НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Лозенски манастир „Свети Спас“ край София

Може би се съмнявате, че манастирите са добър избор за разходка с дете? Може би си казвате – детето няма настройката на възрастния човек, то иска да потича, да повика дори, да поиграе с други деца. Но погледнете нещата така – ще прекарате време заедно с детето, на чист въздух сред природата, на място, което от незапомнени времена е свято и с добра енергия.

Манастирите често са строени върху древни светилища, с тях е свързана далечната българска история. Да попеете в колата, да влезете заедно с детето си в манастирския двор, да запалите свещичка, да пийнете вода от чешмата, а после да се разходите в околността – ето един добре прекаран ден, в който не просто сте пазили детето на някоя детска площадка, а сте правили нещо заедно. А понякога край манастирите има дори детска площадка или поне нещичко за катерене.

Например в Лозенския манастир имаше дърво със стълба на него, беседка, както и котета, които да бъдат погалени и почерпени с малко храна. Манастирът е далеч от населено място – един от четирите манастира в пределите на Лозенската планина – край него има много места за пикник и разходка. За едни неудобство, за други предимство е дългият, черен път, който води към него. Пътят е тесен и на места може да е предизвикателство за по-непроходими автомобили или неуверените шофьори. Ние на няколко пъти сериозно се съмнявахме, че може да се стигне с кола чак до портите на манстира и накрая паркирахме при планинска чешма, която се оказа едва на 500 метра от там. Всъщност, може да се стигне.

По пътя пазете пешеходците, ще срещнете и в двете посоки хора на всякаква възраст. Имаше дори семейства с детски колички. Не бързайте, не вдигайте прахоляк.

Ако предпочитате да повървите, до манастира може да стигнете по екопътека „Лозенска планина“, която на места се припокрива с пътя.

УПЪТВАНИЯ

Ние ползвахме Гугъл навигация, която на няколко пъти май опита да ни прати с колата по екопътеката, обаче не се хванахме:) Ако прецените, че пътя е твърде изровен или стръмен, не се водете само по навигацията на Гугъл, но и по здравия си разум.

Ние бяхме малко притеснени по черния път към Лозенския манастир, защото все имахме чувството, че сме се загубили. Пътя ни се стори дълъг и твърде тесен на отиване, но ни заведе на правилното място. Не се шашкайте, ако като нас минавате за първи път по него. Все-пак не го препоръчваме в мокро време, в тъмнината, както и в поледици.

Лозенски манастир „Свети Спас“ се намира в Лозенската планина, на около 5 километра от центъра на село Лозен. До него води първоначално асфалтов път, който преминава в черен.

  • Ако идвате от автомагистрала А1 „Тракия“, трябва да поемете по улица „Съединение“, след което пътя ви следва улиците „Иван Пешев“, „Васил Левски“ и „Половраг“. В края на улица „Половраг“ има място, на което може да оставите автомобила си, ако сте решили да следвате екопътеката и да се качите до манастира пеша. Мястото е срещу главния вход на Национален учебен център на БЧК.
  • Ако продължавате с автомобил, преди входа на сградата трябва да завиете надясно. Асфалтовият път свършва малко след това. Следва тесен, обграден с храсталак път, на места има уширения, където можете да оставите колата си. Ние стигнахме на около 600-700 метра от манастира и оставихме автомобила си на една много приятна, широка полянка с пейки и чешма, където преспокойно можехме да обърнем.

ЗА ПЕШЕХОДЦИТЕ:

Разписание на автобус 5: Автостанция Гео Милев – Школа БЧК с. Лозен

https://schedules.sofiatraffic.bg/autobus/5#direction/3467

За децата препоръчваме също детската площадка на улица „Половраг“ в Лозен. Има къде да оставите колата наблизо. По-добре се отбийте на връщане, иначе едва ли ще видите манастира 🙂

ИСТОРИЯ

Повече за манастира по информация от мрежата:

Знае се, че около град София е съществувал пръстен от манастири, наречен Софийска (Средечка) или Мала Света гора. Тези манастири съставлявали духовна общност под общо управление. Има спорове кои и колко са били манастирите. Според едни изследователи те са били 14, според други 25. Едно е сигурно: в този край до нашествието на османците са съществували над 100 храма и манастира.

Лозенски манастир „Свети Спас“ е един от предполагаемите манастири в Софийска Света гора. Познат е и с името „Долнолозенски манастир Свети Спас“. Основан през 13 век, бил разрушаван от османците през 15-16 век. През 17 век е възстановен и в манастира е имало училище. През 18 век манастирът е център на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско. Смята се, че водач на въстанието е Симеон Самоковски*.

*Свети свещеномъченик Симеон (Стефан) Самоковски и Софийски, един от 9-те софийските светци. Той е съден като главен организатор и водач на въстанието и е обесен в София на 21 август 1737 година зад църквата „Света София“. Чества се на 21 август.

Манастирът отново е бил разрушен през 18 век и в началото на 19 век е възобновен. Тогава е вдигната едноапсидната, еднокорабна, трикула манстирска църква „Свето Възнесение Господне“. Не бяхме виждали досега църква с три кули, те са изградени от майстора Цвятко Тодоров.

За нас от Пълнощастие най-ценното в църквата са нейните икони. Те са дело на самоковския живописец Никола Иванов Образописов*. Негови помощници са били Христаки Захариев Зографски и Димитър Христов Дупничанина. Изографисали са църквата и трите й купола през 1869 година.

Стенописите са пазят важни моменти от нашата история. Препоръчваме ви винаги внимателно да разглеждате старите икони, да четете имената. Ще се изненадате колко скрита история има там, понякога различна от онази в учебниците.

Когато влезете в църквата, от дясната ви страна се виждат изписани един след друг: Свети цар Борис наричан Михаил, Свети крал Милутин и СВЕТИ КРАЛ ТРИВЕЛИЙ – ТЕОКИСТ*

  • Името на свети Тривелий Теоктист – свети благоверен цар български Тервел – е записано в „Списък на българските православни светци“. Почита се от Българската православна църква на 3 септември.

Да започнем отзад-напред, със свети крал Тривелий Теоктист, познат на съвременните българи като княз Тервел, властвал в българските земи в началото на 8-ми век. Незапознатите с по-старите извори на българската история ще се зачудят как един уж езичник, всъщност е християнски светец.

Повече за личността на Тервел или Тривелий ще намерите в книгата на Христаки Павлович, издадена през 1844 година в Будапеща „Царственик или история болгарская“. Тя е написана въз основа на по-стари източници, създадени от Паисий Хилендарски и Спиридон Габровски.

В нея на страници 21-22 той разказва за крал Тривелий:

Под ръководството на Христаки Павлович елино-българското училище в Свищов се разраснало и оформило като светско. Гръцкият език, на който се е преподавало в началото, отстъпил на втори план. Вече се преподавало основно на български език. В онова училище са учили Драган Цанков и Петко Славейков. Внук на Христаки Павлович е създателят на химна „Горда Стара планина“ Цветан Радославов.

Ето какво са учили българските възрожденци от първите ни печатни, исторически помагала. Добре е и съвременните българчета да имат тази родолюбива възможност.

Продължаваме с второто, будещо въпроси име. От лявата страна, До Свети Йоан Рилски е изписан ЙОАН ВЛАДИМИР – ЦАР БЪЛГАРСКИ. Може би не сте чували за този български цар, живял в края на 10 и началото на 11 век? Йоан Владимир присъства и в Бориловия синодник в Дриновия препис*

  • Борилов синодник – В наши дни са запазени два преписа, известни като Палаузов и Дринов, по имената на откривателите си.

…неговия син Симеон и неговия внук светия цар Петър, на Пленимир, Борис, Роман, Самуил, Радомир Гаврил, Владимир, Владислав древни български царе, които със земното царство наследиха и небесното, вечна памет…

Христаки Павлович още по-подробно обяснява кой е този цар и защо става „объркване“ с това от кой род е той. На страници 40-41 от неговия „Царственик“:

Почти дословен е и текстът на Паисий Хилендарски и Спиридон Габровски.

Ако децата ви не са бебета, покажете им поизтритите икони на тези български владетели. Българските деца рядко имат възможност да видят изображение на български княз или цар, ако не броим съвременните рисунки. Разгледайте как са предадени дрехите, чертите на лицата. Богатство, величие и лица, подобни на българските лица днес – това ще видят децата ни в старите изображения на българските владетели. По-лесно се помни и тачи история, която може да се види и пипне, от която сам виждаш, че си част.

Мястото е подходящо за по-дълга разходка, трябват ви поне два-три часа заради пътя. Въздухът е чист, птички пеят в дърветата. На полянката пред манастирския двор има чешма, много дървени маси и пейки. Ако искате да продължите към връх Половрак (странно, но улицата в Лозен е „Половраг“) и мемориалът на незивестния участник от хвърковатата чета на Бенковски, последвайте табелите с посоката към върха. Ние бяхме притеснени от наближаващия дъжд, така че пропуснахме тази възможност, но други тръгнаха.

На разположение има:

  • поляни
  • екопътека
  • манастир „Свети Спас“
  • дървени пейки и маси пред двора на манастира
  • чешми

Носете със себе си:

  • нещо за хапване. В манастира не се продава храна, а и кученцата и котетата ще са благодарни на почерпка
  • защита от насекоми, за всеки случай

Още гледки от Лозенски манастир „Свети Спас“:

Детската площадка „Баба Яга“:

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев, Евел Инара

Използвани са сканирани части от „Царственникъ или исторія болгарская която учи отъ гдѣ са болгаре произишли, како са кралевствовали, како же царствовали и како царство свое погубили и подъ иго подпаднали изъ Мавробира Латинского, Баронія, Іоанна Зонаря, Буефира Французскаго, Теофана Греческаго, Светаго Евтимія Терновского, Светаго Димитрія Ростовского и другихъ лѣтописцевъ собрана“.

Може да се намери сканирана на адрес http://digilib.nalis.bg или да се закупи последното издание от 2018 година.

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.