Home Накъде с дете НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Парк Самуилова крепост близо до Петрич

НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Парк Самуилова крепост близо до Петрич

Националният парк-музей „Самуилова Крепост“ не е място на някогашен царски дворец. Там е била една от отбранителните крепости, пазещи пътя към вътрешността на българските земи. От кулите на тази крепост са се виждали кулите на Петричката крепост, откъдето пък се виждали кулите на Мелнишката крепост. Те са част от грамадните отбранителни прегради, създадени още преди времето на Самуиловото царуване. Село Ключ, където са били ослепени българските воини, се намира на 6 километра южно от парк-музей „Самуилова Крепост“.

Този красив парк е едно от многото места в района на град Петрич, свързани пряко с българската история. За жалост, откъм историческа част там нищо похвално не е направено. Новичка землянка, статуя в пораженческа поза, тонове бетон зад нея и в кулата над тях, почти незабележими, покрити с почва руини – това се вижда на пръв поглед. Затова пък алеите, дървените маси и пейки, железният мост над река Струмешница са наистина вдъхновяващо място за семейна разходка, което горещо ви препоръчваме.

УПЪТВАНИЯ:

Паркът се намира от южната страна на шосе 198. Шосето криволичи покрай незабележима река и свързва град Петрич с ГКПП Златарево – Ново село (граничен контролно-пропускателен пункт между България и Северна Македония).

Входът към парк-музей „Самуилова Крепост“ се намира на самия път, едва на 15 километра от град Петрич. Паркът е от южната страна на шосето, непосредствено след края на село Стумешница, ако идвате откъм Петрич. На две места има неголеми уширения за безплатно паркиране. Преди моста, който води към входа на този парк-музей, има наистина хубаво място за пикник покрай ниския бряг на реката – с чешма, маси и вековни дървета.

ИСТОРИЯ:

Историкът Васил Златарски посетил мястото през 1916 година. Тогава местните жители го наричали „Цареви кули“ или „Маркови кули“. Крепостта била заобиколена от ровове и личали останките на няколко кули. Вътрешната част на крепостта била шестоъгълна, а в нея имало още една четириъгълна. Там била основата на солидна постройка, вероятно на два етажа. Недалеч от нея Златарски забелязал голям изкоп и го определил като водна цистерна или житница. На самия нос на крепостта имало останки на още една разрушена кула. Споменаваме наблюденията му, защото на място днес са дадени съвсем различни обяснения.

Откъс от книгата „Научна експедиция в Македония и Поморавието“ – 1916 година.

Паркът-музей „Самуилова крепост“ бил изграден 70 години по-късно, през 1982-ра. По онова време, от началото на 50-те до края на 80-те години на 20 век, в България са били създадени доста подобни един на друг монументи. Мащабни и скъпи каменно-бетонни паметници – като мемориалния комплекс „Априлци“ в Панагюрище, пантеон „Майка България“ в Гургулят, „Създатели на българската държава“ в Шумен, паметника на Съветската армия в София, „Братска могила“ в Пловдив…

За нас това е просто хубав парк, намиращ се на исторически значимо място. Можете да се разходите приятно с осъзнаването, че по тези места може би е вървял цар Самуил, който не бива да бъде запомнен като „царят с ослепените войници“. Не бива, защото неговата памет е значима и величава. Тази статия ще бъде нашият поклон пред цар Самуил.

Царуването на Самуил е приказка за онези царски синове, които не стават царе, обаче във вените на техните синове и внуци все-пак ще тече същата царска кръв, нали? Клоните на родословните дървета се протягат и растат, понякога основната линия е заличена, но други клони остават.

Нека се върнем още назад, да започнем от царуването на Крум. Той е назоваван с над 17 имена в различни исторически извори. Смята се, че едно от тяхе било Мокрос. Кръвната линия продължава с Муртагон (Омуртаг), стигайки до Симеон Велики и Петър I.

Откъс от „Алексиада“ на Анна Комнина:

След смъртта на Петър I двамата му сина (Роман и Борис II) били отведени от ромеите в Константинопол, където били развенчани като царе. В България започнало въстание, водено от техния верен войвода Никола. Когато разбрали за въстанието, Борис II и Роман избягали от Константинопол. За съжаление, Борис II бил убит по грешка, защото носел ромейски дрехи. Вторият син – Роман – бил скопец, тоест той не бил подходящ за владетел. Ето как властта преминала към войводата Никола и неговите собствени синове.

Официалната ни история твърди, че цар Самуил бил един от четиримата сина на Никола. Онова, което липсва в официалната ни история, е още едно име, с което бил наричан Никола: Шишман-Мокри. Всъщност, вероятно Никола бил потомък на някой от онези царски синове, които не са станали царе. Така вероятно е спазена и трaдицията държaвaтa дa ce упрaвлявa oт „цaрcки рoд“ (Крумoвaта динacтия) в лицето на Никола и неговите синове.

Откъс от книгата на Г.С. Раковски „Няколко речи о Асеню Първому, великому царю българскому и сыну му Асеню Второму”:

Синовете на Никола били четирима: Давид, Арон, Moисей и Самуил.

Давид царувал три години, а след това се замонашил. Негови образи се срещат в много наши църкви, изписан е като свети цар Давид Български.

Moисей бил убит по време на обсадата на град Серес (В наши дни това е град Сяр – Гърция, на около 60 километра от град Петрич).

Самуил взел властта, избивайки рода на Арон, като оставил жив само един негов син: Йоан-Владислав. В други източници е останал жив още един негов син – Алузиян (Алусиян).

Според Паисий, цар Самуил управлявал цели 37 години, макар в официалната ни история той да царува около 17 години. Войните, които неговият род води с Източната Римска империя, продължават по време на цялото му царуване, а и след това. Горите около зъберите на Беласица и Огражден били непристъпни прегради, които спирали чуждите нашественици. Пътищата към престолните градове били пазени от множество крепости. Загубите на Източно-Римската империя от българските войски били огромни.

Паркът-музей „Самуилова крепост“ е част от тези защитни съоръжения. Съдейки по изкопите, подобни на зимници, там са били съхранявани припаси за изхранване на голяма войска. Цар Самуил не е живял там, още по-малко в землянките на тази крепост. Неговият дворец се намира край Преспанското езеро. Нека го помним като цар Самуил, от династията Шишман или Мокри, от която са били царете ни още от Крум, та чак до Асен и Петър (Петър IV) от Второто Българско царство.

Това споменава и отец Паисий. Откъсът е от книгата на Христаки Павлович „Царственик или История Болгарская“,1844 година.:

Цар Самуил умира при вида на своите ослепени войници – те са били пресрещнати (нападнати) в гръб от Източно-Римска войска, която е успяла да стигне до село Ключ през билото на планината. Синът му Гаврил-Радомир царува едва една година, но за това време успява да разгроми техния вечен враг (Битката при Струмица) и да спре военните набези на император Василий Втори.

Още малко за кръвната линия Шишман-Мокри:

Кръвната линия на Самуил може да се проследи до различни влиятелните личности, свързани с историята на Балканите през XI век: Пресия̀н II, Траян (Български), Радомир (Български), Аарон (Български), Делян, Константин Бодин, Екатерина Българска (Екатерина Комнина), Мария Българска (Мария Дукина), Анна Комнина и много други.

И при двете въстания след смъртта на Самуил: това на Делян (1040–41 година) и това на Константин Бодин (1072 година) тези, които застават начело, са от кръвната линия на Самуил. Делян и Константин приемат името на цар Петър I, за да покажат родството си с Крумовата (Симеоновата) династия. След коронациите имената им стават съответно: цар Петър (II) Делян и цар Петър III.

КАКВО СИ СТРУВА ДА РАЗГЛЕДАТЕ в парк-музей „Самуилова крепост“:

Там е изложен дубликат на „Самуиловия надпис“, намерен в средновековна българска църква „Свети Герман“ при село Герман, близо до Преспанско езеро (днес в Гърция). Части от надписа липсват – от цялото име „Никола“ присъства само парченце „кола“. Името „Рипсимия“ (твърди се, че е на майката на Самуил) изобщо го няма, но е записано в официалната ни история. И двете са допълнени от написаното в така наречения “Виенски препис” на Йоан Скилица. Името на единия брат на Самуил все-пак се вижда, изписано като „Дав.дъ“ (Давид).

Любопитно е, че навред в нашата стара литература, както и на самата каменна плоча, името на Самуил е изписано с буква О – Самоил. Може да видите примери: в преписа на „Манасиевата летопис”, изготвен за цар Йоан Александър, както и в първия Котленски препис на Паисиевата история.

Разходете се до четирите високи стълба, обхванати от кръгла площадка. Може би тя се издига там, където преди векове от „Царевите кули“ са се виждали огньовете на съседните защитни крепости. Погледнете на югозапад, където на по-малко от трийсетина километра се намира Дойранското езеро. И запомнете едно: към земята край вас е имало стотици нашествия. Те са били спирани със сила и ум: чрез ограждения от гъсти гори, непристъпни зъбери и свързани крепости, чрез изкопани безкрайни ровове, които и до днес се забелязват отвисоко. Нашите владетели са славни пазители, нека ги помним като такива.

Работно време на парк-музей „Самуилова крепост“:

  • от понеделник до неделя
  • от 09:00 до 17:00 часа

Цените за 2023 година:

  • за ученици, студенти и пенсионери – 2 лева
  • за възрастни – 5 лева
  • деца до 7 години и хора с увреждания – безплатно

Има и комбиниран билет, включващ в себе си „Къща Ванга“ – град Петрич, НПМ „Самуилова крепост“ и „Хераклея Синтика“ – село Рупите:

  • за ученици, студенти и пенсионери – 5 лева
  • за възрастни – 10 лева

Касата се намира след железния мост над река Струмешница (Струмица). Там има и тоалетна, както и магазинче със сувенири. По алеите може да мине количка, но има доста стръмнини – няма да е лесно.

НОСЕТЕ СЪС СЕБЕ СИ:

  • пари в брой
  • нещо за хапване, ако искате да се насладите по-дълго на красивата природа.

Снимки от Национален Парк-Музей „Самуилова Крепост“:

Автори: Явор Радев, Евел Инара

Снимки: Явор Радев, Евел Инара

Пълнощастие 2024 © Всички права запазени.

Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.