Независимо на колко години сте – на много или на малко, без значение пролет, есен или лято е навън, една разходка до историческата местност Оборище ще направи деня ви незабравим. Отидете ли веднъж, ще се върнете и е много вероятно разходката из местността да ви стане любимо преживяване.
УПЪТВАНИЯ:
Оборище се намира на около 93 километра от София, близо до град Панагюрище. От София може да стигнете по три различни пътя, все с живописни гледки. Така се случи, че нашата компания изпробва и трите в един ден:
- Най-краткият път е по магистрала Тракия. При Вакарел слизате от магистралата и поемата по шосе 801. На около 11 километра преди Панагюрище ще видите табелата за Оборище, там правите почти обратен завой наляво. След три километра стигате до обособения паркинг до хижа Оборище, който побира 30-40 автомобила, а паркирането е безплатно. Не се заплаща входна такса за посещението на местността и паметника. По този път има много чешми, голяма река, красиви селца – ще си намерите много поводи да спрете и да разгледате.
- Вариант две: през автомагистрала Тракия, посока Пазарджик. Слизате от магистралата при село Гелеменово и продължавате по шосе 37 до Панагюрище. Следват 10 километра до Оборище – пътят излиза около 145 километра, но има най-малко завои.
- Вариант три: по най-планинския маршрут, следвайки стария път за Бургас – Е 871 до Златица. Продължавате по шосе 37 Златица – Панагюрище, после Панагюрище – Оборище. Пътят ви излиза около 125 километра, минава през Панагюрски колонии и Мемориален комплекс Васил Левски, където със сигурност ще ви се прииска да спрете и да разгледате.
Препоръчваме да носите вода и нещо за хапване. Разходката ще изостри апетита ви, а почивката до крайната ви цел ще е още по-приятна, ако се подкрепите.
Така, стигнали сте паркинга на местността Оборище. На 20-на метра от вас се намира хижа Оборище, там също може да хапнете и починете. От паркинга до паметника, бележещ Първото българско народно събрание, ви предстои километър-два преход по горска алея. Отстрани ромоли река с безброй малки водоскоци, мостчета. Каменни табели със слова на велики българи ще ви карат да поспрете и да ги прочетете. Думите им ще ви вълнуват. Децата ще тичат наволя. Вие няма да бързате, защото всичко край вас ще е чудно красиво. Така неусетно ще стигнете паметника.
До паметника не е проблем да се стигне и с детска количка.
ИСТОРИЯ:
Паметникът в историческата местност Оборище е издигнат през 1928 година. Направен е семпло от бял врачански мрамор. Проектиран и изработен е от родения в Панагюрище скулптур Янко Павлов, наричан „Елин Пелин в скулптурата“. За изготвянето на автентичния списък на участниците в историческото събрание взема участие и проф. Д.Страшимиров.
Паметникът бележи мястото на Първото българско народно събрание. „Оборищенското събрание“ е било проведено от 14 до 16 април 1876 година точно там. Свикано е, за да се уточнят въпросите, свързани с хода на подготовката на Априлското въстание. Апостоли на „Оборищенското събрание“ са Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Георги Икономов и Тома Георгиев (секретар).
Въ зори на 14 априль се открива заседанието което се закрива вечерьта подь буря и дъждь
Ще цитираме спомените на Захари Стоянов:
- „…На втория ден после новите разпоряжения да стане събранието в гората, тайните пощи от Меченския комитет известиха, че мястото е вече избрано и всичките представители са събрани там. Това място се наричало Оборище…“
- „…Това място се намира в Средня гора на северозапад от Панагюрище, на разстояние 2½ часа. Наоколо са селата Мечка, Поибрене и Петрич. Самото място Оборище е между две високи бърда в долината, от дясна страна на малката речичка, която го мие от едната страна със своята бистро-студена водица. То представлява един трап, голям колкото един обикновен харман, като че нарочно да беше копано в брега за нашата цел. Наоколо е заобиколено с гора, повечето гъсти букови шубраки, а посред е поляна, с три-четири високи бука. Освен върха на противоположното бърдо, което се съзираше тук-там измежду шумата, и една малка част от небосклона нищо друго не можеше да се види от Оборище, като че да беше то гробница…“
- „…Да кажа няколко думи и за изкуствената декорация на Оборище или по-добре залата на Великото народно събрание, гдето после няколко часа щеше да се реши съдбата на стотина хиляди хора. По разпоряжението на Волова и със старанията на някои от депутатите треволигата и попадалите букови листи бяха очистени извътре, а посред Оборище беше построена четвъроъгълна маса за писвание, направена на самото място от доволно гладки букови дъски. Около масата и от четиритях страни бяха направени канапета, така също от букови дървета, отгоре на които беше постлана зелена шума от същото дърво. Върху масата отгоре бяха кръстосани сабля и револвер, между които завзе първо място и кръстът на свещеник Грую. На канапетата насядаха апостолите и някои от по-първите интелигентни депутати, заедно с поп Груя. Вътрешността на тъмното Оборище се осветляваше от 10–15 фенера, покачени по зелените дървета, които даваха най-привлекателната грандиозност на картината. Малко по-настрана, близо до речичката, горяха пет-шест огньове, върху които се въртяха млади ягънца и които със своята топлина движеха постоянно дребните още листовце на дърветата. Скромната речица, която беше единственият приходящ свидетел на нашите действия, и която бе известила вече баба си Марица за всичко чуто и видено в Оборище, шуртеше си по обикновено. Студен ветрец, който идеше откъм нейните източници, там далеч от непроходимите тъмни усои, напомняше ни, че трябва да правим разлика между полето и влажната долина, между белия бук и деликатните череши.
- Но да оставям историческото Оборище, което си е все Оборище и което всеки интвресующи се може да посети, когато пожелае. Нека продължим своя разказ за ония събития и лица, които днес не съществуват на белия свят вече, отдавна са се преобърнали на черна пръст, на малцина са известни.
- Може би след време, когато Оборище стане известно, да полюбопитствува някой по-даровит изследовател, който ще опише това священо място с подобающите му се подробности, ще измери неговата височина, ширина и дължина; а сега нека читателите се задоволят и с моите скромни сведения…“
Децата и възрастните се радват на:
- заобикалящата ви природа по време на прехода по горската алея
- пейки за отдих
- места за пикник
- каменни табели със слова на велики българи
- река, дървени мостчета и водоскоци
- паметникът, бележещ мястото на Първото българско народно събрание или „Оборищенското събрание“
- хижа Оборище
Още кадри от Оборище:
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Централен градски парк – Пловдив
Централният градски парк на Пловдив, наричан още Цар-Симеонова градина, се намира точно до пешеходната част на града. Всичко е близо до него – и Капана, и останалата част от Стария град, и доста… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Централен градски парк Перник
Централният градски парк на град Перник се намира точно до ларгото на града – покрай река Струма, над която се издигат няколко красиви мостчета. Били сме доста пъти в Перник, ходили сме и… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Ямболския парк край Тунджа
Градската градина на Ямбол отдавна ни беше привлякла вниманието. Около парка се извива река Тунджа с мостове на няколко места, с водни колелета, плаващи птици и пейки покрай бреговете ѝ. Потънал в зеленина… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Планетариум и обсерватория, Ямбол
Бяхме в Ямбол и търсехме места за разглеждане, подходящи за семейства с деца. Оказа се, че в Ямбол има астрономическа обсерватория и планетариум, при това не от вчера. Посетихме го час преди да… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Късноантичен мавзолей с детска площадка в квартал Лозенец, София
Археологически комплекс „Късноантичен мавзолей“ в квартал „Лозенец” Ето една неголяма, открита наскоро градинка със запазени руини, пейки, чешма, тоалетна и детска площадка. Подходяща е за посещение и в пек или дъждовно време, защото…
Автор: Явор Радев
Редактор: Евел Инара
Снимки: Явор Радев, Евел Инара
© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.
