автор: Стефан Христосков
ЕДНО: Превърни хобито си в работа, а защо не и в начин на живот!
За да си безгранично щастлив, прави винаги това, което обичаш. Намери хобито си и го вплети в своето бъдеще. Наслаждавай се на мига, любувай му се дори отстрани. Запомни – дъската за гладене е била сърф, който се е отказал от това което обича, за да си намери сигурна работа.
ДВЕ: Мечтай, мечтай, мечтай и сбъдвай мечтите си на малки крачки, за да им се насладиш с усмивка и напълно!
Да помечтаем за нещо наистина малко, като захарния памук или ябълката в цирка, за щура книга, за песен на Големия Фил (Колинс) или Къдравата Тина (Търнър), за повече време с любимите хора, да те поканят на бар или ти да поканиш на бар, да препускаш безгрижен през поляна с цветя, да попееш на караоке, да ти ръкопляскат, че си бил себе си, да подариш букет, но и да те дарят с усмивка… и в крайна сметка да си отговориш сам на въпроса: Какъв искам да стана? А отговорът да е само един: Щастлив.
ТРИ: Пътувай така, както винаги си искал и отиди на места, които не си и предполагал, че ги има!
Разчупи установените норми, разтвори кръгозора си, интересувай се от нови знания и запознанства. Задължително посети Куба и усети свободата с Куба Либре в ръка, отпий от едно съвършенно дайкири в Ел Флоридита, попитай защо точно Хемингуей, напиши своето послание на стената на Бодегита, опитвайки първото Мохито. Танцувай Салса, румба, мамбо по улиците, свири на перкусионни инструменти или пусни паричка в китарата на някой дядо да ти посвири. Мисля, че ще изпиташ пълнощастие, точно когато я извади от там и чертите му се слеят в сияйна усмивка.
ЧЕТИРИ: Подкрепяй, поощрявай, стимулирай, бъди благодарен и помни откъде си тръгнал!
Това важи напълно за родителите, приятелите, познатите, колегите. Припомняй си как и докъде си стигнал и каква опора и подкрепа са ти оказвали те във времето. Бъди като огромно разлистено дърво с дълбоки корени, които дават сила и стабилност на големите и малки клончета, а те на своите листа.
Това за мен е истински споделеното щастие, то е винаги около нас, само трябва да го уловим и заведем в някой бар за по един Джин Тоник примерно.
Изразът, който ме описва напълно:
Единственият начин да създадеш нещо велико е да обичаш това, което правиш.
Казвам се Стефан Христосков и съм само на 28. Греба с пълни шепи от извора на щастието, имам страхотна работа и не се притеснявам да се предреша като елф, да нахлупя градинарската шапка или да си сложа папионка от картон, оцветена с водни боички и да бъде готин и днес.
Работя като барман вече 8 години (но имам чувството, сякаш започнах вчера) и преди също толкова време разбрах, че това е, което искам да стана като порастна. Имам доста опит зад гърба си в различни заведения, участвал съм на много и различни турнири и състезания, както в България така и по света. Печелил съм някои, в други съм представял името си достойно, но това което наистина съм спечелил е знание, опит, рутина и огромното удоволствие от покани за такива невероятни инициативи като тази да споделя своите правила за щастие. Преди няколко месеца се включих в предизвикателството за завръщането на едно емблематично място – Марсилия в Студентски град и това вече е факт. Екипът, който изградихме с общи усилия е готов да отговори на всяко предизвикателство, както с уникална кухня, невероятни класически и авторски коктейли, прекрасна обстановка и не на последно място – с персонално отношение към всеки от гостите ни.
Снимки: личен архив Стефан Христосков
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Стефан Христосков и на Пълнощастие
