НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Улица на занаятите и Небет тепе в Пловдив

Има едно място в Пловдив, което ни е особено любимо – това са уличките из Стария град, излезли сякаш от роман за вълшебници. Крачим сред старинните къщи, по паважа не минават почти никакви автобомили, тихо е. Вечер уличките са осветени от светлинни гирлянди, а откъм останките на крепостта Пълдин се открива незабравима гледка към светлините на града.

Денем в Стария град на Пловдив работят музеите, магазинчетата и работилничките на майсторите, а също и една съвсем кратка уличка. Тя е късичка, обаче се усеща най-магическа – Улицата на занаятите. Дали защото откъм Стария град стигането до нея е като тайна врата, която трябва предварително да знаеш? Дали заради занаятчийските изделия и заниманията, които бихте могли да посетите?

Завиждаме на Пловдив за Стария град. Пожелаваме му да се грижи за тези тихи, красиви улички. Да не допуска там китайските стоки, да подкрепя истинските създатели и хората, които се грижат за винаги празничната атмосфера в огряните от хиляди лампички нощи. Ние им благодарим!

Вижте кратко видео от наша разходка по мрак:
УПЪТВАНИЯ:

До улица на занаятите в Пловдив се стига по два начина. Единият е под надслов „само ако вече знаеш пътя“ – за истински вълшебници и хора, които не се боят от стръмното. В Стария град тръгвате по улица Съборна и стигате до портата – Хисар капия. Нея не може да я объркате, а и винаги има желаещи да се снимат на нейния фон, дори и нощем. Видите ли Хисар капия, точно до старата арка на Крепостната порта се огледайте за табела. На табелата пише „Към Улицата на занаятите“. Завивате по тази късичка улица „Стръмна“, стигате до няколко стъпала и продължавате надолу по тях. След буквално няколко крачки сте там, където се сливат три улички: „Стръмна“, „Николица Войвода“ и „Развигор“. Завивате след пет крачки по „Николица Войвода“ и ето я Улицата на занаятите!

Вторият начин да стигнете е с градски транспорт и после съвсем малко пеша. Трябва ви някой от автобусите (А22, А24, А25), преминаващи по булевард „Шести септември“. Ползвайте за ориентир спирката на площад „Житен пазар“. На кръстовището тръгвате по улица „Петко Р. Славейков“, а Улицата на занаятите е само на 300-400 метра оттам.

Внимателно се оглеждайте за табели, за да не подминете – стръмните улички са тесни и може да не забележите табелките.

ИСТОРИЯ:

Улицата на занаятите е разположена в някогашната търговска част на град Пловдив. В наши дни представлява няколко възстановени възрожденски къщи. Къщите и занаятчиите не са много, за съжаление. Те са и някак встрани от естествения поток на туристите. При тях ще намерите както доста скъпи изделия, така и ширпотреба. В определени дни или с предварителна уговорка има възможност за посещение на занаятчийско занимание.

Отвъд Крепостната порта в Стария град на Пловдив е била някогашната същинска „вътрешна“ част на града. Хисар капия е била порта в крепостните стени на града, вход към вътрешната крепост. През нея се стига до Стражевия хълм или, както сега е известен – Небет тепе. Този хълм е един от шестте хълма, които са се запазили до наши дни. Заедно с Джамбаз и Таксим тепе те образуват Трихълмието – частта, известна в наши дни под името Старинен Пловдив (Стария град).

На места същият този хълм се споменава и като „Музеев хълм“, кръстен на митичния певец Музей. Съществуват различни теории за Музей. Според някои той бил ученик или син на Орфей. Платон пък представя Музей и Орфей като братя. За син на Музей се смята Евмолп, който пристигнал от Тракия в Атика и уредил Елевзинските мистерии. В много от древните истории редът Орфей – Музей – Евмолп е променен. Едно от древните имена на град Пловдив също е свързано с Евмолп (Евмолпия).

Портата на Хисар капия е от XI век. Обаче основите ѝ, както и основите на близките крепостни стени са положени преди хиляди години. Когато четете безбройните табели, които определят старините в България като римски или даже гръцки (а не древногръцки), не забравяйте, че това е просто датировка. Време, в което тукашните земи са били част от Римската империя. Не значи, че тези старини са били изработени от някакви чужденци, дошли от Рим например. Това е нашето минало, на нашия народ – народът на най-старата държава в Европа. Генетичните изследвания непрестанно доказват, че сме преки наследници на хората, изградили първите циклопски градежи* на Небет тепе.

*циклопски градеж – суха зидария от големи, сякаш необработени каменни отломъци с неправилна форма. Подобен градеж в по-цялостен вид или като фрагменти има и на други места в България – край Златоград, край Кюстендил, край село Бенковски и т.н.

Старият град на Пловдив е наистина стар. Свързан е с Ларгото (главната улица), така че, ако не се боите от калдаръми и малко стръмнини, ви каним да се разходите из него. През лятото – най-вече нощем, когато огнените температури на пловдивската жега поне малко се укротят. През зимата разходките също са възможни – тук наистина рядко вали сняг. А ако сте в Стария град денем, вече знаете за тайния път към Улицата на занаятите.

НОСЕТЕ СИ:

  • пари в брой
  • вода през лятото
  • удобни обувки

Още гледки от Улица на занаятите и Небет тепе в Пловдив:

Автори: Евел Инара, Явор Радев

Снимки: Явор Радев, Евел Инара

Пълнощастие 2026 © Всички права запазени.

Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.