- ЕДНО: Не гледай на живота твърде сериозно!
Да не взимам „на сериозно“ живота и себе си в него е едно от нещата, които най-често си повтарям. Клопка и игра на егото е да възприемаш всичко край теб твърде навътре. Кара те да се потискаш. Ако се обръща повече внимание на провалите или успехите, изчезва насладата от самия живот. Много лесно губим усещането за щастие, когато се фокусираме в успехите или неуспехите. Съдим по някакви наложени норми, често измервани в пари. Ако при неуспех погледнем на него като на нещо естествено, което ни учи че тази спънка не е центъра на вселената, по-бързо ще се дистанцираме от него. Същото важи и за успеха – ако го приемаме като нещо естествено, което да не ни главозамайва.
- ДВЕ: Овладяване на егото!
Егото толкова обърква света ни. Поради наранено его хората причиняват злини на околните, нараненото его пречи на безпристрастната ни преценка. Заради егото си страдаме, преживяваме дадена случка по-тежко само защото някой е накърнил самочувствието ни. Аз-ът до такава степен ни завладява, че ставаме слепи за обективността, губим баланс и се люшваме към нездравословния егоцентризъм. Овладеем ли егото, овладяваме себе си. Владеем ли се, сме по-осъзнати, пълноценни и щастливи.
Промениш ли егото, променяш и изкуството си.
- ТРИ: Навременна почивка!
Почивката избистря съзнанието и дава ново начало на идеите. В съвременно общество като нашето не спираме да работим и да трупаме притежания. Трудно е да си дадеш почивка и изобщо да разбереш, че имаш нужда от нея. Инерцията те завлича в едни нездравословни темпове на ежедневието. Почивката от рисуване и създаване на неща повишава творчеството и производителността, но балансът е много важен – да не е твърде дълга или твърде кратка. Когато създавам, измислям или рисувам идва момент, в които имам нужда да се дистанцирам от тези процеси и да не мисля за образи и изграждането им. Преди момента на почивката, е важно да знаем от каква всъщност почивка имаме нужда, а не каква искаме.
- ЧЕТИРИ: Движение!
Движението е щастие! Човекът е проектиран да се движи, без движение залиняваме. Движение и на духа, и на тялото, като духът е често пренебрегван. Да осъзнаваш и изобщо да си осъзнат, да имаш представа каква духовна храна ти е нужна е съществено за удовлетворението, което води до така търсеното щастие. Физическото движение и победата над собствените лимити е най-обикновения и лесен път към щастието. Победиш ли себе си, тялото си, стигаш до удовлетворението. Движението е простото щастие – онова, което забравяме в суетата на ежедневието. Забравяме колко малко ни трябва, за да се насладим на простото щастие.
Аз съм Точка – илюстратор и художник на свободна практика. Създател съм на София монстърс заедно с Атанас Куцев и на ТОЧКА СПОТ. От дете рисувам и осъществявам вижданията за живота си – да бъда художник и да рисувам е това, което искам.
https://www.behance.net/Tochka
https://www.facebook.com/tochka.spot/
https://www.facebook.com/sofiamonsters/
Снимки: личен архив ТОЧКА СПОТ
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора ТОЧКА СПОТ и на Пълнощастие.
