В средата на май, напът за ждрелото на река Ерма минахме през Врабчанския водопад. Спряхме набързо, само като отбивка по пътя, защото още не бяхме наясно колко е хубаво там и че можем да прекараме не час, а цял ден край малката рекичка, белите скали и ромона на падащата вода. Долу има шест-седем маси, има зидани барбекюта, възможност за скално катерене, ако притежавате екипировка.

Чудесно време за посещение е месец май, когато цъфтят люляците, защото горната част от пътеката към водопада е заобиколена от тях и ухае неземно. През пролетта и водопадът е по-пълноводен, за разлика от лятото.
До Врабчанския водопад води кратка, полегата пътека, така че слизането и изкачването до шосето не е проблем. За детски и инвалидни колички обаче според нас пътеката не е подходяща.

УПЪТВАНИЯ:
Има няколко начина да стигнете до Врабчанския водопад, ако идвате от София:
По-краткият е нашият любим, живописен маршрут по шосе 638:
- София – Божурище – Пожарево – Брезник. После продължавате през Парамун с неговия живописен връх, сравняван с върха от логото на Парамаунт пикчърс. Стигате до разклонението за село Врабча, то се намира на 5-6 километра от град Трън, преди моста над река Ябланица, който тази година (2020-та) беше обновен. Този маршрут е дълъг около 65 километра. По него има по-тесни участъци, но пък гледките нямат край и всяка ви мами да поспрете. Минавали сме оттам през всички сезони. По принцип не препоръчваме този път в лошо време и в тъмнината.
- Друг вариант е да тръгнете от София по автомагистрала Струма (А3): София – Перник – Мещица – Брезник – Парамун – Врабча. Макар пътя да става около 81 километра, заради магистралата може да стигнете по-бързо. Ние често избираме този маршрут по тъмно, когато гледки няма.
И в двата варианта пътят ви напуска шосе 63, което води към Трън. Хванете отбивката надясно към село Врабча, която се намира преди новия мост над река Ябланица. Там и досега имаше мост, просто го обновиха, известно време стояха и двата. Отсечката между моста и махалите на село Врабча е около 5 километра, по-тясна е и с повечко завои. Щом подминете табелата за начало на село Врабча, до водопада ви остава по-малко от километър. Обхватът е лош, интернетът изчезва, така че си съхранете предварително картите.

На самия път има табела, която сочи пътеката към водопада, така че няма да се объркате. Понеже пътя е тесен, а се паркира покрай шосето, може да се наложи да оставите колата мъничко по-далеч. Пътеката към водопада има стръмен и по-лек вариант, но и двата са подходящи за деца над 3 години. Извървява се за десетина минути.
Ако имате нужда от прясна вода или спешни покупки, на километър надолу по шосето, сред къщите има уширение с чешма и селска кръчма с две-три масички с гледка.
Долу при водопада не е особено широко. Няма място за тичане и игри. Може да стане шумно, ако някой реши да пусне музика. Забелязахме химическа тоалетна, но не сме я използвали и не сме надничали в нея.
От това място тръгват туристически маршрути. Недалеч от водопада е „Трънският Матерхорн“ – връх Драговски камък (1118 метра ), част е от Гребен планина. Пирамидалната му форма ще привлече вниманието ви още докато пътувате към Трън.
ИСТОРИЯ:
Врабчанския водопад се намира в скално ждрело близо до село Врабча, а водите на водопада идат от Врабчанската река. Надморската му височина е 900 метра. Височината на водния пад е около 4 метра. Навсякъде в скалите около водопада водата е прокопала малки дупки, има полупещера с изведена ниско до земята чешма. Коритото ѝ е пълно с монетки.

Знаете, че българите имаме ритуал да хвърляме във вода бяла (от бял метал) пара по Гергьовден, а наблизо край водата да оставим нишан – да вържем връвчица или плат по растителността, като така се вярва, че оставяме лошотията си там. Май повече се е запазил ритуалът с монетката, без значение от цвета ѝ или кой ден в годината е.
Край Врабчанския водопад се намира крепостта Градище, която е съществувала през късната античност и ранното средновековие.
Освен ароматния люляк, от който може да си приготвите люляков сироп или ароматна захар, по пътеката към водопада цъфтяха и горски ягоди. Не бяха много, но може би ще ви изненадат приятно през юни и юли.

Ние се снимахме сред гледките на Врабчанския водопад в приятната компания на малката Иринка, Оля и Наско, за което сърдечно им благодарим и се надяваме на още много разходки заедно!
Носете със себе си:
- шапки и слънцезащита в летните жеги
- питейна вода
- всичко необходимо за пикник
- резервен чифт чорапи и обувки за децата
- монетки за късмет
По пътя или наблизо са:
- музеят на керамиката в село Бусинци
- светилище Гарванов камик
- Ябланишко ждрело
- връх Драговски камък
- Бежанската пещера под връх Драговски камък
- Късноантична и средновековна крепост Градище на връх Градище
Още гледки от Врабчански водопад и околността:
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Детска железница „Знаме на мира“, град ПловдивЗа Детската железница „Знаме на мира“ в град Пловдив бяхме слушали много. Нашата щерка не се е качвала на никакъв влак, освен на метрото, затова още повече ѝ се искаше…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Природонаучен музей и Планетариум в град ПловдивКъде да отидете в Пловдив, ако времето не е подходящо за дълга разходка навън? Оказа се, че Пловдив има прекрасен Природонаучен музей, в който и половин ден няма да усетите…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Рупите – Комплекс ВангаВсички сме чували за къщата на баба Ванга и за магичните Рупи. Сега там е построена огромна градина с езерца с костенурки, пейки и маси за пикник, с неголяма птича…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Морска разходка в СозополМного морски градчета предлагат разходки с корабче. Билетите не са скъпи, а преживяването е съвсем различно от разходката из града. Дали вечер или в облачен ден – спомените за тази…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Минерални извори Рупите и Хераклея СинтикаМинералните извори на Рупите са наистина чудесно място за посещение. Там има толкова много история – и съвременна, и отдавнашна! Има красота, лековитост, памет и даже някакво вълшебство. Както знаете,…
Автор: Явор Радев
Редактор: Евел Инара
Снимки: Явор Радев, Евел Инара
© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.