Софийският квартал Бояна е добра идея за разходка с дете. През лятото там ще намерите горска прохлада, а през зимата повечко сняг. Определено Бояна е едно от местата, където с гордост да заведете приятел от друг град или държава. Място, където ще пийнете светена изворна вода и ще видите църквата, откъдето всъщност тръгва световното Възраждане.
Може би са ви казвали, че в България Възраждането закъснява заради Османското иго. Всъщност Европа получава искрата на своето Възраждане заради нахлуването в земите ни на османските племена. Тогава майсторите от българските земи търсят нови покровители навътре в континента. България не просто става преграда, запазила западноевропейските страни. Тя неволно им изпраща своите занаятчии и вдъхновение, така век по-късно Възраждането се случва и в останалата част на Европа.
Децата повече ще харесат вековния извор, отколкото църквата. Препоръчваме да отидете първо там. Няма дете, което да не обича водата.
Изворът „Светената вода“ се намира на около 400 –500 метра от оградата на Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“.
УПЪТВАНИЯ:
За да стигнете до извора „Светената вода“ с автомобил, трябва да поемете по някоя от стръмните улички, минаващи край Боянската църква. Улиците „Брезовица“ или „Белите брези“ ще ви отведат до улица „Поп Евстатий Витошки“. От нея завивате по ул. „Каменно здание“, която преминава в ул. „Живата вода“. Някъде там трябва да намерите къде да паркирате. До извора ви остават около 100 метра по стълбички и горска пътечка. Ако търсите мястото в картите на Гугъл, то е обозначено като „Жива вода Бояна“.
В случай, че няма да пълните големи туби с вода, препоръчваме да паркирате около Боянската църква. До извора са стига лесно и пеша.
В почивни дни в тази част на квартал Бояна трудно се намират места за паркиране. Ако е възможно, разходете се в делничен ден.
ИСТОРИЯ:
По информация от таблото:
Една от легендите разказва, че извора „Светената вода“ се е появил в I век от новата ера, в момента на отсичането на главата на Йоан Кръстител. Научната причина водата да се нарича светена е преминаването й през сребърни пластове, които повлияват на химическия й състав и предопределят изключителната й бистрота. Счита се, че водата извира от около 2000 метра дълбочина. И зиме, и лете тя е с температура 19 градуса по Целзий.
Вярва се, че водата е лековита и има най-благотворно въздействие при очни, стомашни и бъбречни заболявания. Тази особеност вероятно свързва извора със св. Панталеймон, който е считан за негов закрилник. Някога от извора се е образувала река, която се е спускала по днешния бул. „Бъкстон“ в София. По реката е имало воденици, като последната от тях е била разрушена през 1920 година.
Ние, българите пазим чрез народните ритуали стари вярвания за водата. Измиването на очите и ритуалът с мълчана вода са част от примерите. Дедите ни са знаели онова, което съвременната наука днес потвърждава. Водата възприема и запеметява всяко въздействие, запомня всичко, което става в околното пространство и това определя структурния й състав. Емоциите – положителни или отрицателни – въздействат най-силно на водата.
Благодарете за добрата вода, изречете добри думи над нея и дайте добър пример на своето дете.
Наоколо има дървени пейки с маси, където да си направите пикник и да се порадвате на хубавата гора.
Децата и възрастните се радват на:
- извора „Светената вода“
- места за пикник
- Витошката гора
След като с детето се порадвате на „Светената вода“, е време да разгледате църквата „Св. св. Никола и Пантелеймон“. Тя е музей, а не действаща църква. Входната такса за възрастни е 10 лева, за ученици и студенти 2 лева. Безплатният вход е всеки понеделник след 15 часа.
По информация от интернет:
Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е българска църква – паметник на културата. През 1979 година е включена под № 42 в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Смята се, че Боянската църква е създадена в края на Х – началото на XI век. През XIII век е пристроено разширение. Боянчани дострояват още една част с техни средства в средата на XIX век.
В Боянската църква е намерен един от „Помениците на българските царе“, известен като „Боянски поменик“ и Боянския палимпсест (Боянско евангелие). Помениците на българските царе, царици, патриарси, йереи и заслужили християни са средновековни ръкописни текстове, които се четат по време на църковните служби. С тях се припомнят имената на допринеслите за църквата и държавата владетели и се почита тяхната памет. За съжаление, както се случва с повечето от безценните културни и исторически находки от нашите земи, Боянският поменик попада в ръцете на търсач на съкровища и днес се намира в Руската държавна библиотека в Москва.
В Боянската църква през 1981 година е намерен ръкопис, известен като Боянски псалтир. Той е показан е в зала 3-запад на Националния исторически музей.
Стенописите в църквата са от различни периоди. Първият живописен слой е покривал източната част на храма. Запазени фрагменти от него могат да се видят в долните части на апсидата и северната стена, горните части на западната стена и южния свод.
През 1259 е направено второ изографисване на църквата. Тогава върху първата живопис е положен нов слой стенописи с над 240 изображения. Едни от най-въздействащите са изображенията на ктиторите* от XIII век – севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Този слой се свързва и с легендите за Боянският майстор** и неговата любов към Десислава. Ненапразно се смята, че именно тези изображения бележат началото на Ренесанса, изпреварвайки с век промяната в западна Европа.
*Ктитор или спомоществовател е почетно наименование на лице, дарило земя за изграждане на манастир, църква или параклис.
**Според Казимир Попконстантинов и Божидар Димитров, Боянският майстор е българинът протозограф Василий.
Боянската църква е едно от местата, което е хубаво да посещаваме с децата си много повече от веднъж. За малчуганите първоначално ще е любопитно да потичат по алеите, после ще открият малката врата на по-новата постройка, през която се влиза навътре в църквата–музей. Според нас е важно децата ни да виждат изображения на българите в миналото. Лицата, дрехите, накитите на предците ни да не са просто мъгляв образ.
В двора на Боянската църква се извисяват представителите на най-високите дървесни видове – гигантските секвои. Чешмата е изградена по поръчение на софийски златар през 1882 година. На нея дарителят е написал
за душевно свое изцеление
На разположение има:
- църква-музей
- алеи около църквата
- пейки
- чешма
- тоалетна
- магазин за сувенири
- малък паркинг
Още гледки от Извор „Светената вода“:
Още гледки от Боянска църква:
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Планетариум и обсерватория, Ямбол
Бяхме в Ямбол и търсехме места за разглеждане, подходящи за семейства с деца. Оказа се, че в Ямбол има астрономическа обсерватория и планетариум, при това не от вчера. Посетихме го час преди да… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Късноантичен мавзолей с детска площадка в квартал Лозенец, София
Археологически комплекс „Късноантичен мавзолей“ в квартал „Лозенец” Ето една неголяма, открита наскоро градинка със запазени руини, пейки, чешма, тоалетна и детска площадка. Подходяща е за посещение и в пек или дъждовно време, защото… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Зоологическа градина в Благоевград
Зоологическата градина на Благоевград е безплатна за посещения и до нея води дълга малко над километър алея, покрай която тече кристално поточе. На нас това ни хареса особено много, нищо, че дъщеря ни… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Парк Бачиново в Благоевград
Много хора обясняват на децата си, че трябва да обичат България, ала при всяка възможност заминават зад граница. Посланието е ясно и децата от малки научават, че в родината им явно няма какво… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Паркът в град Елин Пелин
Търсите места около София, където да се разходите? Отидете до парка на град Елин Пелин. Той се намира в центъра на града, има асфалтирани алеи, подходящи за всякакви колички и детски колелета, има… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Любимите ни сладоледи от истински продукти
Две трети от нашето семейство си хапва сладолед целогодишно и обожава да го прави. Една трета се дели от групата, но лятото също се реди на опашката. Понеже повечето сладоледи в големите магазини…
Автор: Явор Радев
Редактор: Евел Инара
Снимки: Явор Радев
© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.
