НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Язовир Пчелина, недалеч от Радомир

Посетихме язовир Пчелина през един топъл септемврийски ден, когато бреговете му огласяха безброй подготвящи се за миграция птици.  

Стигнахме там по трудния начин – първо навигацията ни отведе на противоположния бряг, а не към мястото, към което се бяхме запътили. Бъдете много внимателни – за да стигнете до кацналия на скалите над язовира параклис, трябва да подминете Радомир и да влезете в село Поцърненци.

УПЪТВАНИЯ:

Ние обаче смело се доверихме на Гугъл и поехме по шосе 603 в посока Радомир  – село Радибош. Пътят пак ни отведе до язовир Пчелина, но с 400 метра водно препятствие до посочената ни крайна цел – параклиса Свети Йоан Летни. Този път се оказа и доста по-дълъг и криволичещ, отне ни около час път от София. Брегът там е нисък, има платени места за риболов. Хората бяха любезни да ни пуснат без да плащаме вход, понеже нямаше да ловим риба. Оказа се, че не сме единствените, объркали пътя, а поне петата кола от сутринта.

От въпросната страна няма почти никаква сянка, но пък е равно и дори може да се разходите с детска количка.

Имаше следи от много пикници. Беше красиво, птиците се виждаха прекрасно. Имаше чапли, патици, гларуси и купища неиндетифицирани от нас пернати в небето. Моторница пореше водите на язовира. Откъм скалите виждахме хората, които не бяха объркали като нас пътя.

Решихме да отидем и там. Върнахме се до Радомир и оттам продължихме към село Поцърненци.

Трябва да се отклоните от шосе Е871, после до селото са около два-три километра. В Поцърненици няма много ориентири, а обхватът също беше слабичък, така че се ориентирахме с питане. За да стигнете крайната цел, трябва да минете две махали. Един от ориентирите е паметника на загиналите в село Борисово (квартал Чифлика). Там може да си налеете вода, до паметника има три чешми с надписи на тях: „Добруджа“, „Тракия“ и тази с питейната вода „Македония“. От другите две се поят животни.

По този път разстоянието от София се минава за около 50 минути. Като уморени туристи с тежки раници и малко дете, искахме да се уверим докъде може да стигнем с кола. Добрата новина за притежателите на наистина проходими превозни средства е, че черен път води до около 100 метра до параклиса. Ако сте с друг вид автомобил, ще се наложи да повървите – има трудни участъци и макар да са не повече от 4-5, те могат да са опасни.

След като пресечете последната махала, пътят става трудно проходим за обикновен автомобил. По пътя ще видите доста оставени коли, всеки е преценявал докъде може да стигне. Ние спряхме на около 600 – 700 метра преди хълма, на който се намира параклиса. Там има място, където да паркирате и да обърнете спокойно колата. После има стръмнина, а след нея пътят става широк, но почти недостъпен повечето автомобили. Чудесен е за разходка.

ИСТОРИЯ:

Параклисът „Свети Йоан Летни“ се намира на малкото хълмче над язовир Пчелина. Според Уикипедия това е:

Малката църква с патрон „Свети Йоан Кръстител – Летни“ намира се в бившото землище на вече несъществуващото – залято от водите на язовир Пчелина село Пчелинци, в местността „Камико“.

Църквата е спомената още от Константин Иречек, който отбелязва, че „В селото Пчелинци лежат на един връх развалини от крепост и църква; там са намерени огромни грънчарски съдове и бакърена мрежа на броня за главата на военен кон.“. От селището и некропола не са останали видими следи, единствено малкият християнски храм в някогашната местност „Пчелин камък“.

На земята пред ниския вход на параклиса има дата – 1350 година. Човек остава изненадан кому и защо е трябвало да оставя надпис за посещението си върху безценните стенописи. Вътре всеки може срещу малка лепта да запали от оставените църковни свещи.

Гледката от скалите определено си заслужаваше заобикалянето. От височината може да разгледате по-добре околните планини и да видите язовира почти в цялата му ширина. Снимките за спомен ще бъдат внушителни. От тази страна има лесен достъп и до по-ниската част от брега, тук има и повече сянка. Така че, ако искате да сте по-близо до водата, този бряг на язовир Пчелина също е удачен избор.

Според нас детска количка също може да мине с малко помощ на по-изровените места по пътя. Дръжте децата близо до себе си или за ръка, когато сте на скалите. Наоколо има много места за пикник и почивка. Язовир Пчелина, макар и по-трудно достъпен, си заслужава разходката.

Имайте едно наум за сезона и времето, в което идвате. Пътищата са черни и тесни, през зимата едва ли са лесно проходими. 

Желаем ви щастливи спомени от разходката там – с деца, любими, родители, приятели, домашни любимци или насаме със себе си!

Носете със себе си:

  • вода
  • храна
  • слънцезащитен крем и шапки
  • защита от комари (вечер край язовира)
  • постелка за пикник
  • ако сте фотограф, не забравяйте по-дългата оптика
  • риболовни принадлежности, ако сте рибар

Децата и възрастните се радват на:

  • гледката на околните планини и язовира
  • птици, влечуги и безброй насекоми навсякъде около вас 
  • слънчеви места за пикник
  • параклис

Още прекрасни гледки от язовир Пчелина:

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев, Евел Инара

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.