Home Накъде с дете НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Исторически музей в град Плевен

НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Исторически музей в град Плевен

Исторически музей (РИМ) Плевен се намира в централната част на града. Музеят е голям, има сенчеста градина с безплатен WiFi и съчетава две крила – едното е природо-научно, а второто е посветено на историята и етнологията. Ако сте с дете и обстоятелствата позволяват, първо разгледайте едното крило, починете си в градината и след това влезте в другото.

Хубаво е, че Историческия музей на Плевен се намира на пътя, който води към Панорамата. Тоест, няма да се лутате из града, ако искате да ги разгледате в един и същи ден. Няма да пътувате в различни посоки. Минавате през ларгото и градската градина, влизате в музея за няколко часа, а после продължавате нагоре по стъпалата към Скобелевия парк и Панорамата.

За да се насладите на зеленината и фонтаните на Плевен, препоръчваме да го посетите в топлите месеци. А най-хубаво според нас е около Гергьовден и празника на града 15 май. Тогава цъфтят божурите в Скобелевия парк.

Ако сте в Плевен през зимата, то Историческият музей на града е особено подходящ за посещение със своите дълги и просторни зали. Недалеч на главната улица се намира и художествената галерия.

УПЪТВАНИЯ:

До Историческия музей (РИМ) на град Плевен може да се стигне пеша, с автомобил, или с градски автобус. Ако искате да оставите колата си в непосредствена близост, гледайте внимателно за табели за платена (синя) зона за паркиране. Така и не намерихме карта на синята зона на Плевен. Тя се простира около центъра, ж.п гарата и автогарата, но в близките по-малки улички паркирането е безплатно.

Музеят се помещава в сграда срещу градската градина. Входът е откъм улица „Стоян Заимов” (с адрес № 3).

Пред музея има спирка на тролейбусни линии №1 и №31. С автобус 19, който също спира наблизо, би трябвало да можете да отидете чак до Панорамата, без да вървите. Не сме го ползвали, така че информацията ни не е потвърдена. Попитайте шофьора.

ИСТОРИЯ:

Историческият музей на град Плевен се помещава в сграда с вид на дворец, която е построена е през 19 век (1888 година). Всъщност е била казарма, предназначена за нуждите на Четвърти пехотен плевенски полк. Паметникът срещу главния вход на музея е посветен именно на този полк.

Разположението на сградата е Г-образно. Плевенският музей включва в себе си зали, достатъчни за четири отделни музея:

природонаучен, археологически, исторически, етнографски.

В основния му фонд са включени повече от 180 000 музейни единици. Ако сте с дете, ще ви бъде трудно да разгледате наведнъж всички зали. Ето защо, ако времето позволява, ви предлагаме да си починете в градината на музея между разглеждането на двете крила.

Пространството на изожбите е разделено на:

„Дясно крило“

  • Археология
  • История
  • Етнография

„Ляво крило“

  • Природа

В сградата на музея се помещава и постоянна изложба „Гена Димитрова“. Когато ние посетихме музея (2025 година), там имаше изложба на родената в град Плевен Катя Попова – също сопран*. Концертната зала в центъра на Плевен носи нейното име.

*Сопран е най-високият женски певчески глас. Такива са великите български прими: Пенка Тороманова, Елисавета Йовович, Катя Спиридонова, Люба Величкова (Люба Велич), Катя Попова, Райна Кабаиванска, Галя Йончева, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Александрина Пендачанска и много други.

За децата може би по-любопитна ще е изложбата „Природа“. Поне нашата дъщеря се спря основно на нея и я разглежда дълго. Видяхме различни представители на живата и неживата природа: препарирани влечуги, птици, бозайници, насекоми, хербарии и скални образци.

Бяхме впечатлени от праисторическите находки, сред които имаше голяма бедрена кост на дядото на слона, живелият преди 2,5 – 4 милиона години – Архидискодонт (Archidiskodon).

НАХОДКИ, КОИТО СПЕЦИАЛНО ДА РАЗГЛЕДАТЕ

За съжаление, нашите музеи рядко предлагат история. Най-често те са просто изложба на образци с кратки, неразбираеми от обикновения човек табелки.

Ще се спрем на няколко от тези безценни съкровища от плевенската околия, които да потърсите сред многото и да оцените:

Четири статуетки от петото хилядолетие пр.н.ера на Богинята-майка.

Те са открити при разкопки край Плевенското село Телиш. Доколкото разбрахме, намерени са много повече статуетки от показаните и това е най-голямата колекция от такъв тип. Различни статуетки на Богинята-майка са намирани на много места, по целия цвят. Съществуването им ни навежда на няколко възможни предположения: че всяко човешко общество в някакъв момент от развитието си достигало до идеята за Богинята-майка; че Богинята-майка наистина е съществувала и е била по всичките тези места по света; че идеята за Богинята-майка се е зародила на едно място и е била разпространена; че древните духовници мислено са предавали знания един на друг. Вие изберете своето убеждение за това древно предхристиянско поклонничество.

Копие на Вълчитрънското съкровище.

Съкровището е намерено край село Вълчитрън, област Плевен и се съхранява в НАИМ – София (снимката е от НАИМ). Копие за разлика от реплика означава, че изложеното в Плевен съкровище няма никакви разлики с оригинала.

Вълчитрънското съкровище се състои от тринадесет съда, изработени от злато с естествени примеси от сребро, мед и желязо. Смята се, че е било създадено към края на бронзовата епоха (XVII-XIII век пр.н.е.). Това е период, предхождащ Троянската война. Пет от съдовете са с формата на чаша, а най-загадъчният – триделеният съд – също може да се свърже с думата „чаша“. Колко ценна е била една чаша в онези далечни времена, е видно в този откъс от „Илиада“:

….Десет таланта от злато премери и вънка изнесе,

също два светли триножника, четири нови котела,

чаша прекрасна — голямо богатство, която тракийци

дар му дариха, когато при тях бе изпратен. И нея

старецът не пощади във двореца, че искаше много

своя мил син да откупи…

цитатът е от „Илиада“, двадесет и четвърта песен (Откупване тялото на Хектор)

Двойка малки бронзови ръце – Ръцете на Сабазий (Сабо).

Дори да не сте чували за Сабазий, може да сте чували старата българска дума „сабале“. Тя означава сутрин, призори. Сабазий е олицетворение на слънцето и зората. Любопитното е, че се забялязва общия корен на името с личното местоимение „себе си“ и думите „сайбия“ (стопанин) и „сабя“. Ръцете на Сабазий са намирани на много места в България. Има ги също в музеите на Габрово, Добрич, Стара Загора и други градове. Благодарение на иманярските набези, доста от намерените в България са гордост в чуждестранни музеи.

Обърнете внимание на жеста, който Ръцете на Сабазий показват. Познат ли ви е? Това е познатия „вотивен жест“, който може да видите и по доста православни икони.

Мраморен релеф на бог Митра, принасящ в жертва бик.

В Лувъра се съхранява любопитно изображение на Митра. На него, освен надписа „Богът на непобедимото слънце Митра“ стои втори надпис върху бика „казва се Сабазий”. Има сведения, че бог Митра в Римската империя бил описван като „Непобедимото слънце“ (Sol Invictus). Освен това Митра бил роден от девица на 25 декември и при раждането му в една пещера го навестили три слънчеви божества. Това са още допирни точки с Християнството.

Глинено конче на колелца.

Смятаме, че това е играчка, която вероятно е била теглена с въженце. Ако сте с дете, потърсете я.

Намира се в залата с предмети от „Ескус на трибалите“ (Oescus Triballorum) – Улпия Ескус . Останките на селището са недалеч от днешното село Гиген, Плевенска област. Трибалите били голяма и войнсвена част от нашите предци, които днес наричаме със сборното име траки – преди това пеласги, днес българи.

Подобни глинени кончета са немирани и на други места в България – във Великотърновско, до Ябланица, тази година (2025) откриха и в Хераклея Синтика до Рупите. Такова конче е показано и в Археологическия музей в София.

Печат на Балдуин II (Balduin II. von Courtenay).

Тук любопитното е, че според западните историци Балдуин II е последният “император” на Латинската империя. Неговата държава била създадена по време на Четвъртия кръстоносен поход. Наместо да освобождават Светите земи, кръстоносците разрушили и превзели Константинопол. Въпросната „империя“ на Балдуин II обхващала Константинопол и околностите му. Въпросът е защо изобщо Балдуин II се е наричал император.

Всъщност, императорът на тези земи и по това време е описан от нашите родни извори – Цар Йоан Асен Втори:

…Фръзите и те се повинуваха под десницата на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха своите дни, …

Надпис от колоната в църквата „Св. Св. 40 Мъченици“ във Велико Търново

В написаното от Патриарх Евтимий Търновски “Житие на света Петка-Параскева” става ясно, че въпросната „империя“ е плащала данък на българския цар Йоан Асен II.

… и самият царстващ град завладя и покори, а фръзите, които го държаха с данъци обложи…

В музея на град Плевен видяхме находки, каквито не бяхме зървали никъде другаде – като например отпечатъка от детско краче, запазил се от хилядолетия.

За съжаление, нито една табела, нито един надпис няма да ви приобщи към показаните изложби. Но вие помнете, че:

Това, което виждате, е вашето минало.

Това е отминалият живот на хора, с които имате една кръв и една родина. Генетично е доказано, че българите не са пришълци.

Когато видите табелка, сочеща Западната или Източната Римска империя, припомнете си, че Балканите са били част от тях. Че Максимин Трак, Клавдий II Готски, Аврелиан, Галериий, Максимин Дая, Констанций I, Константин Велики – всички тези императори на Западната римска империя са родени на Балканите. Че тук са родени също и императорите на Източната Римска империя Флавий Маркиан, Лъв I Тракиец, Юстин I, Юстиниан I Велики.

Това е нашата история. Гордейте се. Радвайте ѝ се. Познавайте я.

Работно време и цени:

Ние посетихме РИМ – Плевен през пролетта на 2025 година.

Тогава цените и работното време бяха:

Зимно работно време: от 1 ноември до 31 март

  • 09.00 – 12.00 часа
  • 12.30 – 17.30 часа

Лятно работно време: от 1 април до 31 октомври

  • 09.30 – 12.00 часа
  • 12.30 – 18.00 часа

Почивен ден – неделя

Цени за всички експозиции:

  • възрастни – 8 лева
  • студенти – 4 лева
  • учащи – 2.50 лева
  • пенсионери – 2 лева
  • хора с увреждания – безплатно
  • деца до 7 години – безплатно
  • Семеен входен билет (1-2 родители с до 3 деца 7-18 години) – 15 лева

Още гледки от Исторически музей РИМ – Плевен:

Автори: Евел Инара, Явор Радев

Снимки: Явор Радев, Евел Инара, Елора Радева

Пълнощастие 2025 © Всички права запазени.

Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.