ПОЧТИ ЧОВЕК, НЕ ПРОСТО МАШИНА… е той – зеленият Кърмит

Не съм моторист.

Бившата ми жена е моторист. От малка рисува мотоциклети, събира снимки, изрезки от вестници, статии и когато по улицата мине мотоциклет, виждам как светват очите й. Дядо ми е моторист. Състезавал се е по време, когато на този спорт се е гледало като на малка селска забава. Без организация, без полиция и линейка. Ако на финала мъжът на някоя жена липсвал, тръгвали да го търсят по трасето. Понякога го намирали паднал в някоя нива, със счупен врат, забучен на кол или занитен за мантинела.
Не съм член на никой клуб, не проповядвам някой, освен мен самият да ме пази на пътя и не считам, че съм брат някому, само защото и той притежава двуколесно МПС.
Мотоциклетът не е начин на живот. Нито се храня по-различно, нито съм променил някакви навици заради него. До ден днешен не знам колко „коне“ са ми били моторите или тези, които съм карал, колко „вдигат“ и колко „вървят“.

wp_20161006_19_55_44_pro

Мотоциклетът е всичко друго, но не и романтика. Няма вятър в косите, освен в стари американски филми поради факта, че в някои щати е било пожелателно да караш с каска. Освен синузит и синина от малка муха, друго положително не може да докара карането без каска. Няма нищо романтично в това да ти смърди на бензин, понякога масло, спирачен прах и да си изгориш крака на ауспуха.

wp_20161010_13_30_49_pro
Мотоциклетът е най-глупавият начин да се придвижиш от точка А до точка Б. Вали те дъжд, духа те вятъра, няма по-уязвим участник от теб на пътя.Усещането към една машина не може да се приравни към взаимоотношенията с един човек. Има някои паралели, които са близки, но едното не може да замести другото и обратно.Жабата Кърмит е Kawasaki ZX6R. Тежи сух 144 кг, което го прави ултра лек в този клас, позволявайки му да стигне до 100 км/ч под 3 секунди и въздушното съпротивление да почне да го спира малко след 290 км/ч. За разлика от повечето си събратя на пътя, Кърмит няма демфер (успокоител на кормилото), което заедно с теглото го прави много, много повратлив.

И много опасен.

wp_20161010_16_44_10_pro
Няма ден, в който да се качвам на Кърмит и да не ме е страх. Ако не е загрял добре, реагира на газта различно. Ако не са загряли, гумите не спират и не завиват. Ако не са загряли, скоростите влизат по-трудно. Ако не гледаш много внимателно пътя, бабуна може да те подхвърли, коловоз да те отклони, вятър да те духне настрани. Всяко петно е потенциална пързалка, може да е вода, може да е масло или антифриз. Всеки прахоляк може да те подхлъзне, всеки камък – да те накара да паднеш. Всяко отпускане на тялото ще предизвика мотора да тръгне нанякъде, или ще усетиш как кормилото ти почва да се заиграва, ако не си подал газ и отпуснеш малко повече ръце на него. Всеки мотоциклет има различна поза на каране. Този иска много работа с бедра, дупе и кръст. Болят и колене, рамене, гръб заради стойката, ако прекараш няколко часа на него. Ако се качиш изморен, разсеян, раздразнен на него, си е за теб. За разлика от колата, мотоциклетът завива и спира с участие на цялото тяло. Не можеш да се отпуснеш, когато се измориш. Трябва да работиш с всеки мускул и има огромно значение дори само къде ти е погледа. Също така мотоциклетът ти позволява да правиш всичко накуп. Свивайки към отбивка от главен към второстепенен път, с един крак и една ръка натискаш и стискаш спирачките. Дозираш колко отпред, колко отзад. Със същата ръка подаваш междинна газ, докато с другата стискаш съединителя, като преди това с нея си подал мигач. Левият крак в този момент сменя предавка надолу, а с бедрото и тялото си контролираш колко да се наклони мотора. Няма универсална формула. След 5 минути може да минеш пак по този път и нещата ще са различни – температурата на асфалта, ъгъла на атака, температурата на гумата, наклона на тялото ти, положението на газ-та.

wp_20161010_16_38_22_pro
Прибираш се вкъщи и си успял един път да направиш горното, уцелвайки точните обороти и синхрон на изпълнение, така че да си се движил плавно. Прибираш се вкъщи и виждаш, че си успял да почерниш още няколко милиметра гума при наклон в завоя. Прибираш се вкъщи и се сещаш, че днес си успял да спасиш положението с неправилно преценения завой. Прибираш се вкъщи и си щастлив, защото си предвидил какво ще направи друг участник в движението. Всеки ден е една малка победа. Всеки ден е стремеж да станеш съвсем малко по-добър от вчера. Всеки ден си даваш сметка, че трябва да намалиш пропуските.

Дали обичам мотоциклета си и дали ме прави по-добър човек той? Не знам. Дали милея за него, дали си мисля за него и за карането в трудни моменти? Да. Може да не е човек, но е почти.

wp_20161029_15_47_37_pro

ОЩЕ ОТ ПЪЛНОЩАСТИЕ

ПОЧТИ ЧОВЕК, НЕ ПРОСТО МАШИНА е… моята 636-ца... Казвам се Стоян Иванов. Карам модифициран пистов мотор Kawasaki Zx6R, или както повечето хора ги наричат - 636-ца. Мотора го имам от година. Пр...
ПОЧТИ ЧОВЕК, НЕ ПРОСТО МАШИНА е…той! Франкенщайн... Представям ви Франкенщайн, една от двете ми любими машини! По тяло Ауди 90, по сърце V8 4.2, по душа - дрифтачка. Ето една от първите ни снимки...
ПОЧТИ ЧОВЕК, НЕ ПРОСТО „МАШИНА“ е R... Преди да се появят машините и много преди някой да изобрети велосипеда, имало само една сила по пътищата - конската сила. Днес рубриката Почти човек е...
ПОЧТИ ЧОВЕК, НЕ ПРОСТО МАШИНА е… моят СуперСоник &... Той е стар, произведен е в Япония и може да му се има доверие. Не е просто машина, а приятел. Приятел, който никога не ме е предавал. Стоеше в ъгъла н...

Comments are closed.