За рождения ми ден моите момичета ми поднесоха изненада – слаклайн.
Естествено, веднага го изпробвахме в Южния парк. Избрахме две дървета на разстояние едно от друго към десетина крачки.
Торбата на моя комплект слаклайн съдържаше стегнато навита около храпов механизъм лента. Досега бях виждал подобен механизъм само при меките връзки за теглене на коли, а един приятел ме просветли, че се ползват и при пренасяне на стъкла, дограми и т.н.
Следвайки упътването, развих лентата и в ръцете ми останаха две части:
къса лента с клуп и храповия механизъм и дълга лента само с клуп от едната страна. При първия опит да го опънем, въжето леко се поизкриви и трябваше да го направим отново. Тогава започна чуденето как да го откачим:) Ето тук прилагам видео с откачането на слаклайн за начинаещи като мен.
Макар да съм сравнително добър в балансирането, последвалият опит беше трагичен. За около час и нещо направих сам една миша крачка. Ако имаше кой да ми подаде ръка, вървях по въжето без проблем, нямаше ли човек до мен – нищо не ставаше. За разлика от мен четири годишната ни дъщеря се справяше отлично, държахме я, но беше много по стабилна от нас. Определено в ходенето по „въжето“ беше много по-добра от татко си :).
Следващите дни след нови опити, вече мога да правя две-три крачки върху лентата сам. Открих, че:
- по въжето се върви по-лесно бос
- тревата или пясъкът под въжето са предимство
- може да се ползват щеки при липса на другарче
- нужно е време, за да проходите по въже
- при опъване трябва да внимавате плоскостта на въжето да застане хоризонтално
Чудесна тренировка за цялото тяло, която приятно се асоциира с цирка – слаклайн откритията ни тепърва предстоят.
Автор: Явор Радев
Редактор: Евел Инара
Снимки: Явор Радев, Евел Инара
© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.
