НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Врабчански водопад при село Врабча

В средата на май, напът за ждрелото на река Ерма минахме през Врабчанския водопад. Спряхме набързо, само като отбивка по пътя, защото още не бяхме наясно колко е хубаво там и че можем да прекараме не час, а цял ден край малката рекичка, белите скали и ромона на падащата вода. Долу има шест-седем маси, има зидани барбекюта, възможност за скално катерене, ако притежавате екипировка.

Чудесно време за посещение е месец май, когато цъфтят люляците, защото горната част от пътеката към водопада е заобиколена от тях и ухае неземно. През пролетта и водопадът е по-пълноводен, за разлика от лятото.

До Врабчанския водопад води кратка, полегата пътека, така че слизането и изкачването до шосето не е проблем. За детски и инвалидни колички обаче според нас пътеката не е подходяща.

УПЪТВАНИЯ:

Има няколко начина да стигнете до Врабчанския водопад, ако идвате от София:

По-краткият е нашият любим, живописен маршрут по шосе 638:

София – Божурище – Пожарево – Брезник. После продължавате през Парамун с неговия живописен връх, сравняван с върха от логото на Парамаунт пикчърс. Стигате до разклонението за село Врабча, то се намира на 5-6 километра от град Трън, преди моста над река Ябланица, който тази година (2020-та) беше обновен. Този маршрут е дълъг около 65 километра. По него има по-тесни участъци, но пък гледките нямат край и всяка ви мами да поспрете. Минавали сме оттам през всички сезони. По принцип не препоръчваме този път в лошо време и в тъмнината.

Друг вариант е да тръгнете от София по автомагистрала Струма (А3): София – Перник – Мещица – Брезник – Парамун – Врабча. Макар пътя да става около 81 километра, заради магистралата може да стигнете по-бързо. Ние често избираме този маршрут по тъмно, когато гледки няма.

И в двата варианта пътят ви напуска шосе 63, което води към Трън. Хванете отбивката надясно към село Врабча, която се намира преди новия мост над река Ябланица. Там и досега имаше мост, просто го обновиха, известно време стояха и двата. Отсечката между моста и махалите на село Врабча е около 5 километра, по-тясна е и с повечко завои. Щом подминете табелата за начало на село Врабча, до водопада ви остава по-малко от километър. Обхватът е лош, интернетът изчезва, така че си съхранете предварително картите.

На самия път има табела, която сочи пътеката към водопада, така че няма да се объркате. Понеже пътя е тесен, а се паркира покрай шосето, може да се наложи да оставите колата мъничко по-далеч. Пътеката към водопада има стръмен и по-лек вариант, но и двата са подходящи за деца над 3 години. Извървява се за десетина минути.

Ако имате нужда от прясна вода или спешни покупки, на километър надолу по шосето, сред къщите има уширение с чешма и селска кръчма с две-три масички с гледка.

Долу при водопада не е особено широко. Няма място за тичане и игри. Може да стане шумно, ако някой реши да пусне музика. Забелязахме химическа тоалетна, но не сме я използвали и не сме надничали в нея.

От това място тръгват туристически маршрути. Недалеч от водопада е „Трънският Матерхорн“ – връх Драговски камък (1118 метра ), част е от Гребен планина. Пирамидалната му форма ще привлече вниманието ви още докато пътувате към Трън.

ИСТОРИЯ:

Врабчанския водопад се намира в скално ждрело близо до село Врабча, а водите на водопада идат от Врабчанската река. Надморската му височина е 900 метра. Височината на водния пад е около 4 метра. Навсякъде в скалите около водопада водата е прокопала малки дупки, има полупещера с изведена ниско до земята чешма. Коритото ѝ е пълно с монетки.

Знаете, че българите имаме ритуал да хвърляме във вода бяла (от бял метал) пара по Гергьовден, а наблизо край водата да оставим нишан – да вържем връвчица или плат по растителността, като така се вярва, че оставяме лошотията си там. Май повече се е запазил ритуалът с монетката, без значение от цвета ѝ или кой ден в годината е.

Край Врабчанския водопад се намира крепостта Градище, която е съществувала през късната античност и ранното средновековие.

Освен ароматния люляк, от който може да си приготвите люляков сироп или ароматна захар, по пътеката към водопада цъфтяха и горски ягоди. Не бяха много, но може би ще ви изненадат приятно през юни и юли.

Ние се снимахме сред гледките на Врабчанския водопад в приятната компания на малката Иринка, Оля и Наско, за което сърдечно им благодарим и се надяваме на още много разходки заедно!

Носете със себе си: