НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Брезник – Желязната вода

Брезник се намира едва на 50-тина километра от София, а един от пътищата, водещ към него е изключително живописен. Ако идвате от Кюстендил, километрите са 70-тина, а от Перник – едва 26. На мястото на Желязната вода има пейки и беседки, където да си направите пикник.

УПЪТВАНИЯ:

Брезник много ни хареса, още когато го посетихме за пръв път през зимата, за фестивала СУРОВА 2018. Поради лошите прогнози за мокър сняг, тогава избрахме да стигнем до града по най-безопасния според нас път:

Шосе 811: София-Перник-Батановци-Богданов дол-Ярджиловци-Брезник с дължина около 60 километра.

Има и по-пряк път от тази страна, по шосе 63: София-Перник-Мещица-Брезник, той е около 55 километра.

Най-краткият и според нас особено живописен път е по шосе 638: София-Божурище-Росоман-Златуша-Делян-Брезник, около 35 километра. При хубаво време той е отличен избор за пътешествие София-Брезник. Ще видите много полянки, на които си заслужава да отбиете и да си направите пикник. Няма да стигнете по-бързо, пътят доста криволичи:)

В едно от пътуванията си до Брезник проверихме как е връщането по шосе 811: Брезник-Арзан-Ракита-Гургулят-Гълъбовци-Сливница-София. В сегашния момент (май 2018) това е най-непрепоръчителният маршрут. Около 15 от общите 21 километра от пътя Брезник – Сливница са в ремонт. Заварихме дупки и изобщо липса на асфалтов път (7-8 километра). Ако пътувате в горещ ден се подгответе за затворени прозорци и автомобил с вид на „варница“. Надяваме се да сме заварили подготовка за полагане на нов асфалт. През този маршрут пътят ви ще е около 55 километра, а на него се намира и Пантеонът “Майка България” в село Гургулят.

Щом влезете в град Брезник по шосе 811 или шосе 63, търсете площада в центъра на града и храма „Света Петка“. От храма започва изкачването към Бърдото. В града има табели и към църквата, и към минералния извор Желязна вода. Щомзапочнете да се изкачвате по криволичещия път над града, внимавайте за завой с табела „Желязна вода“ отдясно. Ако не завиете, ще стигнете до хотел-ресторант „Хижата“, подминавайки отбивката за хотел, който пък предлага басейн за летните плажуващи.

Пътят към Желязната вода е тесен, по него ще срещнете туристи, така че ги пазете и карайте бавно. Ще стигнете малък паркинг, а от него до минералния извор ще трябва да извървите стотина метра.

ИСТОРИЯ:

По информация от мрежата:

Минералната вода от извора Желязна вода е единствена по рода си в България. Действа благоприятно на човешкия организъм и дори се използва за лечение на някои болести. В нея има наличие на железни йони и разтворимо двувалентно желязо, необходимо при някои видове анемии. Богатата е и на калций и магнезий, оказва и противовъзпалително действие върху кожата.

Има слухове, че в миналото водата е била изнасяна зад граница. Сега до извора има предупреждение, че водата е опасна за пиене и самолечение.

Ние близнахме по глътка и определено никой от нас не беше готов да опита пак:) Вкусът е наситено кисел, напомня на близване на батерия. Напълнихме си едно шише от водата, местни хора ни казаха да си добавим витамин Ц, за да може да се пие. Когато я наливахме, цветът й беше прозрачен, след което се промени драстично.

Когато в чаша чешмяна вода добавихме малко „желязна“, се получи ето това:

У дома прелятата вода от туристическото ни шише в стъклено изглеждаше ето така:

След добавянето на една ампула (200мл.) витамин Ц:

След добавянето на витамин Ц вкусът все-още е неприятен, не е толкова „железен“, но има осезаем кисел привкус. Определено не бихме я ползвали без лекарско предписание. 

Непременно си носете вода за пиене, ако сте се запътили към малкия парк „Желязна вода“. Мястото е подходящо и за семейства с количка. Тихо, с много зеленина и няколко беседки. Недалеч, по пътя натам ще видите широка поляна. Непременно си носете защита против комари обаче, може би заради водата там хапят доста.

Имало е беседка над самата чешма, но зимните снегове са я съборили. Забелязахме дървено мостче без парапет над ручея, но не посмяхме да стъпим на него. Пролетната трева там беше избуяла доста.

На разположение има:

  • минерален извор Желязната вода
  • места за почивка
  • пейка с маса за сядане
  • беседка
  • паркинг

Носете си:

  • вода за пиене. Ако забравите, налейте си от двора на храма „Света Петка“ в Брезник.
  • нещо за хапване. Ако забравите, проверете в хижата, която споменахме или някое магазинче в града:)
  • защита против комари

В града има още един извор на „Желязна вода“.

Той е с по-ниско съдържание на желязо и ще успеете да отпиете:) Чешмата се намира отдясно на входа към храм „Света Петка“.

Разбира се, не пропускайте да влезете в храма. Той ще ви впечатли с поддържан двор, много цветя и кът с маси. В двора има чешма с обикновена вода, ако сте жадни. Църквата „Света Петка“, както повечето от съхранените храмове в района, е строена през 15-17 век. Тя е еднокорабна, триконхална, едноапсидна. Вътрешността й е разделена на две части с втори иконостас, като по-вътрешната е на по-ниско ниво.

*Кораб или неф е издълженото помещение, част от интериора обикновено в сгради от типа на базиликите.

**Конха e полукръгла ниша, която в кръстокуполните (триконхални) църкви се намира на северната и южната стена на храма. Източната, третата много по-голяма конха в олтарното пространство се нарича апсида.

***Апсида в архитектурата се нарича полукръглата, понякога многоъгълна издатина на сградите, както и сводестите куполообразни части вътре в нея. В християнските храмове в апсидата се намира олтара.

****Иконостас – преграда от резбованно дърво с икони (обикновено няколко пояса) и Христовото разпятие, отделяща олтара от средната част на храма.

В Брезник децата може да поиграят в центъра на града, на голямата детска площадка в обособения парк. Там освен съвременни катерушки имаше и направени от цимент, които Елора много хареса. Може да паркирате по протежение на улицата срещу площадката.

На нас града ни хареса както през зимата, така и през лятото. Чудесен за семейна разходка или за празнуване сред природата!

Още снимки от извора Желязна вода:

Още снимки от храм „Света Петка“:

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.