Сред любимите ни места за разходка в непосредствена близост до София е Кремиковският манастир. Особено напоследък, когато манастира и земята край него непрестанно се облагородява, ремонтира и доизгражда. Райско местенце, на което да подишате чист въздух, да се любувате на гледката от височините и да си починете сред зеленина.
Разбира се, хубавите местенца са популярни. По пътя край манастира винаги има паркирали коли – и в делник, и в празник. Хората си почиват по поляните, разхождат се из горичките, припичат се на слънце по пейките край църквите. Ала накъде да тръгнете, ако не искате да сте сред много хора там?
ТИХО, СПОКОЙНО МЕСТЕНЦЕ, ПОТЪНАЛО В ЗЕЛЕНИНА
На стената на старата черква в Кремиковския манастир има табела с надпис:
Тук в една от килиите на Кремиковския манастир „Св. Георги“ от 3 до 9 юни 1876 година е дадено убежище на Димитър Стефанов–Казака, втория знаменосец на Ботевата чета и на трима негови другари.
Паметникът на знаменосеца на Ботевата чета е съвсем близо до манастира. Той се намира сред малкия парк Димитър Стефанов-Казака. На това място, на горската поляна до малка рекичка смелият знаменосец е погребан от духовници в манастира. Ако не знаете къде да оставите цвете на 2 юни, изберете разходката до този горски парк.
УПЪТВАНИЯ:
За да стигнете до парк Димитър Стефанов-Казака следвате маршрута до Кремиковския манастир. Ние най-често пътуваме по бул. „Ботевградско шосе“. Малко преди левия завой за ул. „Челопешко шосе“ ще видите указателна табела за манастира. Внимавайте по „Челопешко шосе“, точно при кв. Челопечене има бензиностанция – там пътя се разклонява и трябва да завиете наляво към кв. Кремиковци. Ако продължите направо, ще стигнете индустриалната зона.
Щом минете през кв. Кремиковци остават около 2-3 километра до манастира. Кубетата на новата му църква се виждат отдалеч, което компенсира липсата на указателни табели. Стигнете ли до манастира, може да паркирате по протежение на шосето. До малкия парк ви делят 300-400 метра пеша.
Огледайте се. Трябва да поемете по пътеката вдясно преди Кремиковския манастир – следвате табела за хижа „Стрелец“.
Черният път с червеникава почва е широк и е успореден с оградата на СБДПЛР Кремиковци (Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация). Ще видите табелата за паметника едва щом трябва да се отклоните от широкия път и да завиете наляво по тясна пътечка, някъде след въпросните 400 метра.
Пътечката в парка, която води към паметника е изградена от циментови плочки, ала е обрасла. Не търсете алея. Тя се вие и слиза надолу, а край нея растат билки и горски ягоди. След 50-60 метра ще ви заведе да малка полянка, на която се намира пеметника.
По широкия път е възможно да се мине с количка, макар да малко изровен. Личи си, че по него минават камиони, но ние не сме засичали превозни средства натам. По тясната пътечка обаче количка няма да мине. Ако сте с бебе, слингът или кенгуруто са добро решение.
Мястото има малка рекичка, която почти пресъхва в горещините. Има още сенчести полянки, на които да си починете, заслушани в тишината. Тук липсва глъчка, малко хора ще срещнете.
Ако планирате пикник, носете си:
- защита от кърлежи (наоколо пасат стада)
- одеяло за пикник
- налейте си вода от манастирската чешма
- нещо за хапване
ИСТОРИЯ:
Информация от интернет:
Димитър Стефанов-Казака е роден през 1854 година Сливен. Димитър е наследил прякора си „Казака“ от баща си Стефан Иванов, който е участник в руско-турската война /1828-1830 година/. Той закратко живял и работил в Руската империя, където печелил казашки състезания и така спечелил прякора си „Казака“. Димитър Стефанов-Казака е втори знаменосец на Ботевата чета. Присъединил се към четата в Турну Магуреле. Христо Ботев му поверил знамето след раняването на първия знаменосец Никола Симов-Куруто. Димитър се заклел, като е целунал дръжката на знамето сьс следа от кръв от първия знаменосец. Развял го е на връх Околчица и през някои от следващите сражения. Димитър Стефанов-Казака е заловен и обезглавен от хората на Малич ага. Те са открили знамето, навито около кръста му. Лобното място на Димитър Стефанов е до Кремиковския манастир, където през 1912 година му е издигнат скромен паметник.
От 1976 до 1984 година клубът на ветераните при туристическо дружество „Ал.Константинов“ София чрез доброволни трудови бригади създава лесопарк около паметника.
Посетите ли Кремиковския манастир, не пропускайте да се разходите и до паметника на Димитър Стефанов-Казака. На полянката пред него може да поседнете и да си направите пикник, да разкажете и на децата си за героите, дали живота си в името на свободата на БЪЛГАРИЯ.
В парк Димитър Стефанов-Казака ще видите:
- паметника на знаменосеца не Ботевата чета
- рекичка
- гледката на околните планини
- полянка за пикник
- сянка и тишина
Още снимки от околността:
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Централен градски парк Перник
Централният градски парк на град Перник се намира точно до ларгото на града – покрай река Струма, над която се издигат няколко красиви мостчета. Били сме доста пъти в Перник, ходили сме… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Ямболския парк край Тунджа
Градската градина на Ямбол отдавна ни беше привлякла вниманието. Около парка се извива река Тунджа с мостове на няколко места, с водни колелета, плаващи птици и пейки покрай бреговете ѝ. Потънал в… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Планетариум и обсерватория, Ямбол
Бяхме в Ямбол и търсехме места за разглеждане, подходящи за семейства с деца. Оказа се, че в Ямбол има астрономическа обсерватория и планетариум, при това не от вчера. Посетихме го час преди… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Късноантичен мавзолей с детска площадка в квартал Лозенец, София
Археологически комплекс „Късноантичен мавзолей“ в квартал „Лозенец” Ето една неголяма, открита наскоро градинка със запазени руини, пейки, чешма, тоалетна и детска площадка. Подходяща е за посещение и в пек или дъждовно време,… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Зоологическа градина в Благоевград
Зоологическата градина на Благоевград е безплатна за посещения и до нея води дълга малко над километър алея, покрай която тече кристално поточе. На нас това ни хареса особено много, нищо, че дъщеря…
Автор: Явор Радев
Редактор: Евел Инара
Снимки и видео: Явор Радев, Евел Инара
© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.
