Home ОБЛЕКЛОТО НА БЪЛГАРИНА ОБЛЕКЛОТО НА БЪЛГАРИНА…кукер от Чарда

ОБЛЕКЛОТО НА БЪЛГАРИНА…кукер от Чарда

автор: Петър Петров

За пръв път играх кукер като дете, бях на 7 или 8 години. Мой по-голям братовчед ме въведе в обичая и ми помогна да си направя костюм. По онова време моят костюм се състоеше от панталон с ресни и гугла, на която всяко мънисто се зашиваше ръчно. Става наистина бавно.

Помня, че една седмица преди празника нощно време обикалях с хлопките извън селото, за да не ме видят и познаят по звука на хлопките на самия празник. Трябваше да свикна с тежестта и ударите на роговете в тялото. Хлопките бяха „рогати“ в двата си края, което по време на игра натъртва хълбоците и прави синини, но това е част от обичая, така кукерите повишават търпимостта си към болката.

Кукерските игри съществуват по нашите земи още от древни езически времена, отпреди повече от 6000 години. Думата „кукер“ означава „високи, маскирани хора”. Точно затова част от костюма на кукерите е високата до 2 метра шапка.

Кукери в нашето село Чарда, разположено близо до Ямбол, се играят винаги последната седмица от януари. Времето в дните на обичая е било предимно сухо и студено, но сме играли и в сняг, и в кал немалко пъти. В днешни дни кукерите от Чарда сме обути с цървули, нагоре навуща, сукман, престилка, риза и разбира се, гугла (моята я изработи жена ми). Накичени сме с гердани и хлопки. Аз играх с 60 броя хлопки по себе си, което се равнява 30 кг. В ръцете си носим тояга (гега).

Кукерската група обхожда всички домове в селото, пожелава здраве, плодородие и благополучие, а стопаните ни даряват кой с каквото може – брашно, боб, яйца и др. Накрая стигаме селския мегдан и играем буйни танци, като дрънкаме оглушително с окачените по костюмите ни звънци. Там се случва обредът заораване и засяване.

Избира се мъж с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде възможно най-плодородна годината. В миналото той е наричан „цар“. “Царят“ подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват “царя”, след което той възкръсва. В днешно време обредът е променен и вместо “цар” има младоженец и булка. Младоженецът носи кутия, в която всеки пуска по някоя пара.

Помня, че играех до 18-годишна възраст. После живота ме завъртя и едва тази година, след повече от 20 пропуснати зими, започнах да играя отново. В групата имам много приятели, с които съм играл като дете и които играят и днес. Всяка година на Кукеров ден се събират хората от селото, които вече не живеят там отдавна. Някои се връщат от чужбина само за да играят. Този обичай зарежда с добра енергия и гони стреса от ежедневието по-добре от всичко друго.

Един приятел – Георги Кръстев – ме запали отново да играя и ми помогна много, за да намеря облекло на мен и на сина ми, когото въведох в традицията тази година. Подготовката отне повече от шест месеца – за набавянето на автентична носия, за изработката на цървули, на гугла (маска). Това е труден и не евтин процес.

Синът ми в момента е на 8 години и честно казано, не знаех дали ще му хареса, но бях приятно изненадан от желанието му да продължи.

Звукът от хлопките е силен и запомнящ се. Веднъж чуеш ли го, не се забравя, заразява с вълнението и отеква в ума ни дълго време.

Чак седмица, след като се прибрахме от кукерите синът ми каза:

Тате днес вече спрях да чувам звука от хлопките.

Спомените от детските ми години се завърнаха в мен, а със сина ми създадохме нови, който никога няма да забравим. Нима има нещо по-важно от създаването на спомени? Един ден, когато остареем, какво ще е най-ценното ни притежание? Какво ще ни радва: пари, коли, вещи? Единственото, което ще имаме винаги и ще ни кара да се усмихваме, са хубавите спомени. Ето това се старя да дам на сина си и на себе си.

  • Групите във Фейсбук на кукерите от Чарда и на Кукерски носии:

https://www.facebook.com/groups/

https://www.facebook.com/groups/KukerskiNosii

Автор: Петър Петров

Редактор: Евел Инара

Снимки: личен архив Петър Петров

Пълнощастие 2019 © Всички права запазени.

Comments are closed.