НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Владишки мост и църквите Св. Димитър и Св.Георги

Владишки мост е чудесно място за разходка във Велико Търново, което нашето семейство горещо препоръчва. Има река, равно е, има старинен чар и богата история, освен това е подходящо за разходка с количка и няма да ви измори. Има къде да паркирате съвсем наблизо, има и спирка на градски транспорт. Ще си направите снимки с Царевец и Трапезица зад гърба си или с гледката на възвишението на Арбанаси. Някога Владишкият мост е съединявал Царевец (старо име Хисар) с Трапезица, църквата „Свети Димитър“ с патриаршеската „Свети Петър и Павел“. Наоколо има няколко църкви, уличките са със старовремски вид, а Янтра мие век след век тези брегове, свидетели на началото и на Второто, и на Третото българско царство.

При посещенията ни в Търново досега незаслужено сме подминавали Владишкия мост, но вече ще ходим там при всяка възможност. Той се намира в Асенова махала, вижда се от по-новия каменен мост, по който минава шосе 514, водещо към Aрбанаси и Горна Оряховица.

УПЪТВАНИЯ:

До Владишки мост се стига много лесно. Само трябва да изберете от кой бряг искате да прекосите Янтра. Стига се и пеша – с кратка разходка по улица „Свети Климент Охридски“, която обикаля цялата крепост Царевец. Тръгвате от главния вход покрай стената на Царевец, надолу по улица „Свети Климент Охридски“ и църквата „Свети Четиридесет мъченици“. Ако сте с автомобил, на разклонението, точно преди каменния мост към Арбанаси има безплатен паркинг (пред входа на „Свети Четиридесет мъченици“). Оттам продължавате пеша към Владишки мост, той е на 3-4 минути пеша покрай реката. До безплатния паркинг се вижда още един храм – „Успение Богородично“. На метри са „Шишманова баня“, Храм „Свети Йоан Рилски“, Храм „Свети Петър и Павел“.

Така се случи, че ние тръгнахме по моста от отсрещния бряг на реката, откъм Трапезица. Дотам се стига много лесно с кола, паркира се по улиците „Иван Асен II” или „Патриарх Евтимий“. Настилката е калдъръмена и уличките са по-теснички. По-широко за обръщане е чак след края на оградата на църквата „Свети Димитър“.

ИСТОРИЯ:

Владишкият мост се намира в квартал Асенов, във Велико Търново. Това е пешеходен мост над река Янтра, който свързва бреговете ѝ между Трапезица и Царевец. Мостът стъпва на масивни каменни устои, покрити с дървена конструкция. Смята се, че от двете му страни някога е имало кули. Дали са били отбранителни или за събиране на налог за преминаване, няма сведения. По негово време, до 1935 година това е бил единственият мост в Асенова махала с път към Арбанаси и Горна Оряховица.

За годината на изграждане на Владишкия мост може само да се предполага. Счита се, че се е случило някъде през 18 век. Д-р Васил Берон* споменава Владишкия мост в книгата си „Археологически и исторически изследвания“, Търново, 1886 година:

* д-р Васил Хаджистоянов Берон е племенник на д-р Петър Берон, живял е във Велико Търново. Още през 1865 година, по време на Османската империя, с риск за живота си започва археологически и исторически проучвания в Търново.

Владишки мост споменава и проф. Любомир Владикин* в книгата си „Царевград Търнов“, София, 1928 година.

* проф. Любомир Владикин е български юрист и писател, син на книжовника Никола Йонков Димитракев–Владикин

В наши дни Владишкият мост е привлекателно място за разходка и за пътешестващите като нас, и за търновци. По перилата му са закачени стотици любовни катинарчета, на места се събират по-големи ученици, насядали по дървената настилка.

Да се разходим по Владишки мост беше щастлива случайност. След като бяхме разгледали църквата „Свети Четиридесет мъченици “, на касата видяхме табела, че при желание може да ни отворят църквите „Свети Димитър“ и „Свети Георги“. Тъй като бяхме група от всякакви възрасти, а и поуморени от обикаляне, избрахме да се придвижим с кола. После осъзнахме, че не е било нужно и нямаше да ни е трудно да стигнем пеша. От безплатния паркинг край „Свети Четиридесет мъченици“ до двете църкви, намиращи се на отсрещният бряг на Янтра, разстоянието е съвсем малко. Препоръчваме да се разходите пеша, така ще минете по Владишки мост.

Църквите „Свети Димитър“ и „Свети Георги“ са заключени и нямат билетна каса на място. За да ги посетите, ви трябва екскурзовод – попитайте на касата на „Свети Четиридесет мъченици“. Момчето, което ни разведе, много ни зарадва с любовта си към Велико Търново и свързаността си българската природа. Прекарахме приятен следобед в разговори и споделени впечатления. Специални поздрави!

Първо влязохме в църквата „Свети Димитър“. Тя е по-голяма и се забелязва отдалеч. Ако дойдете по Владишкия мост, тръгвате надясно след моста.

Църквата се намира в подножието на Трапезица. Смята се, че е най-старата и точно датирана средновековна търновска църква. Предимно се свързва с въстанието на Асеневци и началото на Второто българско царство. Според народните предания, там са били коронясвани българските царе през средновековието. Ето как е описал Георги С. Раковски в книгата си „Няколко речи о Асеню първому, великому царю българскому и сину му Асеню второму“ приемането на царската мантия от Йоан Асен I в този храм:

Църквата „Свети Димитър“ и манастирът около нея са били многократно разрушавани. С камъни от първият храм е била построена още една църква, чиито основи са южно от „Свети Димитър“. По време на Османското иго достъпът до тези стари църкви е бил сложен. Храмовете са били или разрушавани, или заключвани, или обръщани на джамии. Д-р Васил Берон, с риск за живота си е успял да влезе в „Свети Димитър“ още през 1865 година. Той подробно е описал състоянието на храма в своите „Археологически и исторически изследвания“. Изразил е мнение, че много от изографисаните български надписи са били нарочно покрити с гръцки надписи.

Ето какво гласи описанието му:

Последните разрушения на църквата и манастира са от началото на 19 век – когато са върлували Кърджалиите и по време на войната между Руската и Османската империя (1806 – 1812). Османската армия била победена близо до Дунавското село Батин. Името на селото остава в историята с названието на този разгром – „Батин кавгасъ”.

Събитието споменава Христо П. Константинов в книгата му „Упътване за града Велико Търново и околностите му“ Търново,1893 година.

През 1913 година църквата „Свети Димитър“ била силно увредена от земетресение. В наши дни храмът е изграден отново, опасан е от висок каменен зид. Портата е със стара ключалка и впечатляващо голям ключ. За жалост от иконите и надписите не е останало почти нищо. Тук е едно от местата, на които да заведете детето си, когато учи за Второто Българско царство и за величието на Асеневци.

Работно време:

От 9.00 до 18.00 часа от април до октомври

Посещенията стават само след предварителна заявка на 0885/ 105 282 и тел. 062/638 841.

Църква „Свети Георги“

И тази църква се намира на източното подножие на Трапезица. Тя е на не повече от 300 метра от църквата „Свети Димитър“. Ако идвате с кола, ще видите първо нея. Ако идвате пеша от Владишки мост, тръгнете наляво след моста.

Църквата „Свети Георги“ е масивна каменна постройка с размери около 10 на 5 метра. Еднокорабна, едноапсидна, с притвор от запад. В този вид е от 17 век. Над вратата ѝ има надис, който гласи, че храмът бил изграден през 1615 година от благочестивите „госпожи Параскева и Ирина“. Обаче д-р Васил Берон твърди, че има разминаване с друг ктиторски надпис пак от същите госпожи, в който годината е 1612 и пише „преправили“ а не „въздигнали“. Той е разгледал подробно стените и е забелязал, че отново българските надписи са били замазвани с по-нови на гръцки, както е ставало и в църквата „Свети Димитър“.

Ето какво д-р Васил Берон пише за храма „Свети Георги“ в книгата си „Археологически и исторически изследвания“, Търново, 1886 година:

В наши дни църквата почти не се забелязва сред скупчените около нея къщи. Опасана е с каменна ограда, сред малък, стъпаловиден двор. За да влезете в нея, е нужна предварителна уговорка.

Работно време:

От 9.00 до 18.00 часа от април до октомври

Посещенията стават само след заявка на 0885/ 105 282 и тел. 062/638 841.

Ако искате да научите повече, тези книги ще са ви полезни:

  • „Няколко речи о Асеню първому, великому царю българскому и сину му Асеню второму“, Белград, 1860 – Георги С. Раковски
  • „Археологически и исторически изследвания“, Търново, 1886 – д-р Васил Берон
  • „Упътване за града Велико Търново и околностите му“ Търново, 1893 – Христо П. Константинов
  • „Царевград Търнов“, София, 1928 – проф. Любомир Владикин

Носете със себе си:

  • фотоапарат
  • вода
  • пари в брой

Нашата дъщеря много искаше да сложим катинарче на моста, но ние сме виждали как напоследък премахват катинари от доста мостове, защото вредят на вида и състоянието им. Затова по-добре сложете „мислен“ катинар на любовта ви, докато сте на Владишкия мост. Искреното желание може да бъде по-силно от стомана.

Още гледки от Владишки мост и църквите Св. Димитър и Св.Георги:

Автори: Евел Инара, Явор Радев

Снимки: Явор Радев

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.