Новият парк на Петрич пред местния исторически музей е място, което определено препоръчваме да посетите. Входът за музея засега е безплатен, а вътре има и игри за децата. Паркингът е голям и удобен, има обществена тоалетна. Самият парк има езеро с водни птици и малък зоокът, множество пейки, детска площадка, площадка за катерене, велоигрище със светофари и знаци, амфитеатър. И всичко това е безплатно.
Така че, ако като нас сте се чудили има ли смисъл да минавате през Петрич и какво ще правите там – отидете непременно. Петрич има и друг парк, но за него няма да разказваме сега.
УПЪТВАНИЯ:
Паркът се намира в централната градска част на Петрич. Той е на пешеходно разстояние до община Петрич. Къща музей „ВАНГА“ е на около километър пеша от парка.
Ако сте с автомобил, пътя ви минава по улица „Рокфелер“. Улицата граничи със северния край на парка. Там е входът за безплатния паркинг.
ИСТОРИЯ:
Паркът и новата сграда на Регионален исторически музей към град Петрич са открити през 2022 година.
Историческият музей в Петрич е основан през 1966 година, като първоначално е бил музейна сбирка. През 2006-та година сбирката е била преобразувана в музей. До миналата година (2022) музеят се е помещавал в читалище „Братя Миладинови”.
Работно време:
- от понеделник до неделя
- от 09:00 до 18:00 часа
Цените за 2023 година:
- през първите пет години от построяването на музея, песещенията ще са безплатни.
Както във всеки музей по земите ни, и в историческия музей на град Петрич експонатите са редки и ценни, и не се срещат другаде. Тук са много от предметите, намерени при проучването на близката Хераклея Синтика. Например огромната мраморна плоча с надпис, датирана около 308 година. На нея се виждат имената на двама Римски императори, пряко свързани с нашите земи – император Галерий и цезар Максимин Дая*. Изсечения надпис е обръщение към хераклейците в отговор на молбата им за възстановяването на изгубените им градски права:
…а също и понеже казвате, че в миналото този град на хераклейците е съществувал и сега молите с нашето благоволение да отредим на същия градски права, ние много присърце откликваме на вашите молби, тъй като самата държава е заинтересована чрез увеличението на градовете, под благосклонността на нашите грижи и благодеяния, да процъфтява нейното благо. И така, след като виждате, че толкова голяма чест е прибавена на вашето отечество с нашето постановление, вие ще трябва да се стараете, с любов и привързаност към вашата родина, във всичко да постъпвате достойно за нашата грижовност…
*Цезар Максимин Дая имал прозвището Дая или Даза (овчар). Издигнат бил за младши съимператор с титлата цезар от чичо си, който бил един от тетрарсите* – император Галерий (Гай Галерий Валерий Максимиан). Има сведения, че Максимин Дая е роден в село, намирало се в околностите на днешния късноримски археологичен комплекс Гъмзиград. Той се намира на около 11 километра от град Зайчар. Със същото място се свързва и император Галерий. За него някои историци твърдят, че е роден в Дакия, недалеч от Сердика (София). Други пък го свързват с римските останки край Видинското село Ясен. Знае се, че император Галерий умира в Сердика (днес София).
*Тетрархия е било управление на четирима в периода от 293 година до 313 година. Въведена била от император Диоклециан – роден в град Салона (близо до град Сплит).
Диоклециан е поделил империята на четири части между него, Максимиан – роден в Сирмиум (Срем), Флавий Констанций – роден в Найсус (Ниш) и Галерий. Те били избрани за младши цезари.
Глинените театрални маски, намерени в Хераклея Синтика ни бяха особено любопитни. При разкопките там са открити и ателиетата за тяхното производството. Там някъде по хълма на връх Кожух, до който е разположена Хераклея Синтика, е възможно да се крие и самият театър. Мястото е подобно по възвишението на античния театър в град Пловдив, който е единствената изцяло запазена антична театрална сграда в България.
Дано, ако Хераклея Синтика крие и амфитеатър, той да бъде разкрит и да се запази. Дано не последва съдбата на Софийския – затрупан от сгради, със запазена малка частица в основите на хотел, въпреки че по размери се е приближавал до Колизеума в град Рим.
Сградата на музея в Петрич е красива и нова. На два етажа е, като има асансьор и движението е в кръг. Изложбата е добре подредена и осветена. Приятно е разглеждането на дори дребни обекти, каквито са монетите.
На първия етаж са изложени находки от дълбока древност (новокаменната епоха – неолит) стигайки до етнографски кътове, свързани Възраждането.
Отделено е място за временни изложби.
За да разгледате голямата релефна карта на района, трябва да се качите на втория етаж – оттам ще я видите цялата.
На втория етаж, освен предмети свързани с по-ново време, има и ритуална зала.
За децата са привлекателни различните табла и игри, които се намират на първия етаж. Не бързайте. Има къде да поседнете и да почакате, докато детето разглежда.
Ние се забавихме повече от предвиденото в музея, а после излязохме в парка. Точно срещу вратите има езеро с фонтан и много птици в него, а след езерото – малък зоокът.
В парк Петрич е изградена безплатна детска стена за катерене. Осигурени са няколко меки повърхности, но е важно да не оставяте там детето си без надзор. Уви, единият матрак вече беше изваден от водонепропускливия му калъф и беше подгизнал.
Зад стената за катерене се намира широка площадка за обучение по безопасност на движението. Тя също е безплатна, оградена е и изглежда чудесно. В София имахме подобна близо до мястото, където живеем, но наскоро беше превърната в най-обикновена градинка. Тези площадки са полезни за децата, най-малкото защото са безопасни.
В парка има паметник на Васил Левски, детска площадка с катерушки и люлки, както и летен театър.
Новият парк на Петрич граничи с новата спортна зала там. Тя носи името на двукратния световен, четирикратен европейски и сребърен олимпийски медалист по свободна борба – Серафим Бързаков, роден в село Коларово, община Петрич. Пред залата има футболно и баскетболно игрище.
ПОСЕТИХМЕ СЪЩО:
Купихме си хубаво кафе и прясно изцеден сок съвсем наблизо, от кафене в самата спортна зала „Серафим Бързаков“.
На разположение в парк град Петрич има:
- исторически музей
- игрища
- безплатна детска стена за катерене
- малък зоокът
- амфитеатър
- беседки и пейки
- езеро с фонтани
- бюст-паметник на Васил Левски
- площадката за обучение по безопасност на движението за деца
- безплатен паркинг
- безплатни тоалетни
Носете си:
- вода
Снимки от парк и исторически музей град Петрич:
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Планетариум и обсерватория, ЯмболБяхме в Ямбол и търсехме места за разглеждане, подходящи за семейства с деца. Оказа се, че в Ямбол има астрономическа обсерватория и планетариум, при това не от вчера. Посетихме го час преди да…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Късноантичен мавзолей с детска площадка в квартал Лозенец, СофияАрхеологически комплекс „Късноантичен мавзолей“ в квартал „Лозенец” Ето една неголяма, открита наскоро градинка със запазени руини, пейки, чешма, тоалетна и детска площадка. Подходяща е за посещение и в пек или дъждовно време, защото…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Зоологическа градина в БлагоевградЗоологическата градина на Благоевград е безплатна за посещения и до нея води дълга малко над километър алея, покрай която тече кристално поточе. На нас това ни хареса особено много, нищо, че дъщеря ни…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Парк Бачиново в БлагоевградМного хора обясняват на децата си, че трябва да обичат България, ала при всяка възможност заминават зад граница. Посланието е ясно и децата от малки научават, че в родината им явно няма какво…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Паркът в град Елин ПелинТърсите места около София, където да се разходите? Отидете до парка на град Елин Пелин. Той се намира в центъра на града, има асфалтирани алеи, подходящи за всякакви колички и детски колелета, има…
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Любимите ни сладоледи от истински продуктиДве трети от нашето семейство си хапва сладолед целогодишно и обожава да го прави. Една трета се дели от групата, но лятото също се реди на опашката. Понеже повечето сладоледи в големите магазини…
Автори: Явор Радев, Евел Инара
Снимки: Явор Радев, Евел Инара
Пълнощастие 2023 © Всички права запазени.
Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.