НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Екопътека Геопарк Искър – Панега, където непременно трябва да отидете

Екопътеката на Геопарк Искър – Панега до град Луковит е от онези места, на които ще се връщаме отново и отново. Отидохме дотам за еднодневна разходка от София и макар да бяхме тръгнали към 11 сутринта, без да бързаме имахме предостатъчно време да се разходим покрай реката, да похапнем и спокойно да се върнем при паркинга. Бяхме с три деца между 5 и 8 години, и както се очаква, огласихме околността. Препоръчваме този маршрут за семействата с деца над две-три години. Можете да ползвате детска количка само до първия мост над реката по нашия олекотен маршрут, който ще опишем. Ако не се плашите да ползвате детска носилка, тогава можете да заведете дете на всякаква възраст.

Пътеките бяха чисти и окосени, реката лъкатушеше в красиво синьо-зелено. Мостовете над нея засилваха приключенското усещане, а местенцата с беседки и пейки ни приканваха да поседнем. Покрай пътеката си набрахме цвят бъз за сиропче, видяхме да растат диви ягоди и може би къпини. Имаше и доста коприва, но без никаква опасност да се опарите, освен ако не скочите нарочно в нея.

Ние се разходихме в по-облачен, майски ден. През лятото може би ще напича доста в първата част на маршрута, преди да се скриете под сенките на дърветата.

УПЪТВАНИЯ:

Ако идвате от София към Геопарк Искър – Панега, първоначално пътя ви минава по магистрала А2 – Хемус. След като тя свърши при град Ябланица, продължавате неусетно по шосе Е83, което минава през Златна Панега, Румянцево, Петревене. На около два километра преди град Луковит, отляво на самото шосе ще видите паркинга, където започва екопътеката на Геопарк Искър – Панега.

Ако идвате откъм град Плевен, минавате през целия град Луковит по шосе Е83 и паркинга ще се падне отдясно по посоката на движението.

Няма как да не го видите – има големи табели и много място за паркиране. На паркинга има покрита беседка, чешма и тоалетна.

ЗА ПЕШЕХОДЦИТЕ:

Разписание на автобусен и ЖП транспорт в сайта на Геопарк Искър-Панега:

http://www.geopark.lukovit.bg

ИСТОРИЯ:

По информация от таблото:

Река Златна Панега води началото си от най-големия в България карстов извор „Глава Панега“. Тя минава през общините Луковит, Ябланица и Червен бряг, тече на север край град Луковит. При село Радомирци реката извива на северозапад и се влива в река Искър.

Интересно е, че античното име на реката е Панакс. Панакс (Panax) е и латинското название на билката женшен. Вероятно името има общо с целебните свойства на реката, на въздуха и природата около нея. Многобройните меандри* на река Златна Панега напомнят на змията, извила се около тоягата на тракийският бог–лечител Асклепий, а името Панакс е сходно с името на неговата дъщеря Панацея.

*Меандър – извивка на речното корито във форма на подкова.

Тръгвайки от паркинга, можете да започнете разходката по екопътеката от две места. По-подходящ за деца е входът откъм покритата беседка. Той е широк и върви през полето. Чрез него избягвате първата, по-стръмна пътечка.

Вторият или официалният вход ще ви преведе през цялата екопътека, но той включва въпросната по-стръмна част. Началото на официалния маршрут е пешеходното тунелче, което ще забележите на паркинга. Над него се развяват флаговете на България, Луковит и Евросъюза. Тунелът е умален макет на близката пещера Проходна, с маркирани „Очите на бога“.

Ако като нас изберете по-лекия маршрут, оттам започва широк път със съвсем лек наклон, който се включва в екопътеката след около 300-400 метра. Ще видите голяма беседка със стрелка, указваща накъде е екопътеката. Навсякъде беше окосено, пътеките бяха много чисти, по целия път торбите за боклук бяха почти празни. Това много ни зарадва. Или хората започнаха да разбират, че каквото си донесем, е добре да си го отнесем, или има добра грижа за мястото. По екопътеката на Геопарк Искър – Панега няма хвърчащи торбички, бирени кенчета и хиляди пластмасови шишета, тарелки, мокри кърпички.

ДАНО ДА ГО ЗАПАЗИМ ТАКА. САМО ОТ НАС ЗАВИСИ!

Пътеката върви успоредно с реката, има много мостчета, по които децата се придвижват без проблеми. Още в началото откъм скалите във вас ще се взрат очи, издълбани в камъка. Те имат огромно сходството с „очите“ в пещерата Проходна.

За около час и половина, без да бързаме стигнахме до най-широкото място за почивка покрай реката – малко след пещерата Темната дупка, край преустроена помпена станция. Там има още едно голямо барбекю, маси с пейки на различни височини, скрити на завет под скалата.

Там останахме около час и поехме бавно обратно. Пътеката обаче продължава още малко.

Пещерата Темната дупка, адашка на тази при Лакатник, е широка в началото и постепенно се стеснява. Препоръчваме да си вземете фенерче. Ние, както и другите туристи светехме с помощта на телефоните си. Ала загасите ли светлината навътре в пещерата, бързо ще разберете защо името й е Темна:)

По екопътеката беше оживено. Впечатлиха ни хората с домашни любимци – срещнахме едва трима-четирима, но всички кучета бяха на повод. Нямаше кучешко ако, за което да внимаваме.

Не е необходимо да сте с туристически обувки, пътеките са равни по лесния маршрут. Риболовът не е позволен. Характерните за река Златна Панега водни кончета дори може да кацнат на пръста ви, ако имате късмет. Наблизо е пещера „Проходна“, която успяхме да разгледаме в същия ден, макар да не сме от бързите:)

Ние се разходихме в чудесна компания, а скоро планираме да заведем там и родителите си. Кадрите отвисоко са любезно предоставени от Христо Спасунин, за което сме истински благодарни.

На разположение има:

  • живописна екопътека
  • дървени маси и пейки, беседки, заслони
  • камини – барбекю
  • дървени мостове
  • паркинг с чешма и тоалетна

Носете си:

  • достатъчно вода. Особено в горещо време.
  • защита срещу комари, макар нас да не ни хапаха
  • нещо за хапване
  • фенерче за пещерата
  • шапки за слънце през горещите дни

Кадри от магията Геопарк Искър – Панега:

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев, Евел Инара, Христо Спасунин

Пълнощастие 2019 © Всички права запазени.

Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.