да обсъждаме разни идеи или да гледаме заслужаващ си филм. Може да попиша пак, ако съм в настроение.
- 01:30 Спешно се отправяме към спалнята, учудени че е толкова късно. Кажа ли „лека нощ“, почти мигновено заспивам.
Аз съм Ева (Евелина) Радева, от четири десетилетия съм на този прекрасен свят и се надявам да остана още дълго. Родена съм в Сливен, живяла съм и във Велико Търново, в село Бояново, в Санкт Петербург, повече от половината си живот прекарах в София. Пиша фентъзи и приказки под псевдонима Евел Инара и списвам блог за ранно детско развитие Мое умно бебе http://umnobebe.com/.
Редакторствам активно в семейния ни лайфстайл сайт Пълнощастие – изглаждам текста в рубриките-интервюта, в статиите ни за пътешествия, също и измислям нови рубрики. Обучавам вкъщи детето си, защото съм убедена в ползите от близкото общуване и приятния начин да учиш. Вярвам, че преди борбата за материални блага стоят удоволствието от живота и постъпките според честта ни.
Обичам Родината ни, гордея се и се старая да продължа достойно българщината. Без извинения и без жертви, от сърце.
Автор: Евел Инара
Снимки: личен архив
© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.
