автор: Марина
- ЕДНО: Да бъдем благодарни!
В стремежа си да постигаме, да изискваме, да търсим, да успяваме, често забравяме да… благодарим. Да благодарим за това, което сме; за това, което имаме; за това, което изживяваме; за това, което ни предстои.
- ДВЕ: Да бъдем честни със себе си!
Много често и почти винаги абсолютно съзнателно се самозалъгваме. Понякога е трудно, а в повечето случаи и „неудобно“ да си признаем истината. Бидейки наясно със себе си, ще сме доволни от работа, от обкръжение, от живота си.
- ТРИ: Да се радваме и да прекарваме възможно най-много време с най-близките си!
Единственото, което не можем да контролираме, е скоростта, с която се изнизва времето. То тихомълком се измъква и отминава безвъзвратно. Затова нека намираме повече време за близките си хора. Никой не може да ни върне пропуснатите мигове с тях.
- ЧЕТИРИ: Да насищаме живота си!
Каквото и да правим, след време винаги се обръщаме към спомените. Затова нека живеем ярко, цветно и многообразно. От нас зависи.
Макар и прехвърлила тридесетте, все още описвам себе си като момиче. Може би защото се улавям, че пазя и чувствам детското в себе си. Името ми е Марина. Архитект съм по образование (даже два вида), почти полиглот (засега само три чужди езика). Бих могла да охарактеризирам себе си и като преводач, книгоман, рисувач и развеждащ чужденците из софийските прекрасности.
Безпаметно влюбена съм в италианския език и култура… Денят ми няма да е същият, ако отнякъде не ми „зажужи“ тази реч. Обожавам природата и затова тя е в професията ми и в акварелите ми. Творя картички, разделители за книги и картини.
Вижте ги на страничката ми:
https://www.facebook.com/ArteMdrawings/
Нещата, които ме карат да се чувствам жива, са добрината към хората, усмивките всеки ден, внезапният порив на вдъхновение и… любовта на близките ми.
Снимки: личен архив Марина
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Марина и на Пълнощастие
