Трън е изключително красив град и някак уютно сгушен между хълмовете. Ако не бяха безделниците в централната му част, бихме стояли часове на пейките и бихме гледали стръмните планини отвъд сградите. Тази част на България освен с красотата си, е известна и с древните си, предхристиянски храмове. Едва на двайсетина километра от храма-кладенец в Гърло, в трънския квартал Баринци има скален параклис. Днес той носи името на Св. Петка, но вътрешността му е свидетелство за старите вярвания по нашите земи. За произхода на каменната пита в него има различни теории. Ние предпочитаме да виждаме в питата изображение на Бога-слънце, родено от Слънчовата майка – те са персонажи и от родните ни приказки, а както знаете, легендите и приказките носят много история.
Днес по християнски в скалния храм можете да запалите свещ, да си направите кратък излет нагоре по хълма и да видите Баринци отвисоко. Имайте предвид, че стъпалата не са малко, но пък разходката си заслужава.
Оказа се, че на мястото има цели три храма: църква Св. Петка, скален параклис Св.Петка, известен и като „Пещерата на Света Петка“, а на хълма срещу двата храма е параклис Света Троица, който оставихме за следващото ни посещение по тези земи.
УПЪТВАНИЯ:
Има няколко начина да стигнете до Скален параклис Св.Петка, ако идвате от София:
По-краткият е нашият любим, живописен маршрут по шосе 638: София – Божурище – Пожарево – Брезник. После продължавате през Парамун и стигате до Трън. Този маршрут е дълъг около 67 километра. По него има по-тесни участъци, но пък гледките нямат край и всяка ви мами да поспрете. Минавали сме оттам през всички сезони, но за първи път се връщахме по тъмно пак по шосе 638. По принцип не го препоръчваме в лошо време и в тъмнината.
Друг вариант е да тръгнете от София по автомагистрала Струма (А3): София – Перник – Мещица – Брезник – Парамун – Трън. Макар пътя да става около 83 километра, заради магистралата може да стигнете по-бързо. Ние често ползваме този маршрут по тъмно, когато гледки няма.
Скалният параклис се намира в квартал Баринци на град Трън, на шосе 63 в посока град Земен. Ще видите малкия площад точно пред църквата Св. Петка, а стъпалата за скалния параклис са от другата му страна. Има неголям паркинг, който беше пълен, когато ние пристигнахме. Отстрани имаше няколко сергии за сувенири, точно на пътеката към скалния параклис. Сложена е тротоарна настилка, така че няма да е кално през дъждовните месеци. Имаше преносими тоалетни, също и пейки. Пътеката върви покрай хорските дворчета и постепенно се издига. Стъпалата са с парапет, защото стават все по-стръмни. Те водят не само до параклиса, но и до билото на хълма, където също са сложени пейки.
ИСТОРИЯ:
По информация от мрежата:
Скалният параклис Св. Петка е християнизирано праисторическо светилище, което в наши дни е действащ параклис. Сегашният храм е възстановен с парични средства, събрани от местните жители в периода 1990 – 94 година. Изградени са били стълбите с местата за почивка, както и фасадната стена на параклиса. По време на комунистическия режим в България параклисът, както много подобни нему, е осквернен. Бил е ползван за обор. През 2018 година обновеният храм е обявен за паметник на културата с местно значение.
Препоръчваме ви, ако като нас засечете в скалния храм повечко хора, да не бързате и вие да влезете, а да изчакате на пейката отвън. Вътре има изсечени две скални стъпки, които според някои предания са стъпките на света Петка. Ще видите и каменната пита.
Легенда гласи, че:
Света Петка се е крила в пещерата, гонена от неверници. Запалила огън и опекла питка, но чула преследвачите си близо до пещерата. Димът ѝ подсказал, че пещерата има и друг изход, през който Света Петка избягала. Когато преследвачите влезли в пещерата и посегнали към питката, тя се вкаменила.
Макар любопитна, тази легенда противоречи на житието на св. Петка, написано от св. Патриарх Евтимий:
Подвизавала се девицата Господня в преподобнически подвизи първо в родния си град (Град Епивет в източна Тракия), после в Цариград, сетне в Йорданската пустиня.
Тоест, не се споменава да е ходила по тези земи. Възможно е при пренасянето на мощите на светицата от Търново към Видин*, а след това към Белград, те да са почивали на това място и затова местните да са го кръстили на света Петка Българска.
*Пренасянето е описано от Григорий Цамблак в „Разказ за пренасяне на мощите на Петка Търновска във Видин и Белград“.
Каменната питка, според историкa проф. Васил Марков, напомня на соларен символ. Има теория, че скалната пещера е мегалитен храм в чест на Великата богиня-майка. Вътрешността на пещерата е утробата или мястото, където се ражда нейния син – Слънцебога. Като символ на новото раждане може да се приеме и скалната арка, насочена на североизток, която е разположена в съседство на пещерата, от дясната ѝ страна.
Ние не знаехме, че през тази арка са се провирали за здраве. Провиранията се осъществявали отдолу-нагоре. Нашите две малки палавници откриха арката-провиралка и по детски изпробваха въпросното провиране, но без да излизат на върха:)
Въпреки временното занемаряване на този храм, там са извършвани теренни проучвания под ръководството на проф. Марков. На мястото са намерени множество фрагменти от тракийска керамика, датирани в I хил. пр. Христа. Каменната пита не е единственият соларен символ в района. Подобни овални символи има близо до село Берайнци в местността Мала Гарваница – там има издълбан каменен диск. В местността Чуряк, на източния склон на Брезнишко бърдо, има около десет изрязани каменни дискове с диаметър 80 см. – 85 см. и височина 30 см. – 35см. Храм-паметникът в село Гърло, на дъното на който има кладенец с кръгъл отвор, също е едва на двайсетина километра.
Работното време на скален параклис Св.Петка е:
Летен сезон:
от сряда до
неделя от 09:00 часа
до 17:00 часа.
Зимен сезон:
сряда – неделя, с предварителна заявка
по телефона (0888383877 – според
страницата на община Трън) предния
ден.
Почивни дни:
понеделник и вторник.
Вход: свободен
След като разгледахме скалния параклис, продължихме по тесните стълби нагоре. Те водят до върха на хълма, където има голям, метален кръст и пейки. За там е добре да сте с подходящи обувки и да държите децата до себе си. Мястото е красиво, но стръмно. Освен това има доста сажди по земята. Нашите хлапета успяха целите да се овъргалят в тях.
Препоръчваме да не пускате децата да тичат към скалния параклис сами. Нека винаги с тях има възрастен – най-малкото, за да им покаже кога е добре да направят път на слизащите или да изчакат. Мястото не е подходящо за колички.
Ние огласихме околностите на Трън в приятната компания на малката Иринка, Оля и Наско, за което сърдечно им благодарим и се надяваме на още много разходки заедно!
Носете със себе си:
- шапки и слънцезащита в летните жеги
- вода
- нещо за хапване
- пари в брой
Наблизо са:
Музей на киселото мляко
Трънско ждрело
Храм-кладенец Гърло
Още гледки от скален параклис Св.Петка и околността:
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Централен градски парк – Пловдив
Централният градски парк на Пловдив, наричан още Цар-Симеонова градина, се намира точно до пешеходната част на града. Всичко е близо до него – и Капана, и останалата част от Стария град, и доста… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Централен градски парк Перник
Централният градски парк на град Перник се намира точно до ларгото на града – покрай река Струма, над която се издигат няколко красиви мостчета. Били сме доста пъти в Перник, ходили сме и… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Ямболския парк край Тунджа
Градската градина на Ямбол отдавна ни беше привлякла вниманието. Около парка се извива река Тунджа с мостове на няколко места, с водни колелета, плаващи птици и пейки покрай бреговете ѝ. Потънал в зеленина… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Планетариум и обсерватория, Ямбол
Бяхме в Ямбол и търсехме места за разглеждане, подходящи за семейства с деца. Оказа се, че в Ямбол има астрономическа обсерватория и планетариум, при това не от вчера. Посетихме го час преди да… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Късноантичен мавзолей с детска площадка в квартал Лозенец, София
Археологически комплекс „Късноантичен мавзолей“ в квартал „Лозенец” Ето една неголяма, открита наскоро градинка със запазени руини, пейки, чешма, тоалетна и детска площадка. Подходяща е за посещение и в пек или дъждовно време, защото…
Автор: Явор Радев
Редактор: Евел Инара
Снимки: Явор Радев, Евел Инара
© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.
