НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Клисурски манастир Света Петка Параскева

Клисурски манастир – Света Петка Параскева се намира много близо до София и едва на пет километра от Банкя. Тази зима много пъти се чудихме дали да не се разходим до него, но все ни се струваше, че край него няма нищо, освен поле, брулено от ветровете. Оказа се, че грешим. Манастирът е заобиколен от красиви гори, пред него има наистина широка поляна. Наоколо ще намерите безброй сенчести места за пикник, след като го разгледате.

Пътуването дотам е кратко, ако идвате от София или Банкя, а природата ще порадва очите и сърцето ви. Според нас спокойно може да посетите мястото с детска количка.

УПЪТВАНИЯ:

От София има няколко начина да стигнете до Клисурски манастир Света Петка Параскева. По шосе 802 Божурище – Банкя или по шосе 189, което минава край село Иваняне. Щом навлезете в Банкя е удобно да следвате бул. „Варна“. В града има доста табели, оказващи посоката към манастира или пък към село Клисура, в покрайнините на което се намира той.

След като напуснете Банкя, хубавият път свършва. Остават около пет километра до манастира. Посоката е село Клисура, но преди да влезете в него, трябва да поемете надясно по разклонението към Клисурския манастир. Там пътят е тесен, на места е трудно да се разминете с отсрещните автомобили, без да попаднете в дупките отстрани.

Точно пред манастира има широка поляна, на която да паркирате. Понеже е билото на невисока планина, има вятър, но пък се открива чудна гледка към София и Витоша. Ние посетихме Клисурския манастир Света Петка Параскева ден преди празника на обителта – Петковден, който се отбелязва на 14 октомври.

ИСТОРИЯ:

Както знаете, за вярващите мощите на светците имат чудотворна сила. С присъствието си те пазят градове от нашествия и болести, изцеляват, носят благоденствие. Мощите на света Петка са били изискани през 13 век от цар Йоан Асен II от Латинската империя*.

*Става въпрос за Латинската империя около Константинопол (Цариград, Инстанбул), която възниква вследствие на Четвъртия кръстоносен поход и съществува около 60 години, бел. Ред.

Патриарх Евтимий описва пренасянето на мощите в „Житие на Петка Търновска“:

…И веднага той изпрати тогава много тържествено всеосвещения Марко, който беше митрополит на великия Преслав, за да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търново…

Родният на света Петка град Епиват в източна Тракия е сегашният град Селимпаша в европейската част на днешна Турция. Намира се на около 200 километра от Малко Търново и около 400 километра от Велико Търново. Знаете, че тези територии са били населени от дедите ни, наречени траки.

Има твърдения, че по пътя от родния град на светицата към Търновград, шествието с мощите минава през мястото на днешния Клисурски манастир и така мястото е осветено. За нас тази версия е възможна, макар и нелогична, защото е странно шествието да направи такъв голям завой по пътя си. След век и половина Търновград е превзет от османците, тогава мощите на света Петка биват пренесени първо във Видин, а след това в Белград. Струва ни се логично точно при тези последващи пренасяния, те да са осветили мястото на днешния Клисурски манастир.

*Тези следващи пренасяния на мощите на светицата са описани от Григорий Цамблак в „Разказ за пренасяне на мощите на Петка Търновска във Видин и Белград“.

Не е чудно, че света Петка Параскева е известна и като света Петка Българска, Търновска и Белградска, и се води за главна закрилница на българския народ.

Старата църква на манастира “Света Петка Параскева” рухва през 1954 година. На нейно място е построена по-старата от сегашните две църкви.

Самият манастир е със съвременни постройки, някои даже малко объркващи като стил. Площта е скромна, но пък хората там ни направиха впечатление като услужливи и добросърдечни. В двора има чешма и пейки. Стените на част от сградите са изографисани и отвън. Ние се порадвахме на хубавите цветя, погалихме няколкото пасящи овчици. Набрахме си шипки и глогинки в близката горичка, докато похапвахме под есенното слъчнице.

Обичаме да правим семейни разходки с родителите си винаги, когато ни се отдаде възможност. Според нас за децата е важно да прекарват време едновременно с родителите, бабите и дядовците си, както и с други членове на семейството. Малките чудатости на всеки от нас, домашните вкусотии, разменените думи в колата или по пътеките са онова, което ни прави по-близки. Ако ние не показваме на децата си нашите добри отношения с родителите ни, утре те няма да знаят как да бъдат близки с нас. Така че, не оставяйте празни места в колата си.

Носете си: