Home Накъде с дете НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Германски манастир „Св. Йоан Рилски“, на минути от София

НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Германски манастир „Св. Йоан Рилски“, на минути от София

Няколко месеца, след като се роди дъщеря ни, установихме че се чувстваме значително по-спокойни и отпочинали, ако поне един от почивните дни прекараме сред природата. Оттогава открихме много места, които са чудесни за разходка с дете и не спираме да търсим нови.

В ранната пролет за първи път отидохме до Германския манастир „Св. Йоан Рилски“. Той се намира в покрайнините на село Герман и е съвсем близо до София.

Видяхме и хора, които вървяха пеша по шосето нагоре. Рекичката покрай пътя беше пресъхнала, иначе също щеше да е примамлива спирка. Манастирът в момента се обновява, ще стане още по-хубав. Вътре има достатъчно място да се поразходите или просто да поседите и да послушате звуците на гората.

УПЪТВАНИЯ

Германския манастир „Св. Йоан Рилски“ се намира в Лозенската планина, на около 4-5 километра югоизточно от края на село Герман. Дотам води асфалтов път в добро състояние.

Ако идвате от бул „Цариградско шосе“ или от Околовръстния път на София, трябва да поемете по „Патриарх Герман“, след което да завиете по улица „Смреката“ и след около 100- 200 метра по улица „Манастирска воденица“. Не се отклонявате от нея, тя ще ви доведе пред вратите на манастира. Там има място, където да оставите автомобила си.

ИСТОРИЯ

Едно уточнение: на място, както и в Гугъл карти името на Германски манастир е „Св. Иван Рилски“. Но…

През вековете името на Йоан Рилски се среща в десетки документи. Първото споменаване е от Св. Евтимий Търновски с неговото „Пространно житие на Св. Йоан Рилски“. Множество преписи на житието са правени от Владислав Граматик, Софроний Врачански, Неофит Рилски и още ред велики българи. Навсякъде в тях духовното име на Рилския Чудотворец е Йоан (ІѠАНЪ, Їѡаннъ). На всяка староизписана икона в българските църкви името е Йоан. Както не заменяме с Иван имената на Йоан Кръстител (Предтеча), Йоан Златоуст, Йоан Екзарх (Български), Йоан Кукузел, нека не променяме и името на Йоан Рилски.

Ето как е изписано името ма манастира през 1835 година в книгата „Краткое политическое землеописание за обучение на болгарското младенчество“ – Неофит Хилендарски-Бозвели, Емануил Васкидович.

Пример колко тайни пазят имената е и названието на селото, до което се намира манастира – Герман:

Смята се, че думата герма е „тракийска“ и коренът и „герм“ означава горещ-топъл (съответства на гръцкото therm-os). На юг от село Герман, на не повече от 4-5 километра по права линия, в Панчарево има минерални извори. Старото име на Сапарева баня е сходно – Германея – там също има минерални извори.

Името Герман се споменава и в народния ритуал: „Герман градушкар“, празнуван на 12 май. Според поверията отговорен за природната стихия е свръхестествено същество или дух, наречен Герман. Обичаят е описан подробно от *Димитър Маринов в книгата му „Религиозни народни обичаи“.

*Димитър Маринов – български етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей.

Още един пример по темата Герман е река Джерман, приток на река Струма. В грамота, издадена от цар *Йоан Шишман, реката се споменава с името Германщица, което с времето става на Джерман.

* Йоан Шишман също е един от многото наши владетели с променено първо име от Йоан (ІѠАНЪ, Їѡаннъ) на Иван.

Знае се, че около град София е съществувал пръстен от манастири, наречен Софийска (Средечка) или Мала Света гора. Тези манастири съставлявали духовна общност под общо управление. Има спорове кои и колко са били манастирите. Според едни изследователи те са били 14, според други – 25. Едно е сигурно: в този край до нашествието на османците са съществували над 100 храма и манастира.

Германския манастир „Св. Йоан Рилски“ е един от предполагаемите манастири в Софийска Света гора. Предполага се, че е основан през 10 век. На няколко пъти през 14 и 18 век е разрушаван от османци и кърджалии. Едва през 1885 година манастирът е възстановен напълно. Именно в него, по време на Сръбско-Българската война, княз Батенберг заклева два софийски полка преди потеглянето им за битката при Сливница и са осветени бойните знамена.

През 1926 година с указ на цар Борис III е учредена *ефорията „Зограф“ за подпомагане на българския Зографски манастир в Атон. От 1928 година Германският манастир е поверен за вечно ползване на ефория „Зограф“. В наши дни Германския манастир е отреден за **подворие на Зографски манастир. В манастира отсядат атонски монаси.

* Ефория – от гръцки език означава настоятелство.

**Подворие – малък манастир, който е административно подчинен на голям.

Църквата на манастира е едонокорабна, едноапсидна. До нея се издигат гигантски секвои, посадени през 19 век. Широка поляна е оградена от църковните сгради. През пролетта спретнатият двор беше потънал в зеленина. Имаше няколко къта с пейки, чешма с планинска вода. Както вече казахме, дворът в момента се разширява.

На поляните около манастира пасе стадо, така че ако като нас се боите от непознати кучета, имайте едно наум, тръгвайки на разходка наоколо. Стадото се прибира в кошарите край манастира.

Мястото е подходящо както за кратко бягство сред природата, ако имате някой и друг свободен час, така и за по-дълга разходка. Въздухът е чист, птички пеят в дърветата. Децата могат да тичат по пътечките и поляната в манастирският двор, а вие да поседнете на пейките около църквата и да си налеете вода от манастирската чешма.

На разположение има:

  • поляни
  • манастир „Св. Йоан Рилски“
  • дървени пейки в двора на манастира
  • чешма

Носете със себе си:

  • нещо за хапване. В манастира не се продава храна.
  • защита от кърлежи, за всеки случай

Още гледки от Германския манастир „Св. Йоан Рилски“:

Автори: Явор Радев, Евел Инара

Снимки: Явор Радев, Евел Инара

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.