НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Гара Лакатник и нейните околности

Щом чуехме за Лакатник, си представяхме вратоломни скали, не и разходка с деца. Обаче не сме били прави. Над Искъра има голям, въжен мост, чудесно обезопасен за диванета. Има извор на самото шосе край Гара Лакатник и съвсем не е необходимо да минете цялата екопътека, чак до билото на скалите. Пътеката има кратка версия до една от пещерите – едва петнайсетина минути ви трябват, за да се изкачите, дори да сте с дете под пет години. Посредата на този кратък маршрут има панорамна площадка с беседка, а долу – чудесен ресторант, точно като за семейства с деца.

Препоръчваме Гара Лакатник за разходка през лятото, когато повечето хора са на море. Тогава има по-голям шанс да намерите веднага места на паркинга и в ресторанта. Само пазете децата, когато сте до шосето. Дръжте ги за ръка. Колите минават твърде близо и с висока скорост. Хубаво ще е в този участък да има полегнал полицай и други предупреждения за шофьорите.

Гара Лакатник се оказа чудесна за еднодневна разходка – намира на по-малко от 20 километра от град Своге, на около 60 километра от град София и на около 40 километра от град Мездра. Районът на Гара Лакатник предлага места за пикник, екопътека, скално катерене, пещери, езерце, карстов извор, мостове над река Искър, близки манастири и две култови ресторантчета. Плюс влак, който минава и радва децата.

УПЪТВАНИЯ

Ако идвате от София, главните маршрути са два:

  • Първият вариант е по-къс, но е с повече завои в първата си част. Шосе 16: София – Нови Искър – Владо Тричков – Своге – Церово – гара Бов – Гара Лакатник. Дължината му е около 60 километра.
  • Вторият вариант е по-дълъг и няма толкова остри завои в първата си част. Той първоначално е по шосе 81: София – Костинброд – Бучин проход, след това по шосе 164: Бучин проход – Искрец – Своге и накрая пак по шосе 16: Своге – Церово – гара Бов – Гара Лакатник. Дължината му е около 75 километра.

За Пешеходците:

До Гара Лакатник и Гара Бов сме виждали доста туристи, пристигащи с влак през почивните дни. Нямаме наблюдение за състоянието на вагоните, за съжаление.

БДЖ Разписание

Ще разберете, че сте пристигнали на правилното място, когато видите паркинга около шосето и въжения мост. Там трябва да оставите колата си. Ако идвате от Мездра, първо ще видите карстовия извор Житолюб и ресторант „Пещерата“.

От двете страни на пътя преди и след ресторанта има места за паркиране. Ние бяхме там през месец юли 2019, когато повечето хора са на море и имаше по-малко туристи.

Ако пътувате с влак, има мост точно срещу гарата, но след това трябва да вървите по шосе 16, което крие риск за живота ви. Би трябвало да се стига по-безопасно, ако вървите откъм страната на гарата, която се намира от отсрещната страна на река Искър, успоредно на шосе 16 и после минете по другия мост. Той е точно срещу паркинга и ресторанта до него.

ИСТОРИЯ

Намирате се в тясно дефиле, където логично погледите се вдигат нагоре. Нагоре са и голяма част от забележителностите в този красив български край. Логично е децата да попитат каква е онази къщичка в скалите, защо има кръст и звезда. Точно там, докато са заинтригувани, е моментът да дадем кратък отговор, свързан с българската история и география, а не да чакаме само на учителите.

Ще видите построеният през 1938 година алпийски заслон „Орлово гнездо“, който е достъпен само за катерачи. Той е изграден на височина 300 метра и до него се стига само с въже.

Голям метален кръст е издигнат в чест на всички загинали алпинисти и планинари.

Ще видите и определеният от дъщеря ни като „звезда“ паметник–костница на жертвите на Септемврийските бунтове през 1923 година.

Народната памет и мъдрост е резултат от много смутни времена, през които дедите ни са преминали. Този опит, уважението към историята, ще са ни помагат и в бъдещи дни. Колелото на времето ще се върти, историята ще се повтаря. Както в миналото, така и сега, винаги ще има повече от една гледна точка. Ще има спорове, противоположни политики и сблъсъци, и само времето ще може да даде отговор кой е бил прав и кой крив, независимо от подбудите. Както нашите дядовци не са знаели какво ги очаква, така и ние не знаем. Но едно трябва да помним – да внимаваме с идеите, които идват от чужди земи. Да сме мъдри и да не вярваме в сладки приказки. Българинът е търпелив, защото неведнъж чужди народи са подклаждали смут по земите ни.

Онази „звезда“ на скалите, паметникът-костница, е резултат от влиянието на Комунистическия интернационал (Коминтерна) в България. Става въпрос за власт – политически партии в различни държави, управлявани от една.

Всички знаем, че когато се стигне до метежи, някои хора използват властта си за разчистване на лични сметки. Това се случва и по време на септемврийските бунтове в България. Например в намиращото се над гара Лакатник село Миланово, водач на бунта е бил Симеон Трупльов. Той, както и повечето от водачите на септемврийските бунтове, избягал в Сърбия. За негова сметка бил арестуван брат му Милан Трупльов – овчар, който не участвал в бунтовете. За назидание бил разстрелян и хвърлен от високите скали. В негова чест наричаното до 1950 година село Осиково е прекръстено на Миланово.

Може просто да отсечем пред детето: „Това е комунистически паметник“ и ще сме прави, но е добре да обясним как чуждестранните амбиции могат да разкъсат и народа, и страната ни.

Околностите на Гара Лакатник предлагат много приключения за семейства с деца. Ние бяхме подготвени за жега и пек, и наистина е добре през лятото да носите шапки, но всъщност пръските на извора, Искъра, тучната зеленина в долната част на екопътеката, както и пещерите предлагат прохлада.

Ние първо минахме няколко пъти по въжения мост. За малките той е вълнуващо място, може да се тича по него или да се погледа голямата река.

Остреща през шосето, в началото на екопътеката, която води към билото на планината, има извор и чешма.

По информация от таблото:

Карстовият извор Житолюб се намира в подножието на Лакатнишките скали, под пещера Темната дупка, на осем метра от нивото на река Искър. Изворът е един от най-големите карстови извори в страната и е рожба на две подземни реки. Част от водите на реките Петренска и Пробойница минават през проходи в пещерата Темната дупка, после през тесен сифон се изливат в подножието на скалите. При поройни дъждове през извора преминават до 1200 литра в секунда.

От лявата страна на таблото, точно до чешмата, от която дълго пихме и се михме:), започва пътека. Тя води към билото на планината и паметниците. Пътеката е подходяща и за деца под четири-пет години, но ако ги държите за ръка. Тя е стръмна, стъпаловидна на места, изсечена в скалите. Има перила. По-малките деца трябва да бъдат носени, ако държите да ги качите. Но качите ли се с деца, трябва да не ги изпускате от очи, а по-малките и от ръка. Носете си лепенки, защото все някой ще падне и ще се ожули. Ние бяхме три семейства с три деца между пет и осем години. Доста повикахме по повод бързането и отдалечаването, за щастие пораженията бяха само едно ожулено коляно. Преценете дали изкачването с детето ви ще ви донесе повече нерви, отколкото радост:)

По пътеката са поставени пейки. Има беседка с наблюдателна площадка, от която низината се вижда като на длан. Там похапнахме, скрити в сянката на беседката. Ако се увличате от орнитология, задължително си носете бинокъл. Във въздуха летят доста и различни по вид пернати. После повървяхме още 200 метра нагоре, до пещерата.

Постояхме в блажено хладното предверие на Темната дупка, докато част от възрастните с децата влизаха с фенерчета по-навътре. В пещерата срещнахме и други туристи. Имаше дори бременна дама, която се изкачваше с усмивка нагоре.

По информация от таблото:

Пещерата е на 27 метра от нивото на река Искър. Надморската й височина е 390 метра. Дължината й е на 7000 метра.

За разликата от посещението ни в пещерата „Темната дупка“ в геопарк Искър-Панега, в тази темна дупка бяхме подготвени с два фенера. Навътре не посмяхме да влизаме кой знае колко, тъй като след един завой целият под на пещерата беше залят с вода. За съжаление по-силният фенер разкри хиляди драсканици по стените.

Май ще е по-добре ще е пещерите ни да не бъдат със свободен достъп. В тях няма кой знае какво за гледане от обикновени туристи като нас, но пък всякакви знайни и незнайни герои получават объркващия подтик да изпишат имената си. Малко след началото на пещерата забелязахме железни панти. Не е лоша идея вратите да се върнат пак там.

Скарата от ресторант „Пещерата“ мамеше част от групата ни, особено тези, които и преди бяха ходили там. Затова, макар похапнали, решихме да го посетим.

„Пещерата“ се оказа детски рай – на разположение има добре осветена пещера, насипана с бели камъчета. Вътре е хладно и безопасно дори за тичащи, подивели хлапета. Трудно ги убеждавахме да я напуснат, даже с порция сладолед. Обслужването беше бързо и коректно, храната ни хареса. Нашето семейство рядко се храни в заведения, когато пътешестваме, но това е добър начин да оставим някой лев и да подкрепим икономиката на малките градчета и селца в България. Обикновено гледаме да си купим нещо, да заредим гориво.

Другия ресторант в околността, който ни е впечатлил, е „Дядо Йоцо“ в село Очин дол.

Край ресторант „Пещерата“ има неголямо езеро, на брега на което може да разпънете пикник одеало и децата да потичат. Езерцето не беше от най-чистите, а децата, естествено изпитваха нервите ни, като стояха на ръба и не обръщаха внимание на призивите ни да внимават. За щастие, паднали нямаше.

Като цяло, тази разходка с деца край Гара Лакатник (не е село Лакатник) беше пълна с преживявания и доста викане по децата. Пак бихме отишли, при това с удоволствие. Но ако не ви се внимава за безопасността на детето, по-добре отидете до манастир „Седемте престола“ например – той също е наблизо.

На разположение има:

  • въжен мост над река Искър
  • екопътека
  • ресторант Пещерата
  • дървени пейки и беседка по пътеката
  • чешма
  • карстов извор Житолюб
  • пещера Темната дупка
  • пещера на ресторанта
  • езерце

Носете със себе си:

  • вода
  • нещо за хапване, ако ще си правите пикник
  • слъцезащита

Снимки от Гара Лакатник и околността:

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.