автор: Радослав Първанов
Фотографията бе любов от пръв поглед, която вече 8 години усъвършенствам и работя. Всичко започна през 2010 година, при обиколката на архитектурни паметници с мой приятел фотограф. Да бъда инженер не бе детската ми мечта, но в гимназията изучавах техническа специалност, а по-късно в университета завърших такова образование. Днес го ползвам във втората ми месторабота. Занимавал съм се с маркетинг докато уча, а на свободна практика съм работил по създаването на уникално съдържание и дизайн. Никога няма да забравя как през 2005 година един от големите вестници по онова време издаде първото интервю, което взех. Това беше първия ми пробив в журналистиката. Времето никога не ми стига, но знам, че ако го планирам, разделям и ползвам рационално, мога да свърша страшно много неща. Винаги съм бил радетел на свободата и свободните професии. Не съм имал очаквания нито за постоянното си, нито за свободното си работно място. Сблъсквал съм се много пъти с работната среда и мога да кажа, че нищо не ме изненада.
Сутринта:
Моят ден започва различно всяка седмица. Радостен съм, че имам срещи и много ангажименти. Предизвикателство е да твориш, да организираш събития и да живееш не на едно място. Моят дом е България, аз живея в родния си град Габрово. Пътувам доста, но винаги се прибирам там. Гледам да не отсъствам повече от 4-5 дни, липсват ми много неща от дома.
04:30 сутринта – една от опциите за начало на деня. Разбира се, в първата секунда изключвам алармата. От дете съм изградил този навик – чуя ли мелодията, ставам.
Тоалет, чаша натурален сок или билков чай. Невинаги имам време за закуска, макар че е най-важното хранене за деня. Има ли я – тя е ритуал за мен, не е просто първото хранене. Тя е част от енергията, която ми помага да свърша огромно количество работа на много фронтове. Ранното ставане не ми дава шанс да чуя или видя близките си. Затова денят ми започва с няколко важни реда на съобщение.
Спорт, подготовка за работния ден и прочитане на пощата. Не, не е скучно занимание да четеш служебната си поща, както и личните адреси. Отделям също и малко време на Фейсбук, гледам да съм коректен и да отговарям на публиката си максимално бързо.
07:30 сутринта – втория вариант за начало на деня. Отивам на работното си място в ранния следобед, като преди това уплътнявам с много фотографски и творчески задачи. Нямам недовършена работа или такава, оставена за друг ден. И при двата ми режима успявам да съчетая всичко!
Денят:
Слушалките са сред незаменимите аксесоари в моя ден. Най-важното, за което ми служат, е да чуя гласа на специален за мен човек. Слушам музика – отново и отново през деня. Всеки ден гледам да помогна с каквото мога, на когото мога. Имам своите приоритети, но знам, че човек може да се чувства напълно сам и самотен – гледам да променя това мислене като помогна!
Следва пътят до работа. За да стигна до мястото, е необходимо да прекося целия град по дължина – 11 километра разстояние. През топлите месеци стигам до работа с велосипед. Колоезденето е в кръвта на цялото ми семейство, то ми помага да съм бърз, маневрен, да се грижа за околната среда и същевременно да спортувам, докато върша работа. Свежестта на утрото, росата, ароматът на дъжд подхранват енергията ми за деня. Не, не отивам изморен на работа – отивам зареден! Това се повтаря, защото не слизам от велосипеда си. Наслаждавам се на прекрасния ми град от всички страни, минавам откъдето пожелая. Така дори не ми тежат и различните обиколки по институции или фирми, според ангажиментите ми за деня.
Да, с велосипед съм стигал до огромна част от събитията, на които съм бил фотограф.
Храня се по няколко пъти на ден, като гледам винаги да имам солиден запас от калории. Денят ми минава много бързо в работа, срещи и много разговори по телефона. Красота в тази банална на пръв поглед ситуация внася комуникацията с правилните хора по отношение на моите идеи като фотограф и работата по Национален проект „Аз съм Българка!”. Този проект за мен е като дете – всеки ден полагам големи грижи за него и неговото бъдеще. За щастие, в това начинание не съм сам!
Вечерта:
След 23 часа, обикновено. В единия ми режим се прибирам вкъщи около 22:30, тогава моментално правя план за следващия ден и се въоръжавам с компютър. Довършвам започнатото сутринта и после в компанията на любима книга се пренасям към съня.
Често съм ужасно изморен, но никога толкова, че да не пожелая лека нощ на когото трябва.
Към 2-3 часа след полунощ, между съобщенията със събеседника понякога разбираме, че сме преполовили нощта. Често, без да усетя, така си открадвам още няколко часа будуване.
Винаги правя равносметка на деня, на уроците /аз грешки нямам зад гърба си, това за мен са уроци/ за успехите, за близкото бъдеще. Не си падам по големите далечни планове. Винаги премислям какво ми е донесъл изминалия ден, дали съм изпълнил дълга към обществото, дали съм накарал когото трябва да се усмихне!
Аз съм Радослав Първанов, фотограф от Габрово, на 24 години. Щастлив съм, че май вече почти няма българин, който да не е чувал за мен и моята работа, а и за някои мои щури начинания.
Като дете исках да стана археолог. Днес образованието, което притежавам е техническо. Електроинженество учих в България, фотография учих във Великобритания и Германия. Встрани от изкуството и енергетиката съм съдия по колоездене. Баща ми е бил колоездач, треньор, а днес съдия. Вървя по негови стъпки, без треньорството. Днес любовта към спорта изразявам с подкрепата ми на различни местни и международни прояви в България и чужбина.
След завършването на първата си магистратура, планирам да запиша още една. Този път в хуманитарна насока.
От гледна точка на техниката, имам победи в много конкурси. Във фотографията – зад гърба си имам участие в стотици изложби, а лично имам 6 самостоятелни изложби дотук. Печелил съм много конкурси, както в България, така и извън нея.
Винаги съм искал с работата си, без значение в коя сфера, да дам максимума, на който съм способен. Да бъда полезен за себе си, за колегите, за обществото и работодателя си. Раздавам се на 100% в почти всички ситуации и никога не пестя сили. Днес съм млад, днес мога да променя света. Не е нужно да мрънкаме, всички трябва да се вземем в ръце и да променим това, което не ни харесва за да бъде по-удобно, красиво и практично за живота ни занапред.
Имам много мечти, също и много дребни, лесно достижими мечти, защото на порции е по-сладко, когато успееш. Така мисля аз. Сбъдвам ги една по една, година след година постигам поставените си цели. Твърдо виждам бъдещето си в България!
Можете да научите повече за мен, за работата и постиженията ми от думите на моите близки и приятели. Понеже няма как да познавате всички тях, а може би и нито един, интернет предлага прекрасни възможности да го направите.
Личният ми сайт – www.parvanov.org е съвсем нов подарък, който си направих за Деня на Независимостта и откриването на последната ми изложба в Копривщица.
Страницата ми във Фейсбук – www.facebook.com/RadoslavParvanovPhotography .
Споменах ви „Аз съм Българка!” – www.facebook.com/i.am.bulgarian.woman това е страницата на проекта, надявам се да ви заредя с нещо българско и да видите, че надеждата не е изгубена и че има млади хора, които обичат Родината си.
Голяма изненада бе да науча, че моето житие вече е налично и в енциклопедия Wikipedia България – www.bg.wikipedia.org/wiki/Радослав_Първанов
Снимки: личен архив Радослав Първанов
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Радослав Първанов и на Пълнощастие.
