Ликьор от дюли ще си правим вече всяка зима. Че и по два пъти даже – колкото пъти разполагаме с домашни дюли и хубава ракия! Не бяхме опитвали такъв вид ликьор, докато не попаднахме на рецепта, записана преди 150 години от Петко Рачов Славейков.
Дюлевият ликьор е познат и под името рашафия или ратафия (Ratafia), особено в чуждестранни рецепти. Разбира се чуждоземните рецепти не са с ракия и имат малка разлика в добавените продукти. Ние направихме ликьора от дюли в няколко варианта, следвайки рецептата на Славейков и добавихме в шкафа с домашни вкусотии още едно любимо, зимно питие, освен тези от зелени орехчета и вишни.
Макар да се прави с ракия, ратафията е изключително мек и пивък ликьор, който се харесва и на мъжете, и на жените. Ароматът на дюли примамва дори хората, които не са много-много по питиетата. Още по-хубавото е, че от продуктите за ратафията не се изхвърля нищо.
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ ЗА 600-700 мл ликьор:
- три дюли, обелени и без сърцевината (около килограм плод преди да са обелени)
- 400 – 500 милилитра домашна ракия
- три – четири цвята от мушкато
- две карамфилчета
- 100 грама захар
Ето го първоизточника:
ОРИГИНАЛНАТА РЕЦЕПТА ЗА ЛИКЬОР ОТ ДЮЛИ – РАШАФИЯ:
По рецептата, описана от Славейков, две или три дюли се избърсват и рендосват. Семената и сърцевината им не се изхвърлят, по-добре да се използват за направата на сироп или желе. Настърганите дюли се оставят за 24 часа и чак след това се добавя захарта.
Захарта при нас е 100 грама, а Славейков е написал, че количеството е според вкуса на всеки. Настърганите дюли се прецеждат през платно и по рецепта се отделя около 200 милилитра сок. Към този сок се добавя домашната ракия.
Описаното количество ракия беше: пет ката. Нямаше как да ги премерим тези катове, макар доста да търсихме точното значение. Затова прегледахме други домашни рецепти за ратафия (Ratafia) и в тях за 200 милилитра дюлев сок се добавяха 400 милилитра алкохол. В чуждестранните рецепти използват бренди или водка.
ПРИГОТВЯНЕ НА ЛИКЬОР ОТ ДЮЛИ:
За рецептата ние използваме три дюли. Ако са домашни, няма нужда да махате кората, а само сърцевината и семките. Ако са купешки, по-добре я обелете. След това рендосваме дюлите – най-лесно става в кухненски робот. Рендосаните дюли се оставят да престоят 24 часа – може и в хладиник, може и на стайна температура – все-пак е хладен месец. Правихме го и в двата варианта и разлика нямаше. В Славейковата рецепта дюлите трябва да се изцедят, което при някои дюли се оказа почти невъзможно.
След като умувахме известно време, опитахме различни начини и установихме, че изобщо няма нужда да ги цедим. Просто разбъркваме рендосаните дюли със захарта, оставяме за денонощие, после заливаме с ракията. Добавихме цветчета от мушкатото на съседката, единия път даже бяха увехнали, плюс две-три гвоздейчета карамфил. Сложихме всичко в литрови буркани, затворени с капачка. Оставихме бурканите на слънце и изчакахме един месец.
По възможност бурканите се разклащат от време на време.
След като минаха тези 30 дни, прецедихме течността и ратафията беше готова за наздравици.
Откакто правим домашни ликьори, придобихме навика да си записваме на капачката датата, на която ще са готови за прецеждане. Така не гадаем. Препоръчваме ви да си записвате и вие някъде по съда, който ползвате – на окачено листче или с перманентен маркер, вие си знаете как.
Също така препоръчваме да не изхвърляте прецедените дюли, след като ратафията е готова. Тях ги съхраняваме в хладилник, в същия буркан и ги добавяме към различни печива или между блатовете на торта, заедно с крема. Те са като „пияни“ плодове, които не са изгубили аромата си.
Желаем ви много поводи за наздравици и драги гости на трапезите ви! Оригиналната рецепта за дюлев ликьор е от книгата на Петко Рачов Славейков „Готварска книга или наставленія за всякаквы гостбы споредъ както гы правятъ въ Цариградъ и разны домашни справы / Събраны отъ разны книгы [от П. Р. Славейков]“, издадена през 1870 година.
Автори: Евел Инара, Явор Радев
Снимки: Явор Радев
Пълнощастие 2021 © Всички права запазени.
Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.
