Минералните извори на Рупите са наистина чудесно място за посещение. Там има толкова много история – и съвременна, и отдавнашна! Има красота, лековитост, памет и даже някакво вълшебство.
Както знаете, почти всички селища на дедите ни са се намирали до минерални извори. Край минералните извори на Рупите също има древен град. Той се крие под близкия хълм и е бил огромен. Унищожен е от силно земетресение, но близките разкопки загатват за някогашните му величави размери.
Минералните извори на Рупите се намират в непосредствена близост до комплекс „Ванга“, буквално ги дели една ограда. Споменатите разкопки Хераклея Синтика са на малко повече от километър от тях. Всичко това отстои на десетина километра от град Петрич, на около 15-16 километра от град Сандански и на не повече от 7-8 километра от автомагистрала Струма. Затова, ако минавате наблизо, непременно се отбийте. Ще се радвате.
УПЪТВАНИЯ:
До минерални извори Рупите и Хераклея Синтика се стига по шосе 108. Това е шосето, което се отклонява от автомагистрала Струма в посока град Петрич. Пътят е добър. Само към края, след отбивката от шосе 108 трябва да се внимава, тъй като пътя се стеснява и стотина метра криволичи между сгради на някогашни почивни станции. Почти няма видимост за насрещни коли там. След тези завойчета ще стигнете до голям паркинг и дълъг пазар.
Там пътят се разделя на две части. Наляво води към комплекс „Ванга“ – Рупите. Надясно са минералните извори, за които разказваме. Има малка табела, която не се забелязва веднага. Но има и ясно е посочено накъде да се придвижите. Макар само една ограда да дели минералните извори за лечение с комплекса „Ванга“, те не са свързани с проход.
Пред минералните извори има къде да се паркира. Няма как да ги объркате, защото парата се вижда отдалеч, както и малките съблекални.
Разкопките Хераклея Синтика са под отсрещния хълм, но от тази страна до тях води черен път. Видяхме най-различни автомобили да го пресичат, но все-пак той е неравен и при лоша видимост или мокро време може да ви подведе. До разкопките може да се стигне и пеша, съвсем не е далеч. С кола може да се мине през село Рупите. Ние видяхме този път по-късно и не сме минавали по него, но на карта изглежда по-добър.
ИСТОРИЯ:
Минерални извори Рупите днес представляват група от малки езерца, намиращи се на изток от планинското възвишение Кожух. Водата в тях извира от дълбините на възвишението и е с висока температура – около 75° С. Тя има лечебни свойства. Самият извор е заграден, но водата от него се излива свободно наоколо. Ползването на външните басейнчета е безплатно.
Има хора, които се грижат за оформянето им, за подаването и спирането на притока на гореща вода към тях. Има по-топли и по-хладки местенца. Мястото е чисто и поддържано. Има съблекални, пейки, паркингът е отсреща. Има и малък, платен басейн, ако сте гнусливи.
Покрай езерцата текат горещи вади, към 75 градуса по Целзий, а почвата е хлъзгава, затова трябва да внимавате. Ако паднете, може да се опарите лошо. Затова не пускайте децата сами. Хора, които срещнахме там споменаха, че се случва деца да паднат и да се опарят.
Водата и глината са лековити.
- за ставни и травматологични заболявания
- за заболявания на периферната нервна система
- за някои кожни заболявания
- приета вътрешно, водата е полезна за стомашно-чревния тракт, жлъчно-чернодробната и бъбречно-отделителната системи.
Край езерцата има изкарана жълта глина, а тази в езерцата е сива на цвят. Жълтата съдържала повече сяра. Имаше и лечебни водорасли, за които разбрахме, че били полезни за маски за лице. Както става винаги на Балканите, разговорът с непознати тръгва с лекота. Любезни хора, с които се засякохме, ни разказаха всичко, което те бяха чули.
Облечете си бански, когато влизате в езерцата. Съблекалните са чисти и никой няма да ви изненада в тях. Изберете езерце според парата, която се издига от него. С повече пара означава, че е по-горещо. Те не са дълбоки – трябва да седнете в тях и водата ще ви стига до кръста. Влезте внимателно, за да не се подхлъзнете. Когато стъпите, на места по дъното ще усетите меките натрупвания на хума и водорасли.
Нашата дъщеря беше изключително доволна да попадне в тези езерца. Само дето децата не умеят да стоят мирно и им е забавно да се плъзгат, дори да падат във водата и така могат да изпръскат останалите посетители. Също децата доста бърборят, та едва ли семействата с деца са любими „съквартиранти“ в някое езерце, колкото и забележки да правят на детето си. Ако сте сами в езерце, няма да безпокоите никого. Ние останахме около час в района – заедно с преобличането.
До езерцата със свободен достъп има и зона с платени басейни с минерална вода. Не сме се възползвали от тях. Видяхме, че входът там е 10 лева (2022 година).
На разположение има:
- езерца за свободно ползване
- съблекални за свободно ползване
- безплатен паркинг
- пейки край езерцата
- платен басейн
Носете си:
- шапки за слънце при слънчево време
- бански и хавлиени кърпи
- непромокаема чанта, ако сте сами и няма кой да ви пази багажа
- джапанки
Ако са ви останали сили след плацикането в минералните езерца, може да се разходите до разкопките Хераклея Синтика. Те са на малко повече от километър. Отпред има вендор машини и неголям паркинг, продават се сувенири.
За малки деца не сме сигурни дали посещението на тези разкопки ще е любопитно. Те са в доста „суров“ вид дори за възрастни. Разкопани са малка част от останките на града. Сондажните разкопки по цялото било на възвишението показали, че навсякъде нагоре има следи от обитанието на хора.
Засега разкопките са разкрили основно римския период на селището. Градежите сочат, че града е бил разположен амфитеатрално по хълма. Най-долу има градски площад. Около него са били подредени верижно светски помещения и светилища. По хълма са водели стъпала към други сгради. Открита е и раннохристиянска базилика, която се счита за най-ранно датираният християнски храм в тази част на България. Площадът и сградите край него са разрушени напълно от силни земетресения през пети век от нашата ера.
Може да бъде проследено местоположението на части от сградите – къде са се издигали, преди да се срутят. По земята се забелязват красиви капители (коринтски тип), както и фризове с водоскоци, украсени с лъвски глави.
Любопитни данни за местността е дал атинският пълководец и политик Ксенофонт. Той разказва, че тези земи били обитавани от пантери и лъвове, рисове и мечки. Древният историк Херодот също е потвърдил наличието на лъвове в земите между Струма и Места.
Лъвските глави може да имат връзка с името на патрона на града – Херакъл – и победения от него Немейски лъв. В онази битка Херакъл ударил лъва с боздугана си, а го доубил с голи ръце. Върху намерената бронзова монета в Хераклея Синтика има нарисуван дървен боздуган (бойна тояга) подобен на онзи, с който изобразяват Херкулес на статуи или мозайки.
Относно бойните тояги:
Според историческите извори, българите са ползвали специфични оръжия в бой: жезли или тояги. Ето извадки, свързани с цар Самуил.
Някогашната градска канализационна мрежа е с внушителни размери. Извеждала е мръсните води на града към близката река Струма.
За името на разкопките – Хераклея Синтика – все-още се водят научни спорове. Намерени са доказателства за име Хераклея, но това е името и на много други места в миналото. Голям латински надпис отбелязва възстановяването на изгубените градски права на хераклейците от император Галерий* и цезар Максимин Дая*. На този надпис владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им. Паметникът е датиран около 308 година.
*Цезар Максимин Дая имал прозвището Дая или Даза (овчар), поради селския си произход. Издигнат бил за младши съимператор с титлата цезар от чичо си, император Галерий (Гай Галерий Валерий Максимиан). Има сведения, че Максимин Дая е роден в село, в околностите на днешния късноримски археологичен комплекс Гъмзиград. Той се намира на около 11 километра от град Зайчар. Със същото място се свързва и император Галерий. За него някои историци твърдят, че е роден в Дакия, недалеч от Сердика (София). Други пък го свързват с римските останки край Видинското село Ясен. Няма спорове, че император Галерий е починал в Сердика (София).
За по-големите може да е интересно да се поровят в дебрите на Пойтингеровата карта*
Пойтингерова карта (Tabula Peutingeriana) е копие на стара римска карта с отбелязани градове, пътни станции и пътища. Изготвена е през 18 век. Предполага се, че оригиналът е бил създаден по време на късната Римска империя.
Тук ще намерите подробни обяснения за местата, отбелязани в Пойтингеровата карта. На нея присъстват доста селища с името Хераклея:
https://www.tabula-peutingeriana.de/list.html?alfa=d#H
Измежду днешните градове София (Сертика на картата), Пловдив (Филипополис на картата) и Солун (Тесалоникa на картата), се забелязват други два града. Единият носи името Хераклея и е определен като Хераклея Линкестис – античен град, намирал се в близост до съвременния град Битоля (Северна Македония). Другият, който е по-близо до Тесалоникa, е определян като Хераклея Синтика до село Рупите.
В миналото градът е бил землище на синти или меди. Може би в пети век пр.н.е., по време на походите на Ситалк срещу Македонската държава, през него са минали могъщите одриси. Походът е целял завладяването на нови земи на запад от река Стримон (Стума). Хераклея Синтика вероятно е била част от бойните действия, след които е възможно да е била присъединена към Одриската държава. В по-късни години (четвърти век пр.н.е.) става част от държавата на Филип II и неговия син Александър III Македонски. През новата ера вече е в границите на Римската империя. След големите земетресения през пети век градът постепенно западнал и вероятно е бил изоставен. Последните сведения за Хераклея Синтика са от времето на император Юстиниан I (шести век) и са свързани с плащане на данъци.
В наши дни мястото на разкопките до село Рупите се нарича Хераклея Синтика. Обаче името може да е било и Хераклея Стримонска, заради река Струма и бог Стримон. Възможно е да е наричана и Хераклея Медика, ако името ѝ се свързва не с траките синти, а с това на медите, чийто ярък представител е Спартак.
За да разберем дали градът не е носил името на медите или синтите, ще трябва да изчакаме археологическите разкопки да „слязат“ по-надолу, под римския слой на селището. Дотогава хълмът Кожух ще крие тайните на този древен град.
Работно време на Хераклея Синтика:
- Всеки ден от 08:00 до 20:00 часа
Цени на входни билети на Хераклея Синтика:
- За индивидуални посетители – 5.00 лева
- За учащи и пенсионери – 2.00 лева
Най-доброто време за посещение на минералните извори край Рупите е през пролетта и есента. Там зимата е мека, но лятото е истински горещо.
Още гледки от минералните извори и Хераклея Синтика:
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Централен градски парк Перник
Централният градски парк на град Перник се намира точно до ларгото на града – покрай река Струма, над която се издигат няколко красиви мостчета. Били сме доста пъти в… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Ямболския парк край Тунджа
Градската градина на Ямбол отдавна ни беше привлякла вниманието. Около парка се извива река Тунджа с мостове на няколко места, с водни колелета, плаващи птици и пейки покрай бреговете… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Планетариум и обсерватория, Ямбол
Бяхме в Ямбол и търсехме места за разглеждане, подходящи за семейства с деца. Оказа се, че в Ямбол има астрономическа обсерватория и планетариум, при това не от вчера. Посетихме… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Късноантичен мавзолей с детска площадка в квартал Лозенец, София
Археологически комплекс „Късноантичен мавзолей“ в квартал „Лозенец” Ето една неголяма, открита наскоро градинка със запазени руини, пейки, чешма, тоалетна и детска площадка. Подходяща е за посещение и в пек… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Зоологическа градина в Благоевград
Зоологическата градина на Благоевград е безплатна за посещения и до нея води дълга малко над километър алея, покрай която тече кристално поточе. На нас това ни хареса особено много,… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Парк Бачиново в Благоевград
Много хора обясняват на децата си, че трябва да обичат България, ала при всяка възможност заминават зад граница. Посланието е ясно и децата от малки научават, че в родината…
Автори: Евел Инара, Явор Радев
Снимки: Явор Радев, Евел Инара
Пълнощастие 2022 © Всички права запазени.
Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.
