Не съм моторист.
Бившата ми жена е моторист. От малка рисува мотоциклети, събира снимки, изрезки от вестници, статии и когато по улицата мине мотоциклет, виждам как светват очите й. Дядо ми е моторист. Състезавал се е по време, когато на този спорт се е гледало като на малка селска забава. Без организация, без полиция и линейка. Ако на финала мъжът на някоя жена липсвал, тръгвали да го търсят по трасето. Понякога го намирали паднал в някоя нива, със счупен врат, забучен на кол или занитен за мантинела.
Не съм член на никой клуб, не проповядвам някой, освен мен самият да ме пази на пътя и не считам, че съм брат някому, само защото и той притежава двуколесно МПС.
Мотоциклетът не е начин на живот. Нито се храня по-различно, нито съм променил някакви навици заради него. До ден днешен не знам колко „коне“ са ми били моторите или тези, които съм карал, колко „вдигат“ и колко „вървят“.
Мотоциклетът е всичко друго, но не и романтика. Няма вятър в косите, освен в стари американски филми поради факта, че в някои щати е било пожелателно да караш с каска. Освен синузит и синина от малка муха, друго положително не може да докара карането без каска. Няма нищо романтично в това да ти смърди на бензин, понякога масло, спирачен прах и да си изгориш крака на ауспуха.
Мотоциклетът е най-глупавият начин да се придвижиш от точка А до точка Б. Вали те дъжд, духа те вятъра, няма по-уязвим участник от теб на пътя.Усещането към една машина не може да се приравни към взаимоотношенията с един човек. Има някои паралели, които са близки, но едното не може да замести другото и обратно.Жабата Кърмит е Kawasaki ZX6R. Тежи сух 144 кг, което го прави ултра лек в този клас, позволявайки му да стигне до 100 км/ч под 3 секунди и въздушното съпротивление да почне да го спира малко след 290 км/ч. За разлика от повечето си събратя на пътя, Кърмит няма демфер (успокоител на кормилото), което заедно с теглото го прави много, много повратлив.
И много опасен.
Няма ден, в който да се качвам на Кърмит и да не ме е страх. Ако не е загрял добре, реагира на газта различно. Ако не са загряли, гумите не спират и не завиват. Ако не са загряли, скоростите влизат по-трудно. Ако не гледаш много внимателно пътя, бабуна може да те подхвърли, коловоз да те отклони, вятър да те духне настрани. Всяко петно е потенциална пързалка, може да е вода, може да е масло или антифриз. Всеки прахоляк може да те подхлъзне, всеки камък – да те накара да паднеш. Всяко отпускане на тялото ще предизвика мотора да тръгне нанякъде, или ще усетиш как кормилото ти почва да се заиграва, ако не си подал газ и отпуснеш малко повече ръце на него. Всеки мотоциклет има различна поза на каране. Този иска много работа с бедра, дупе и кръст. Болят и колене, рамене, гръб заради стойката, ако прекараш няколко часа на него. Ако се качиш изморен, разсеян, раздразнен на него, си е за теб. За разлика от колата, мотоциклетът завива и спира с участие на цялото тяло. Не можеш да се отпуснеш, когато се измориш. Трябва да работиш с всеки мускул и има огромно значение дори само къде ти е погледа. Също така мотоциклетът ти позволява да правиш всичко накуп. Свивайки към отбивка от главен към второстепенен път, с един крак и една ръка натискаш и стискаш спирачките. Дозираш колко отпред, колко отзад. Със същата ръка подаваш междинна газ, докато с другата стискаш съединителя, като преди това с нея си подал мигач. Левият крак в този момент сменя предавка надолу, а с бедрото и тялото си контролираш колко да се наклони мотора. Няма универсална формула. След 5 минути може да минеш пак по този път и нещата ще са различни – температурата на асфалта, ъгъла на атака, температурата на гумата, наклона на тялото ти, положението на газ-та.
Прибираш се вкъщи и си успял един път да направиш горното, уцелвайки точните обороти и синхрон на изпълнение, така че да си се движил плавно. Прибираш се вкъщи и виждаш, че си успял да почерниш още няколко милиметра гума при наклон в завоя. Прибираш се вкъщи и се сещаш, че днес си успял да спасиш положението с неправилно преценения завой. Прибираш се вкъщи и си щастлив, защото си предвидил какво ще направи друг участник в движението. Всеки ден е една малка победа. Всеки ден е стремеж да станеш съвсем малко по-добър от вчера. Всеки ден си даваш сметка, че трябва да намалиш пропуските.
Дали обичам мотоциклета си и дали ме прави по-добър човек той? Не знам. Дали милея за него, дали си мисля за него и за карането в трудни моменти? Да. Може да не е човек, но е почти.
