НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Национален археологически резерват Деултум в Дебелт

Около Бургас е пълно с места, които непременно трябва да видите! Дали ще е в някой по-облачен ден, когато не става за плаж, или ако просто сте решили да пропуснете плажуването. Например Дебелт. Ходили ли сте в Дебелт? Ние не бяхме.

Дебелт е селце на двайсетина километра от Бургас, което има впечатляващо минало. Било е част от огромните крепости, защитавали вътрешността на тракийските царства от морска инвазия. Има голям Археологически резерват, има сенчеста част с музей и градина с археологически разкопки. Под сянката на върбите е направен пясъчник за най-малките кандидат-археолози. Да разкопаят и да намерят парчета древна керамика.

Разходката до Деултум може да се комбинира с Природозащитен център ПОДА или крепостта Русокастро до село Русокастро. Ако решите да продължите през Дебелт към град Средец и да се върнете на автомагистрала Тракия – А1 преди град Ямбол, ще успеете да видите Археологически резерват „Кабиле“.

УПЪТВАНИЯ:

Национален археологически резерват Деултум се намира на шосе 79 точно след табелата за начало на Дебелт. Заблатена земя, някога почти непроходима и крепости – това е имало по тези места. Ще пътувате покрай вода дори в наши дни, когато огромна част от старите блата е била пресушена, за да приеме българите, преселили се от останалите в чужда власт земи в края на 19 и началото на 20 век.

Дебелт се намира на пътя между Бургас и Средец. Откъдето и да пътувате, това са двете възможности, през които ще минете. Ние тръгнахме от Бургас по шосе Е87 (булевард Тодор Александров в Бургас), защото се връщахме от морска почивка. На голямото кръгово с шосе 79 (в града носи името булевард Захари Стоянов) трябва да тръгнете към град Средец.

Следват 22 километра старо, двулентово шосе, през които от лявата ви страна ще е най-големия по площ язовир в България – Мандра. Старото му име е Мандренско езеро.

Отдясно има кафява табела за Деултум, щом я видите, намалете скоростта, защото трябва да завиете малко след нея. Резерватът се пада отдясно на пътя и няма много възможности за паркиране отвън. Щом влезете в двора му, попадате на малък паркинг точно пред сградата на музея.

ИСТОРИЯ:

По тези места е имало цивилизация от дълбока древност. Археологическите материали, намерени там, са послужили за основа на Народния музей в град Бургас. През 1988 година Дебелт е получил статут на Национален археологически резерват. От 2016 година е отворен обновеният музеен комплекс. В него са изложени находки, придобити през различните периоди на проучванията в Деултум.

Ще прочетете или чуете завъртяната дума „лапидариум“. Това всъщност е място, където са подредени камъни с археологическо значение – статуи, каменни плочи с надписи, архитектурни детайли. Изграден е при обновяването на музея. Там има басейн, част от градска къща от периода на Римската империя.

Първите артефакти, открити в района на Дебелт, са от периода на Бронзовата епоха. Разкопките от местността Костадин чешма и могилата Хеликон, са с гробища от това древно време. В тях като погребални дарове са намерени натрошени керамични съдове и бронзови кинжали. Мъртвите са били поставени в изпънато положение или тип хокер*

*Хокер – свити настрани скелети, при които коленете се опират в лактите.

Забележете, че същия тип погребения са открити във Варненския халколитен некропол. Той е мястото с най-старите изделия от злато в древна Европа, отпреди 4500 години преди Христа.

Световноизвестният езиковед Харолд Харман твърди:

…Най-старите непрекъснато обитавани места в Европа не са градове като Атина или Рим, където най-ранните следи от селища са от второто хилядолетие преди Христа; Лариса в Тесалия и Варна в България са повече от два пъти по-древни…

Има доказателства, че в пределите на Дебелт е имало цивилизация от Древността чак до наши дни. В района са открити два златни медальона и от по-късен исторически период. Според специалистите, те са притежания на ветерани от Втори Августов легион, положени в гробище от втори век от новата ера.

В Деултум – Дебелт е намерена и бронзова глава на един от „африканските“ императори на Римската империя – император *Септимий Север.

*Луций Септимий Север бил роден в Лептис Магна, днес град Лебда в Либия, Африка. Бил е от романизирана либо-финикийска или пуническа фамилия и не е прикривал африканския си акцент. Смята се, че по негово време в римската армия е постъпил друг бъдещ император, тракийският гигант Максимин I Тракиец (Максимин Трак – Maximinus Thrax). Той пък е първият от поредицата „войнишки императори“.

Друга любопитна находка е чаша от времето на император *Валент. На нея се вижда латински надпис и лавров венец. Има теории, че чашата е била притежание на самия император.

*Флавий Юлий Валент е император на Източната Римска империя от 364 до 378 година. Той е първият източноримски император, загинал в битка с външни врагове. Отец Паисий в своята История славянобългарска пише за неговата смърт:

…Тъй тези българи след късо време се вдигнали срещу гръцката земя и правели пакост на гърците, затова цар Уалент тръгнал с войска против тях, но по божия воля българите и готите победили Уалента във войната. Той побягнал, те го преследвали и настигнали при Едрене. Той се скрил със своя везир в един плевник. Те запалили плевника, там цар Уалент изгорял с везира си. Тъй писали за Уалент в неговите деяния: „Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се населиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях… Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ, и досега пребивават покрай Дунав и Тракия, а по онова време именували ги готи поради татарите…

Това събитие е описано още по-подробно от родения през 4-ти век историк Амиан Марцелин.

И през Средните векове Дебелт запазва стратегическото си значение. За това свидетелстват останките на крепостни стени в района. За Дебелт са писали първите ни Възрожденски историци.

Вижте думите на *Спиридон Палаузов в неговия труд „Век болгарскаго царя Симеона”, издадена през 1852 година в С. Петербург:

*Спиридон Палаузов е български историк, син на съратника на Васил Априлов – Николай Палаузов. Благодарение на него е въведено понятието „Златен век“ в България.

Ето как описва историческите събития, свързани с Дебелт *Добри Войников в своята

„Кратка българска история“, издадена през 1861 година във Виена:

*Добри Войников е бил учител, журналист, музикален и театрален деец по времето на българското Възраждане. Най-известната му днес пиеса е „Криворазбраната цивилизация“.

Бурна и любопитна е историята на Дебелт. Земята преминавала в ръцете на различни владетели, но какви са били хората, живели там? За техните избори свидетелства източноримският историк Теофан Изповедник (ГИБИ – Том III):

През периода, за който говорят Спиридон Палаузов и Добри Войников се предполага, че по нареждане на българските князе Крум и Муртагон е бил изграден граничен вал. Този вал бил наричан „Големият окоп“, „Голямата ограда“ или „Големият прекоп“. По-новото име „Еркесия“, му било наложено през времето на Османската империя.

След Освобождението чешките братя Шкорпил описват Дебелт и околностите в книгата си „Археологически и исторически изследвания в Тракия“.

Братята Шкорпил отбелязват, че Дебелт вероятно е бил свързан с древната крепост Порос (Форос) намираща се на полуостров Форос в местността Пода (квартал Крайморие на Бургас). Предназначението на Порос е било да пази входа към Мандренското езеро. В наши дни историците казват, че при оттока на Мандренското езеро вероятно е било разположено пристанището на Деултум.

Историческият музей в Дебелт е нов, прохладен и чист след ремонта през 2016-та. Достъпен е за всякакви колички, посредством рампи. Препоръчваме да държите децата за ръка, защото подовете са гладки и хлъзгави, а ръбовете на витрините са стъклени и остри. Има къде децата веднага да поискат да се покатерят, ако са оставени без надзор. Също има и малко кости, които могат да ги притеснят.

Въпреки това, Археологическият комплекс Деултум“ е подходящо място за деца дори в предучилищна възраст. Ще видите древни игри, които може да разучите и да играете у дома. Има пейки и сянка, както и пясъчник за детски разкопки, който е достъпен за всички деца. Естествено, намерените парченца керамика остават в музея, затова, ако детето ви е с изразено чувство за собственост, отчетете го.

Работно време на музея на Дебелт:

  • делничен ден: от 09 до 17.00 часа
  • събота и неделя: от 09 до 18.00 часа

Входна такса:

  • учащи и пенсионери – 2 лева
  • възрастни над 18 години – 5 лева

В западната част на полята, встрани от музея могат да бъдат видени част от разкопките: основи на дворец, терми, крепостни стени и още много скрита история. Ако сте там през горещ летен ден, имайте едно наум за тази кратка разходка. Разкопките са на открито, горещо е и има опасност от среща с влечуги.

Ето легендата за разположението на различните постройки:

Национален археологически резерват Деултум в Дебелт е място, което заслужава да отделите време. Ние продължихме по този двулентов път към Ямбол. Макар и разбит на места, той ни даде нови гледки и удоволствието да не бързаме, просто да потънем сред притихналите селца и поля на Странджа.

Носете със себе си:

  • питейна вода и слънцезащита – ако се разхождате до разкопките
  • защита от насекоми, ако се разхождате до разкопките
  • пари в брой за таксата в музея

На разположение има:

  • музей
  • археологически разкопки
  • детски площадки с пясъчник със скрити съкровища
  • лапидариум
  • тоалетна
  • паркинг

Още гледки от Национален археологически резерват Деултум – Дебелт:

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев, Евел Инара

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.