Home Накъде с дете НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Бистришки манастир „Св. св. Йоаким и Ана“ и поляните там

НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Бистришки манастир „Св. св. Йоаким и Ана“ и поляните там

Когато започнахме да обикаляме сред природата с дъщеря ни, нямахме идея къде да отидем. Например знаехме, че в софийското село Бистрица е много хубаво, обаче не познавахме района, а покрай главния път не се виждат примамливи отбивки. Сега ще споделим още едно чудесно местенце, което открихме – с широки поляни, рекичка, манастир и дори един изключително любопитен кон.

В ранната пролет за първи път ходихме до Бистришкия манастир „Св. св. Йоаким и Ана“. Той се намира далеч от къщите, след местността, където според нас хората от Бистрица си разхождат домашните любимци.

Като излязъл от приказка е.

УПЪТВАНИЯ

Бистришкият манастир „Св. св. Йоаким и Ана“ се намира извън Бистрица, в местността Мали дол. Дотам води черен път в добро състояние. Ще срещнете и пешеходци, и доста тичащи кучета с техните собственици. Има хора, които стигат до Бистрица с автобус и отиват пеша. Пътят обаче е прашен и няма много дървета, така че разходката ще е изпитание в по-топло време.

Приемаме, че се движите с кола по главния път, който минава през село Бистрица и се нарича „Никола Крушкин–Чолака“. Ако посоката ви е към село Железница, от този главен път трябва да завиете наляво почти в началото на селото, още преди централния площад на Бистрица. Улицата се нарича “Ивайло“, тясна е, но съвсем проходима. Не се отклонявате от нея, тя свършва пред вратите на манастира.

По улиците на Бистрица има табелки, които указват посоката към манастир „Св. св. Йоаким и Ана“. Ние без проблеми ползвахме навигацията на Гугъл. Това обаче не е единственият манастир в село Бистрица. Ако молите да ви упътят, уточнете манастира.

Например храм „Св. Георги“ се намира на стотина метра от улица “Ивайло“, в по-централните райони на селото. Ако искате да го видите, трябва да следите за улица „Стефан Стамболов“ – щом завиете по нея, след плавен завой храмът ще се появи пред вас.

По улица „Ивайло“ ще отминете последните къщи. Пред вас ще се ширне неравно поле. Пътят е чакълест и криволичи, но е проходим за всякакъв вид автомобили. Ние бяхме очаровани от гледките още преди да стигнем манастира. На пътя край него има планинска чешма и малка рекичка. Освен поляните и отбивките наблизо, пред манастирския двор също има места за паркиране.

ИСТОРИЯ

По информация от Нета:

Знае се, че около град София е съществувал пръстен от манастири, наречен Софийска (Средечка) или Мала Света гора. Те съставлявали една духовна общност, под общо управление. Има спорове кои и колко са били манастирите. Според едни изследователи те са били 14, според други – 25. Едно е сигурно: в този край до нашествието на османците са съществували над 100 храма и манастира.

Според изследователите за лавра* на Мала Света гора е бил приет Бистришки манастир, който е напълно разрушен от османците някъде през 14 век.

* Лавра – първи в йерархията.

Има предположение, че храмът „Св. Георги“, който споменахме, е вдигнат именно на мястото на някогашния разрушен храм. Дълго време там е имало оброчище, където на Гергьовден хората са се събирали, за да почетат светеца. Днешният храм е построен през 1883 година. След земетресение през 1973 година подпочвени води са наклонили храма и затова са били добавени подпорни каменни колони.

В село Бистрица се намира още един от манастирите на Софийската Света гора – „Св. Петка“ – с предполагаем градеж от 10 век. Ако приемем за делител главната улица „Никола Крушкин – Чолака“, то този манастир се намира на запад от нея, в пределите на селото.

Но ние отиваме на изток от главната улица, на около два километра извън селото, в местността Мали дол. Там е сгушен неголемият манастир „Св. св. Йоаким и Анна“.

Има сведения, че в миналото манастирът е носил името „Св. Петър“. Изграден е бил през 9 век и също е разрушен от османците през 14 век. Черквата на манастир „Св. св. Йоаким и Анна“ е построена върху могилен некропол, а под нейния наос* е запазена антична гробница от 4 век.

*Наос – в църковната архитектура представлява вътрешната част на храм.

В наши дни „Св. св. Йоаким и Анна“ е действащ манастир. Църквата е еднокорабна, едноапсидна, с дървен купол, какъвто ще видите на много български храмове. Не е голяма и богата, но е тиха. Там нищо няма да ви потревожи.

В манастира не се допускат домашни любимци. В двора пред църквата има хубави пейки с изглед към Витоша. Ако денят е ясен, може дори да зърнете парапланеристи на хълма след село Бистрица. Най-голямата атракция беше конят пред манастира – сив и петнист, сякаш собственост на Пипи Дългото чорапче. Той пасеше свободно по поляните наоколо и се опитваше да излапа храната на туристите. Ако разпънете одеяло, почти сигурно е, че в някой момент конят ще дойде при вас и няма да иска да си тръгне.

Мястото е подходящо както за кратко бягство сред природата, ако имате някой и друг свободен час, така и за целодневен пикник, но по-далеч от коня. Децата могат да тичат по пътечките и полянките наоколо, да плискат водата, да погалят коня или да му дадат парче ябълка.

Ако като нас сте неспокойни край непознати кучета, пуснати свободно – поляните край манастира са далеч от мястото, където имаше много хора с домашните си любимци.

На разположение има:

  • поляни
  • църква „Свети Йоаким и Анна“
  • дървени пейки в двора на манастира
  • дървено мостче
  • рекичка
  • извор

Носете със себе си:

  • нещо за хапване. В манастира не се продава храна.
  • защита от кърлежи, за всеки случай

Още гледки от приключението ни край Бистришкия манастир „Свети Йоаким и Анна“:

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев, Евел Инара

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.