НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Манастир Седемте престола и околносттa му

Манастир Седемте престола е чудесно място за разходка с деца. Няма катерене и стръмни изкачвания, има достатъчно сянка. Има къде децата да потичат, а и самата църква ще ги впечатли със седемте си олтара, разположени в отделени помещения. Все-пак, колкото и да са малки децата ни, хубаво е от ранно детство да имат досег със светите места по българските земи. Да запалите заедно свещичка, да постоите във двора, да пийнете от чешмата.

Край манастира тече рекичка и видяхме поне три примамливи места за къмпингуване покрай нея, все заети от големи компании. Можете да съчетаете разходката си до манастир Седемте престола с Лакатнишките скали. Можете да отидете само до манастира, ако сте с количка например и не ви привличат по-стръмните пътеки. Ние успяхме да отидем там в една лятна привечер, малко преди да свърши работното време на манастира (18 часа). Останахме няколко часа в околността, почти до залез-слънце.

Пред манастира имаше маси, столове и фризери – нещо като заведение за бързо хранене, но в този момент нямаше персонал. Може би през деня там се продават храна и напитки.

Самият манастир е малък – зад стените му няма много място за разходка. Когато ние бяхме там, почти не се мяркаха други посетители, затова беше спокойно. Има обособен паркинг за поне двайсетина коли, беседка, няколко пейки и къде да поседнете близо до рекичката. Все-пак, там може би няма какво да правите цял ден. Набележете си още нещичко от околността за посещаване.

Манастир Седемте престола се намира на по-малко от 25 километра от гара Лакатник, на около 85 километра от град София и на около 40 километра от град Мездра. Районът на манастира предлага примамливи места за пикник покрай река Габровница, в близост има и екоферма – Чифликъ Ненкови – в който също може да пренощувате или само да пояздите кончета. Ние не сме ходили там, за да дадем отзиви.

УПЪТВАНИЯ

Ако идвате от София, главните маршрути са два:

  • Първият вариант е по-къс, но е с повече завои в първата си част. Шосе 16: София – Нови Искър – Владо Тричков – Своге – Церово – гара Бов – Гара Лакатник – Оплетня – Елисейна – Габровница – Манастира. Дължината му е около 83 километра.
  • Вторият вариант е по-дълъг и няма толкова остри завои в първата си част. Той първоначално е по шосе 81: София – Костинброд – Бучин проход, след това по шосе 164: Бучин проход – Искрец – Своге и накрая пак по шосе 16: Своге – Церово – гара Бов – Гара Лакатник – Оплетня – Елисейна – Габровница – Манастира. Дължината му е около 100 километра.

До манастир Седемте престола се стига по неширок, асфалтиран път, който пресича няколко села. Има доста завои. Шофирайте внимателно.

За Пешеходците:

Според Уикипедия, всяка вечер до манастир Седемте престола отива автобус, който прави връзка с пристигащ влак на гара Елисейна, а в манастира има стаи за нощувка. Не открихме по-подробна информация за обществения транспорт дотам. Имайте предвид, че да тръгнете пеша от гарата е риск – далече е (около 13 км.) и няма място за пешеходци покрай шосето. Няма и сянка по пътя.

Туристическите агенции обаче организират екскурзии дотам на прилични цени.

Ще разберете, че сте пристигнали на правилното място, когато видите паркинга и голямата поляна пред манастира. Сградата е на самия път.

ИСТОРИЯ

По информация от таблото:

Седемте престола e православен манастир в Софийската епархия. Намира се в Стара планина, заобиколен от селата Еленов дол, Осеновлаг и Габровница. Официалното му име е „Света Богородица“ (Рождество Богородично), известен е и като Осеновлашки манастир.

Има предположения, че е изграден през 12-ти век. Сигурни сведения за съществуването му има от 16-ти век. Манастирът е бил опожаряван по време на османското нашествие. Сегашният вид на манастира е от възстановяването му през 1770 година. През 1848 година там е изградено килийно училище. Днешният облик на настоящата църква според надписа над входа ѝ е от 1868 година.

Манастирът е много по-известен с неофициалното си име Седемте престола, получено заради своята единствена по рода си църква „Рождество Пресветая Богородица“. В църквата са обособени шест странични ниши (параклиси), които заедно с централния параклис правят общо седем.

Втория, третия, четвъртия и петия олтар образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Шестият и седмият олтар са близо до входа на църквата. Те са по-изолирани от другите пет, до всеки от тях се стига през нисък свод. Твърди се, че подобна църква не се среща никъде другаде сред българските християнски сгради.

Според преданията, седем боляри (или седем братя) са създали този манастир. Установяването им по тези земи било свързано с възникването на седемте селища близо до манастира: Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник.

В двора на манастира се намира гробът на българския писател Светозар Акендиев Димитров, известен с псевдонима си Змей Горянин. Писателят е осъден от така наречения Народен съд* през 1945 година на една година затвор, а книгите му попадат в Списъка на фашистката литература: „Кнез Иван Кулин“, трилогията „Дунавът тече“, „Бачо Киро“, „ Духът на българина“ и др. Последните години от живота си писателят е прекарал в манастира, където е и погребан.

* Народен съд – съд, действал в периода от декември 1944 до април 1945 година. Създаден е с наредба-закон от правителството на Кимон Георгиев в противоречие с Търновската конституция. За една година са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са близо 30 000 души.

Измина век, а векове ще минат

и твойте песни все ще се четат.

Но пак добре, че овреме почина,

та се изплъзна от Народен съд…

На Иван Вазов

Змей Горянин

В наши дни голяма част от жилищния комплекс на манастира е отворена за посетители. Има двойни, тройни и по-големи стаи, баните са общи на етажа. Манастирският двор е много красив, има магазинче за сувенири и лакомства.

Пред манастира има чешма и поддържана, оградена полянка – подходяща е за малки деца, защото има играчки за мъници и ракитова люлка. Там е и заведението, което споменахме по-горе. Все-пак, по пътя минават коли, така че наглеждайте детето си.

Ако пресечете шосето, може да погазите в ледената рекичка. Има дървено мостче и още една чешма. Ако искате да видите аязмото* на манастира, трябва да продължите по пътя, подминавайки мансатира. Там има второ мостче със стрелка с посоката. За съжаление, ние не се разходихме дотам, затова не можем да ви го покажем.

*Аязмо – водоизточник, който се намира край свещен за християнството обект – храм, манастир.

По пътя към манастира видяхме поне три изключително примамливи места за къмпингуване покрай реката. На всички тях обаче беше пълно с компании. Явно мястото е желано и посещавано. Благородно им завидяхме:)

На разположение има:

  • манастир
  • аязмо
  • малката река Габровница
  • чешма
  • дървено мостче
  • поляна пред манастира
  • манастир Седемте престола
  • външно заведение (може би)

Носете със себе си:

  • нещо за хапване
  • пари в брой – особено метални левчета, ако искате туристическа монета за спомен

Снимки от манастир Седемте престола и околносттa му:

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.