фотограф Марина Иванова
- ЕДНО: Бих посъветвал всеки да не спира да се занимава с това, което обича!
Мога да дам личния си пример: От години се опитвам да пиша и вярвам, че успявам. Това желание подсили интересите ми към четенето, с които неимоверно обогатих общата си култура и стил. Позволи ми да вникна в емоциите си, да си задавам доста повече въпроси. Наистина, едно хоби ни среща с толкова много неща, свързани косвено или пряко с него. Преследването на една идея ни поднася безброй различни подаръци и интересни събития още преди да сме я постигнали.
- ДВЕ: Да заговаряме възможно най-много хора!
Не изпускайте повод за приказка с хора, от които смятате че бихте почерпили положителни емоции. Преди години един мой приятел ме срещна с познат на художника, при който рисуваше. Същият познат се оказа възрастен приказливец, който ми разказа как през 80-те се укривал от милицията в лудница, представяйки се за ненормален. Слушал съм за пътешествието му до Монголия, историите по хижите и т.н. Дори в книгата ми има ситуации, вдъхновени от него.
Щеше ли да е възможно, ако не се бяхме заговорили – без дори да имаме повод за това?
фотограф Марина Иванова
- ТРИ: Да се вслушваме в интуицията!
Това лято пътувах с мой съученик на стоп на юг от Бяла. Взеха ни двама младежи. Моят съученик пожела да слезе в Несебър, за да види свой познат. Вместо да сляза с него както би се очаквало, послушах вътрешния си глас който искаше да продължа към Бургас. Знаех за голям концерт в града и макар да нямах билет, вярвах че щях да срещна познати на входа. Е, оказа се, че качилите ни на стоп пътуват за същия концерт. Едното момче ми намери билет, а по-късно вечерта, срещайки случайно стар познат, намерих цяла нова компания. Почти година по-късно поддържам контакти с много от хората в нея.
- ЧЕТИРИ: Да разчупим рутината с неразумности!
Предполагам, звучи леко детинско или нелепо, но неразумните постъпки ни освобождават, отпускат притаената в нас дивота. Бъдете изобретателни. С приятели сме правили лодка от палети и празни големи туби, които да я държат върху водата. Разбира се, заклещихме се под един мост и труда ни за седмица бе загубен след едва петнайсетина минути наслада. Вълнението обаче беше велико. С друго момче се возихме в пазарна количка измежду няколко от улиците на града. Така че, качете се на покрива на сграда, изпитайте тръпката, дори притеснението че малко сте престъпили закона. Героите от ,,Лудост за здраве“ биха били прекрасни учители в преподаването на това как да се забавляваш като дете, превръщайки някои неприети от обществото действия в истинска игра.
фотограф Марина Иванова
Аз съм Богомил Иванов, на 19 години, от Велико Търново. В момента съм първокурсник в Великотърновския универистет, специалност археология. С рехава брада, убеден че ми придава вид на древногръцки философ и длъжен да се научи да свири на тарамбука в следващия месец. Аз съм автор на романа „Лудост за здраве”.
„Лудост за здраве” е роман за голямото търсене на щастието, борбата на объркания млад човек с постоянната несигурност, двоумение и разочарование от налегналата го рутина. Той получава възможност, когато в живота му влизат странници, за които до края не разбира че се назовават ,,пирати”. Скитници, мечтатели, хора заклещени в измеренията на бляновете им, бохеми и несретници, обречени никога да не се спасят от света на въображението си. Така започва едно пътешествие, целящо да пръсне прахта на човек който никога не е умирал и едно отмъщение, което в края ще завърши като осъществяване на една развалена преди сватба. Романът е изпъстрен с фантастични фрагменти, като заточени на остров книги, човек живеещ в двуетажна саксия, богаташ претворяващ историята за своя изгода. Всеки герой е част от време, скрило се от рамките на точно определени епохи. Съвремие без пояснение, допускайки читателя сам да усети и даде цвят, дух на атмосферата до която се докосва.
Деветнадесет годишният автор се опитва да представи всеки вид рутина като затвор, независимо дали тя е изпълнена с приключения или тривиалности. Загатва, че отговорът в откриването на щастието е в търсенето му, създавайки образа на ,,Търсачът на щастие”- герой, намиращ удоволствие и преоткриващ радостта във всяка ситуация, в която попада. Спасявайки ни от клишетата, ,,Лудост за здраве” ни връща към топлината и невероятностите в живота ни, в отворения за чудноватости свят, изпъстрен от магията способна да бъде създадена човека.
фотограф Марина Иванова
