Сред любимите ни места за разходка в непосредствена близост до София е Кремиковският манастир. Особено напоследък, когато манастира и земята край него непрестанно се облагородява, ремонтира и доизгражда. Райско местенце, на което да подишате чист въздух, да се любувате на гледката от височините и да си починете сред зеленина.

Разбира се, хубавите местенца са популярни. По пътя край манастира винаги има паркирали коли – и в делник, и в празник. Хората си почиват по поляните, разхождат се из горичките, припичат се на слънце по пейките край църквите. Ала накъде да тръгнете, ако не искате да сте сред много хора там?
ТИХО, СПОКОЙНО МЕСТЕНЦЕ, ПОТЪНАЛО В ЗЕЛЕНИНА
На стената на старата черква в Кремиковския манастир има табела с надпис:
Тук в една от килиите на Кремиковския манастир „Св. Георги“ от 3 до 9 юни 1876 година е дадено убежище на Димитър Стефанов–Казака, втория знаменосец на Ботевата чета и на трима негови другари.

Паметникът на знаменосеца на Ботевата чета е съвсем близо до манастира. Той се намира сред малкия парк Димитър Стефанов-Казака. На това място, на горската поляна до малка рекичка смелият знаменосец е погребан от духовници в манастира. Ако не знаете къде да оставите цвете на 2 юни, изберете разходката до този горски парк.

УПЪТВАНИЯ:
За да стигнете до парк Димитър Стефанов-Казака следвате маршрута до Кремиковския манастир. Ние най-често пътуваме по бул. „Ботевградско шосе“. Малко преди левия завой за ул. „Челопешко шосе“ ще видите указателна табела за манастира. Внимавайте по „Челопешко шосе“, точно при кв. Челопечене има бензиностанция – там пътя се разклонява и трябва да завиете наляво към кв. Кремиковци. Ако продължите направо, ще стигнете индустриалната зона.
Щом минете през кв. Кремиковци остават около 2-3 километра до манастира. Кубетата на новата му църква се виждат отдалеч, което компенсира липсата на указателни табели. Стигнете ли до манастира, може да паркирате по протежение на шосето. До малкия парк ви делят 300-400 метра пеша.
Огледайте се. Трябва да поемете по пътеката вдясно преди Кремиковския манастир – следвате табела за хижа „Стрелец“.
Черният път с червеникава почва е широк и е успореден с оградата на СБДПЛР Кремиковци (Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация). Ще видите табелата за паметника едва щом трябва да се отклоните от широкия път и да завиете наляво по тясна пътечка, някъде след въпросните 400 метра.
Пътечката в парка, която води към паметника е изградена от циментови плочки, ала е обрасла. Не търсете алея. Тя се вие и слиза надолу, а край нея растат билки и горски ягоди. След 50-60 метра ще ви заведе да малка полянка, на която се намира пеметника.

По широкия път е възможно да се мине с количка, макар да малко изровен. Личи си, че по него минават камиони, но ние не сме засичали превозни средства натам. По тясната пътечка обаче количка няма да мине. Ако сте с бебе, слингът или кенгуруто са добро решение.
Мястото има малка рекичка, която почти пресъхва в горещините. Има още сенчести полянки, на които да си починете, заслушани в тишината. Тук липсва глъчка, малко хора ще срещнете.

Ако планирате пикник, носете си:
- защита от кърлежи (наоколо пасат стада)
- одеяло за пикник
- налейте си вода от манастирската чешма
- нещо за хапване
ИСТОРИЯ:
Информация от интернет:
Димитър Стефанов-Казака е роден през 1854 година Сливен. Димитър е наследил прякора си „Казака“ от баща си Стефан Иванов, който е участник в руско-турската война /1828-1830 година/. Той закратко живял и работил в Руската империя, където печелил казашки състезания и така спечелил прякора си „Казака“. Димитър Стефанов-Казака е втори знаменосец на Ботевата чета. Присъединил се към четата в Турну Магуреле. Христо Ботев му поверил знамето след раняването на първия знаменосец Никола Симов-Куруто. Димитър се заклел, като е целунал дръжката на знамето сьс следа от кръв от първия знаменосец. Развял го е на връх Околчица и през някои от следващите сражения. Димитър Стефанов-Казака е заловен и обезглавен от хората на Малич ага. Те са открили знамето, навито около кръста му. Лобното място на Димитър Стефанов е до Кремиковския манастир, където през 1912 година му е издигнат скромен паметник.

От 1976 до 1984 година клубът на ветераните при туристическо дружество „Ал.Константинов“ София чрез доброволни трудови бригади създава лесопарк около паметника.
Посетите ли Кремиковския манастир, не пропускайте да се разходите и до паметника на Димитър Стефанов-Казака. На полянката пред него може да поседнете и да си направите пикник, да разкажете и на децата си за героите, дали живота си в името на свободата на БЪЛГАРИЯ.
В парк Димитър Стефанов-Казака ще видите:
- паметника на знаменосеца не Ботевата чета
- рекичка
- гледката на околните планини
- полянка за пикник
- сянка и тишина
Още снимки от околността:










- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Парк и исторически музей в град ПетричНовият парк на Петрич пред местния исторически музей е място, което определено препоръчваме да посетите. Входът за музея засега е безплатен, а вътре има и игри за децата. Паркингът е голям и…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Парк Аязмото в град Стара ЗагораПарк Аязмото в град Стара Загора е един от най-големите паркове в България. Бяхме чували колко хубав е парка, но не си представяхме, че ще ни е трудно да го разгледаме за…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Как да пътешестваме изгодноМного е изписано за луксозните почивки и пътувания. Всеки препоръчва и показва скъпи хотели и ресторанти, екзотични блюда. Е, ние ще ви покажем как се научихме да пътешестваме изгодно на родна земя.…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Парк Свети Врач в град СанданскиПарк Свети Врач не може да бъде посетен само веднъж. Щом стъпите там, непременно ще поискате да отидете пак. За нас това е един от най-хубавите паркове на България. Красив, зелен и…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Музей на авиацията – летище КрумовоМузей на авиацията на летище Крумово се намира на 13-14 километра от центъра на град Пловдив и на 15-16 километра от центъра на град Асеновград. Филиал е на Националния военноисторически музей. Има…
Автор: Явор Радев
Редактор: Евел Инара
Снимки и видео: Явор Радев, Евел Инара
© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.