Нашият почти-човек го избирахме дълго – сигурно половин година. Спорихме, сърдихме се. Нужна ни беше кола, по-голяма от тогавашната ни Тoyota Carolla. Новата трябваше да е здрава, надеждна, с разумен разход на гориво и да побира още повече багаж (наскоро бяхме станали трима).
Изобщо не търсехеме джип, но когато зърнахме една заблудена обява в търсачката, се убедихме отново, че случайности няма. Сребристото ни CRV си има туристическа маса в багажника (основна причина жена ми да одобри покупката), шибидах, а отзад спокойно сядат двама души плюс детското столче. Колата ни няма име, наричаме я просто „Хондата“, но определено и чак до антената я усещаме пасващо наша!
Явор: Като дете си мечтаех да съм Идиана Джоунс, засега съм само археолог по диплом, но пък никога нищо не се знае 🙂
Ева: Макар само с две ръце, се опитва да бъде многоръко божество. Затова непрекъснато е обмисляща, майсторяща и закъсняваща за нещо и някъде.
Ние, многобройният екип на Пълнощастие, Мое умно бебе и Евел Инара, плюс дъщеря ни, се чувстваме у дома си в този петместен красавец. Нашият почти човек ни придружава във всички приключения и всеки път е натоварен със задачата да достави до нови места още една вратичка на феи!
