автор: Гергана Нойкова

ЕДНО: Обичай! С пълна сила!
Вярно е, че всичко започва от това да обичаш себе си, но това правило е обръкващо и лесно може да се изроди в нездрав егоизъм. Говоря за истинското, поетично, прозаично, изначално обичане. Това е избор да бъдеш добър или лош. Не е лесно, понякога е болезнено. Не е като да ходиш с розови очила, а въпреки всички цветове, които те заливат, ти да продължаваш да пръскаш от себе си – навън – само искрящите, чисти като извор. Отново: не е лесно, но колкото по-нашироко умееш да обичаш, толкова по-голямо е щастието, което си способен да изпиташ. Има хладни, спокойни извори, има и горещи. Аз съм от вторите, затова Второто правило за мен е:
ДВЕ: Бъди смел, избери да не ти е лесно!
В това има много повече щастие от комфорта. Човекът винаги е бил в движение, а аз лично вярвам, че винаги е бил и в развитие. Трябва да продължаваме напред. Не на всяка цена, не през глава или настъпвайки друг. Това може да се окаже балет, изискващ техника и прецизност, но пък каква грация би била душата ни. Там няма ограничение, предопределено от ДНК. Душата е свободна от дефиниции и рамки, осевен тези, които сами избираме. Но както Брайън Мей и Фреди Меркюри казват: Too much love will kill you, затова:

ТРИ: Мисли!
От всички неща, за които ни мързи, да не мислиш е най-страшното. Щастието винаги е по-близо, когато знанието, умението и фантазията работят заедно. Най-силният инструмент на душата, за мен е мозъка. Чуваш често – щастието е избор. За мен той се състои в това да избираш да правиш нещата, които те правят щастлив, да избираш да бъдеш човека, който те прави щастлив, а всичко това става едва след като осмислиш себе си. Избери да се бориш за нещо по-голямо от теб, да мислиш за нещо/някой повече от себе си.
ЧЕТИРИ: Изкуство. Опознай поне едно!
Намери сред всички музи, коя най-силно вика в теб емоции и черпи от там, когато ти е малко празно. Във всяко изкуство има вложено нещо повече от материята, в която то е добило форма. Вярно е, че изкуството не носи само щастие, често ни навява и тъга, меланхолия, носталгия, но щастието не се изчерпва само с чувстото на радост. Щастието е твърде широко понятие, за да го търсим само в конкретен израз на усмивка или поглед. За мен то е комплекс, амалгамата, която държи сърцето ни цяло, а това в крайна сметка най-често са хората около нас. Готвенето на татко е изкуство, грижата на мама е изкуство, начина по който се смееш само с този приятел, с когото сте близки от деца – това е изкуство. Да напишеш текст към песен, която някой някъде ще чуе и ще разбере, че не е сам в това, което му се случва – това е щастие.

Гергана Нойкова е маркетинг и комуникации човек в екипа на група JEREMY? и NU/ANCE, автор на текстовете на част от песните в едноименния аблум JEREMY?
Hope ‘till it hurts, Hope ‘till it burns,
https://bg.linkedin.com/in/gergana-noykova
https://www.facebook.com/gergana.noikova

Снимки: личен архив Гергана Нойкова
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора
Гергана Нойкова и на Пълнощастие