Home Накъде с дете НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Елешнишки манастир край София

НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Елешнишки манастир край София

Елешнишкият манастир „Света Богородица“ не е популярно място. Там едва ли ще засечете повече от трима-четирима посетители едновременно. Намира едва на двайсетина километра София, сгушен в полите на планината Мургаш, която е дял от Западна Стара планина. Покрай пътя се вие планинска рекичка с пасища покрай нея.

Манастирът се намира близо до едно от любимите ни места за пикник в покрайнините на село Елешница. Наоколо има много места за разходки – слънчеви поляни покрай ледената рекичка, няколко сенчести поляни, паметника Априлци, въжено мостче край недоказан извор с минерална вода в края на село Елешница…

В района пасат крави, а краварката не е от любезните. Имайте едно наум и за кърлежи.

УПЪТВАНИЯ:

За да стигнете до Елешнишкия манастир „Света Богородица“ от София е удобно да следвате автомагистрала Хемус. От магистралата може да слезете на кръговото на гара Яна и да продължите по междуселския път към село Елешница. Друг вариант е да слезете от многолентовия път чак при виадукт Елешница, но трябва много да внимавате, за да не пропуснете отбивката за село Елешница. Няма втора близка отбивка по магистралата и ще трябва доста да се връщате по изровени пътища.

Отбивката за село Елешница е точно преди началото на моста. Няма табела, а самата отбивка изглежда малко объркващо, но си е съвсем действаща. Хванете ли я, минавате под моста и вече сте в началото на село Елешница. Преминавате през селото без да завивате и поемате по стария Варненски път.

Здравата настилка свършва с края на селото. Карайте бавно, има дупки. Следващата ви цел е разклона точно до паметник Априлци и моста над реката. След моста трябва да завиете наляво и да продължите по шосето нагоре. От това разклонение до манастира остават километър-два. Пътят е в пъти по-добър от предходната „лунна“ част след село Елешница. С автомобил се стига да самата порта на манастира.

Има хора, които избират да се разходят по шосето нагоре. Може да паркирате на уширенията, но е доста прашно. Последната част от шосето напомня на завоите преди Кремиковския манастир.

Пред манастира има достатъчно място да паркират десетина коли. От дясната страна на манастира черен път продължава към връх Мургаш.

  • Връх Мургаш се намира на около два часа преход без деца 🙂

ИСТОРИЯ

По информация от Интернет:

Елешнишкият манастир „Света Богородица“ е действащ манастир, но без монаси. Поради близостта на река Яковищица (най-старото име на село Елешница е Якущица) може да го срещнете и като „Яковски манастир“. В наши дни, заедно с още няколко манастира около София, той е приобщен към първите 14 манастира на Софийската (Средечка) или Мала Света гора.

Не е ясно кога точно е създаден манастира. В настилката на манастирския храм е била намерена мраморна плоча с надпис от 1499 година. Предполага се, че мястото е обитавано от монаси отшелници още от IX век. Прието е, че създаването на манастира е станало през XIV или в началото на XV век. По времето на цар Йоан Александър са били създадени много от манастирите край София.

Манастирът е опустошаван и опожаряван на няколко пъти от османци и кърджалии. За едно от обновяванията му свидетелства намереният в него надпис: „Храм сей обновися в лета 1820“.

По време на Османския период в Елешнишкия манастир е имало килийно училище. От него са запазени едно Четириевангелие и един Псалтир, те могат да се видят в Националния църковен историко-археологически музей в София.

Има сведения, че в манастира се укривал Васил Левски при основаването на Елешнишкия комитет. Оцелели четници от Ботевата чета са намерили временен подслон в него. Паметникът на няколко от тях се намира на разклона от стария път за Варна.

Елешнишкият манастир за първи път е подробно описан от Димитър Маринов*.

*Димитър Маринов – етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей.

Сгушен в планината, дворът на манастира е тих. Тихо ромоли манастирската чешма. Някои от местните хора си пълнят вода там – за пиене и готвене. Има няколко сенчести пейки, жилищни и стопански постройки. Реставрирана е малката, еднокорабна църква, останалите сгради са стари. Няма да видите църквата веднага – тя се намира в странично дворче, оградено със стар зид. Жалко, че църквата беше заключена, когато посетихме манастира, въпреки че беше събота. Пред нея има хубава полянка и по-ново изглеждаща външна камбанария.

След като разгледате манастира, може да се отбиете на някоя от полянките край пътя. Отстрани тече река Яковищица, известна още като Манастирска.

Носете си:

  • храна. В манастира не се продава нищо, а на излет се огладнява
  • вода или празни бутилки, за да си налеете вода в манастира
  • защита от кърлежи
  • постелка за тревата

Децата и възрастните се радват на:

  • старата църква и манастирът
  • чешма
  • крави и коне, които пасат наоколо
  • исторически забележителности
  • планинска река

Гледки от манастира и околоността

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев, Евел Инара

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.