автор: Евгения Войнова
Ами хубаво е! Щастливо е! Уютно. Рисувам от дете. Те всички деца рисуват, но аз прекалявах.
В детската градина, докато другите играеха, на мен ми слагаха масичка в ъгъла с лист на нея, без дори да ме питат. Знаеха, че предпочитам да правя това – тежък случай бях. Не че нямах приятели – напротив – винаги съм имала, но все идваше един момент, в който се насищах и ми се рисуваше. Та докато си седях в ъгъла, освен че рисувах, наблюдавах децата отстрани. Тогава не осъзнавах, че едното води до другото. Просто обичах да го правя.
Този навик ми е останал и до днес. В заведения винаги избирам масата в най-забутания ъгъл. Още обичам да наблюдавам жестовете и израженията на хората, да улавям състоянията им. Важно е за работата ми. Обичам да съм встрани – буквално, преносно, всякак – оттам се вижда най-хубаво!
Прописах доста по-късно. Но то пак е провокирано от рисуването. Пиша и илюстрирам книги за деца – също моя мечта! С други думи, станах каквато исках да бъда.
И това ако не е щастие!
СУТРИН
- Ставам късно – 9:00-10:00. Не бързам за работа, защото работя вкъщи. Имаше период, когато децата ми бяха малки и ставах рано заради тях. Но тогава всичко беше подчинено на децата и почти не рисувах. Пак беше чудесно – бях отдадена на друга моя мечта – да имам деца. Днес вече са големи, а аз не съм пропуснала нито един момент от тяхното развитие!
И това ако не е щастие!
- Денят ми започва без да пея под душа. Тогава точно набързо прехвърлям в главата си какво трябва да свърша: 1, 2, 3… (какво беше първото…?!.)
- Между 11:00 и 12:00 разхождам кучето, което обожавам. То спи до обяд. Не съм го учила – такова ми се падна. Топло, студено, дъждовно, хората с кучета знаят – ние с Шон сме навън. Между другото, атмосферните условия много влияят на настроението ми. Никак, ама никак не обичам зимата. Все чакам пролет и лято.
- До 13:30 гледам да съм приключила с всички битови дейности. След това идва моето време – всички са излезли, сама съм, отварям боите…
- И писането, и рисуването са самотни занимания, което значи, че при мен самотата е двойна. Но аз така обичам. Използвам светлината, тишината и спокойствието. Любимо време ми е това – уединено и хубаво. Неподвижно… Абе, страшни неща ми хрумват тогава!
- По-голямата част от деня ми е свързана с рисуване. Прекъсвам към 17:00, за да си почина и да изпратя поръчаните книги.
ВЕЧЕРТА
- Все идва по-бързо, отколкото съм планирала. Тогава е време за семейството. Приготвям вечеря, говорим си – нормалните неща за къща с петчленно семейство.
Казах ли, че живея само с мъже? Съпруг, двама сина и мъжко куче.
И това ако не е щастие!
- Харесва ми да се виждам с приятели. Да пътуваме заедно, да се смеем, да сядаме на по чаша вино и лека храна.
- После пак идва моето време – нощта. Част от нея, когато отново стане тихо, ми е особено важна. Тогава предимно пиша. Или мисля за моите си неща. Нощта е още по-благодатна откъм идеи. Така до някое време. После сънувам хубави неща. За да стана пак късно. Не бързам за работа…
Аз съм Евгения. Художник съм. Пишещ художник. Отскоро имам и собствено издателство. Създаването на книги за деца ми доставя голямо удоволствие. Искрено се забавлявам, докато го правя. Гледам да се радвам и да ценя това, което имам, а не да се оплаквам заради това, което нямам. По-често ми е щастливо, отколкото тъжно. Емоционална съм, чувствителна и мога много да обичам. А обикна ли нещо или някого… Леле!
Обичам това, което правя и много хора твърдят, че си личи. Имам издадени три книги: “Цветна бъркотия”, “Матея” и “Давид”. До броени дни ще излезе и новата “Сто жаби”. Реших, че има нужда от такава книга, защото засяга много актуалната тема за излишната суета, за безумната инвазия на синтетична красота, при която всичко по теб се залепва, отлепва, инжектира и имплантира. А отвътре е пусто и празно.
Иска ми се да обърнем погледа на децата, а и нашия собствен, към наистина хубавите и ценни моменти, към НОРМАЛНОСТТА! Веднага след като издам четвъртата книга, с огромно удоволствие започвам работа по нови ДВА авторски проекта!
И това ако не е щастие!
Снимки: личен архив Евгения Войнова
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Евгения Войнова и на Пълнощастие
- КАКВО Е ДА СИ… вещ в руните, кристалите и билките пламък, прелитащ между София и Синеморец
автор: Пламена Гиргинова Аз съм Плам! Заемам се пламенно с всичко, което ме заинтригува. Преди да се заема така отблизо с духовното, се занимавах с ефира. Светът ми беше музика с Телевизия ММ.… - КАКВО Е ДА СИ… керамик по случайност и най-нетърпеливият човек на света
автор: Айлин Казвам се Айлин и по стечение на обстоятелствата съм керамик – като пояснявам – на пълен работен ден. Хората смятат, че това е нещо, което се прави в свободното време. Като… - КАКВО Е ДА СИ… детски музикален педагог и създател на музикална къща в София, умножен по две
автор: ViPart Да, ние сме две – Виктория Георгиева и Габриела Партовски. Един музикален екип в пълна хармония. Наскоро двете създадохме музикална къща за вокална и инструментална практика. Тя се намира в София,… - КАКВО Е ДА СИ …графичен дизайнер, който от дете мечтае да е графичен дизайнер, без да знае какво значи това
автор: Диана Дачкова Още от първия ми урок по рисуване извън училище знаех, че това е нещото, което ми доставя най-голямо удоволствие и поисках да бъде моя професия. Наскоро открих мои детски дневници… - КАКВО Е ДА СИ… Организатор, координатор и художник със смели мечти
автор: Лусия Медзикян Работа… започнах от 16-годишна, в един кол център, където изкарвах жълти стотинки. Първите пари, които спечелих сама в живота си, взех в деня на годишнината от сватбата на майка ми… - КАКВО Е ДА СИ… българският Франкенщайн от Looneytools и неговите екзотични животни
автор: Чудомир Драгнев Прекарах няколко години в сферата на праховото боядисване, където всъщност се запознах с метала и това продължава и до наши дни. Не аз избрах своята професия, а тя мен. Металът…
