Може би и вие като нас многократно сте подминавали Драгалевския манастир като идея за приятна разходка с дете? Толкова пъти сме продължавали нагоре към хижа Алеко, но вече няма да е така. Освен манастира и планинска прохлада, в околността има обособени места за пикник, нещо като спортна площадка и широк паркинг. Църквата на манастира е изключително красива, на човек чак да му се прииска да се венчае там 🙂

УПЪТВАНИЯ
За да стигнете с автомобил до разположения в полите на Витоша Драгалевски манастир, най-лесно е да следвате шосето от софийския квартал Драгалевци в посока хижа Алеко.
- Вариант едно: последвайте кафявата табела, указваща посоката към манастира. На същото разклонение има табела за ресторант Воденицата. По този път ще стигнете до манастира откъм портите му. Това шосе е с повечко завои и е по-тясно от главния път, от който ще се отклоните.
- Вариант две: да продължите по пътя в посока хижа Алеко. След по-малко от километър ще стигнете до отклонение за широк и безплатен паркинг недалеч от манастира. Паркингът ще ви се пада отляво, на около 20 метра от главния път. Разстоянието до Драгалевския манастир е 100 – 200 метра.
- Вариант три: пеша от центъра на Драгалевци. Маршрутът ви започва грубо от площада пред читалище „Св. Св. Кирил и Методий“, там е автобусната спирка „Квартал Драгалевци“. Минават автобусни линии 64, 93, 98, макар да спират на различни места. На площада паркират доста коли. Оттам тръгвате по близката улица „Крайречна“, която в полите на Витоша преминава в горска пътека, водеща до манастира.
Работно време на манастира:
- 01.04 – 31.10 от 07 до 18 часа
- 01.11 – 31.03 от 08 до 17 часа

ИСТОРИЯ

През ХІV век около София възниква пръстен от манастири, наречен Софийска (Средечка) или Мала Света гора. Главен манастир (или лавра, бел. ред.) бил Бистришкия манастир „Св. Георги”, но съществена част от Мала Света гора бил и Драгалевския манастир „Св. Богородица Витошка”. Той бил наричан от местните хора и „царски“, вижте защо:
Първото споменаване на манастира е в дарствения хрисовул* Витошката грамота, издаден в края на ХІV век от цар Йоан (Иван) Шишман**. В този хрисовул се споменава, че манастира е изграден по време на царуването на неговия баща Йоан (Иван) Александър***.
*Хрисовул (златопечатно слово) е златен орнамент, представляващ печат (bulla aurea или „златен печат“ на латински), прикрепен към указите, издавани монарсите в Европа. Така са наричани и грамотите, скрепени със златен печат на владетеля.
Ето част от текста на грамотата:
…Благоволи царство ми да дарува този благообразен и всенастоящ хрисовул на царството ми на манастира на пречистата богомайка, който се намира във Витоша и който бе създаден, сътворен и украсен от родителя на моето царство, светопочиналия цар Йоан Александър. И така царството ми освобождава този манастир на царството ми заедно с всички достояния и владения на този манастир, да не смее да се бърка в този манастир нито средешкият кефалия, в манастирските владения и над людете от село Новачени, които се намират в града на царството ми София…
Любопитно е също, че във Витошката грамота четем едно от първите споменавания на името София вместо Средец.

От стария манастирски комплекс днес е запазена само църквата. През 1932 година старите манастирски постройки са били разрушени и заменени с нови, с арки и чардаци. Старата църква „Успение Богородично“ е малка, еднокорабна, с опростен архитектурен план. Състои се от преддверие, продълговат наос* и полукръгла абсида. Стенописите й са от два периода – ХV век и ХVІІ век. Най-старите стенописи са в наоса. Надпис над входната врата в притвора на църквата показва, че през 1476 година със средствата на ктитора*** манастирът е бил обновяван, а църквата зографисана. Ще видите и изображенията на ктиторите Радослав Мавър и жена му Вида, както и на синовете им Стахиа (Станко) и Никола, наречен Граматик – книжовник от манастирската книжовна школа по онова време.
*Наос – в църковната архитектура представлява вътрешната част на храм.
** Апсида – в архитектурата се нарича полукръглата или многоъгълна издатина на сградите.
***Ктитор – или спомоществовател е почетно наименование на лица, дарили за изграждане на манастир, църква или параклис.
През българското Възраждане в Драгалевския манастир е имало килийно училище. Един от неговите игумени* – йеромонах** Генадий (със светското име Иван Стоянов Караиванов) бил близък приятел и сътрудник на Васил Левски. По негово време в официален доклад от Софийската митрополия до Българската екзархия в Цариград е записано следното:
Църквата твърде малка; освен две стайки, всичките други (около 6-7) приличат на яхър и готови са на падание… Жива стока има около 500 глави кози и овци – малки и големи, до 60 глави едър добитък и до 10 коси ливади, и до 20 рала земля; малко горица около манастира и две воденици прости.
* Игумен – избран ръководител, настоятел на християнски православен мъжки манастир.
** Йеромонах – в православната църква е монах, който е приел свещенически сан. Йеромонахът може да бъде игумен на манастир.

Вратите на манастира са били винаги отворени както за Васил Левски, така и за други комитетски дейци. Иеромонах Генадий, известен като “Драгалевския поп” бил член на Софийския таен революционен комитет и участник в Първата българска легия в Белград през 1862 година.
Стоян Заимов го описва така:
…Скитникът Генадий са наел с помощта на калугерското расо и с игуменската си патерица да въздейства върху умът и сърцето на шопското племе…
из „Васил Левски-Дяконът“
През 1932 година до старата църква „Успение Богородично“ е долепена църквата „ Св. Мина“.

В наши дни манастирът е действащ, женски. Храмовият му празник е на 15 август – Успение Богородично. В съседство се намира резиденцията на българския патриарх, построена през 40-те години на ХХ век.
Дворът на Драгалевския манастир е обширен, на две нива. За малчуганите ще представлява интерес външната камбанария. Алея обикаля долепените църкви, дървената беседка е с красива гледка към София. В двора на манастира има чешма, продават се малки сувенири. За съжаление не видяхме да се продава нищо за хапване, така че си носете. Чистият въздух ще изостри апетита ви:)
На метри от манастирския двор е изградено място за почивка и пикник. Под високите дървета има малка спортна площадка, дървени пейки с маси и дървена беседка. Според табелките е разрешено паленето на огън в обозначените за това места, макар според нас паленето на огън във Витоша да не е добра идея. Можете да се разходите с детска количка – теренът го позволява, а покрай спортните уреди има насипан чакъл.

На разположение има:
- манастирът и църквите
- места за почивка и пикник
- чешма
- външна камбанария
- удобен паркинг
Носете си:
- връхна дреха
- нещо за хапване
Гледки от Драгалевски манастир:
Гледки от горския парк край Драгалевски манастир
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Централен градски парк – ПловдивЦентралният градски парк на Пловдив, наричан още Цар-Симеонова градина, се намира точно до пешеходната част на града. Всичко е близо до него – и Капана, и останалата част от Стария град, и доста…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Централен градски парк ПерникЦентралният градски парк на град Перник се намира точно до ларгото на града – покрай река Струма, над която се издигат няколко красиви мостчета. Били сме доста пъти в Перник, ходили сме и…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Ямболския парк край ТунджаГрадската градина на Ямбол отдавна ни беше привлякла вниманието. Около парка се извива река Тунджа с мостове на няколко места, с водни колелета, плаващи птици и пейки покрай бреговете ѝ. Потънал в зеленина…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Планетариум и обсерватория, ЯмболБяхме в Ямбол и търсехме места за разглеждане, подходящи за семейства с деца. Оказа се, че в Ямбол има астрономическа обсерватория и планетариум, при това не от вчера. Посетихме го час преди да…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Късноантичен мавзолей с детска площадка в квартал Лозенец, СофияАрхеологически комплекс „Късноантичен мавзолей“ в квартал „Лозенец” Ето една неголяма, открита наскоро градинка със запазени руини, пейки, чешма, тоалетна и детска площадка. Подходяща е за посещение и в пек или дъждовно време, защото…
Автор: Явор Радев
Редактор: Евел Инара
Снимки: Елора Радева, Явор Радев, Евел Инара
Пълнощастие 2019 © Всички права запазени.
Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.