автор: Петър Йорданов – Бъни
- ЕДНО: Спокойствието!
- ДВЕ: Времето!
Слънчево… бъзикам се :Р Въпреки, че ми е любимото. Времето като хронометър. Тогава, когато цялото време, ама наистина си е твое и ти решаваш как да си го изхарчиш. И сега, и утре, и вчера.
- ТРИ: Споделеното!
Когато литнеш и кажеш УАУ! Колко яко! Да видиш, че човека до теб и той е УАУ и е литнал с теб. И когато паднеш също, да ти каже: УАУ, как падна! Ха-ха! Ела си горе или слизам!
- ЧЕТИРИ: Непознатото!
Когато не знаеш какво ще стане, но усещаш че те дърпа да скочиш в тъмното. И в музиката, и в живота.
От 24 май 1986 година насам щъкам насам натам. Казвам се Петър, викат ми Бъни… Занимавам се само с музика, като се уча да свиря на музикални инструменти. И по някои път да организирам събития. Любопитен съм към себе си и живота. Какво ще стане ако действам нелогично? Или пък, ако не действам? Вярвам в добродетелите: че помагат на теб и на останалия свят. И се опитвам да ги спазвам! Иначе съм 70кг., светла коса (когато я оставя да порасне на 5мм. И не нося шапка), сини очи. На 30 години съм. Като малък първо мечтаех да храня животните в зоогическата градина (явно съм усетил, че са гладни). По-натам усетих, че музиката е моя път.
Снимки: личен архив Петър Йорданов – Бъни
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Петър Йорданов – Бъни и на Пълнощастие
