Home Щипки ЩИПКИ: „Прасюги и свинюги: един забравен мит“ на Натали Шарве и Симеон Танчев

ЩИПКИ: „Прасюги и свинюги: един забравен мит“ на Натали Шарве и Симеон Танчев

Отговарят лично авторите на книгата:

Жанр на книгата, заглавие. Имаше ли работни заглавия и какви бяха те?

Симеон Танчев: Митологичен роман за деца. Първото работно заглавие остана и окончателно.

Натали Шарве: Мислех си, че работното заглавие е много дълго и че ще се наложи да го съкратим. Но много държахме от една страна да е смешно, от друга да я има заигравката „забравен – забавен” мит. В крайна сметка решихме, че е напълно подходящо и го оставихме точно така, както беше от самото начало.

Опиши с една дума главния герой/герои.

Симеон Танчев: Малчуган

Натали Шарве: Борян – сърцат; Дядо Петко – мъдър; Свинюл – коварен; Прасюл – първичен.

Изречението, което най-добре описва настроението на книжката:

Симеон Танчев: Светът е по-дълбок, отколкото изглежда.

Натали Шарве: Когато митовете оживяват, започват приключенията.

Изречението, което най-добре описва конфликта:

Симеон Танчев: История, която поставя под въпрос границата между мит и реалност.

Натали Шарве: „Доброто и злото често се преплитат и тогава е сложно да ги различим.”

Изречението, което най-добре описва действията на главния герой:

Симеон Танчев: Най-главният герой слуша, пита, вживява се и учи.

Натали Шарве: Борян – смело хлапе с добро сърце. Дядо Петко – мъдростта на цял един живот. Свинюл и Прасюл – варвари, водени от алчност и лакомия.

Изречението, което най-добре описва реалността или времето/мястото на историята:

Симеон Танчев: Селският двор и вечерният огън отключват тайни.

Натали Шарве:…тайни, пораждат въпроси и разкриват мъдри истини за живота.

Най-вдъхващото обич изречение в книжката според теб:

Симеон Танчев: „Ще се върна, преди да си усетил, че ме няма. Ти само се дръж!“

Натали Шарве: Има много такива изречения. Ето още едно от тях:

„А, нищо, юнак без рана… нали знаеш? – намигна ѝ той и стоплен от нейната загриженост почувства как раната вече изобщо не го боли.“

Книжката дава на читателя:

Симеон Танчев: вълнения, вдъхновение, смелост, мъдрост, смях, приключение,

обич … Всички тези.

Натали Шарве: освен изброените – въпроси, отговори, любопитство, любознателност.

Кой известен актьор си представяш в главната роля/роли?

Симеон Танчев : Героите са много, но ако трябва да избера един, това е дядо Петко. За него най-ясно си представям Шон Конъри. Не заради външна прилика, а заради присъствието. Тази смесица от спокойна сила, достойнство и усещане, че човекът носи в себе си цял живот, без нужда да го обяснява. Дядо Петко е такъв образ – не говори много, но когато започне, зад думите му стои нещо древно и истинско.

Натали Шарве: Напълно съм съгласна за дядо Петко. За останалите образи бих направила кастинг с непознати актьори и бих избирала според присъствието.


Симеон Танчев: Този въпрос наистина ме вълнува, защото историята има силна кинематографичност. Ако си представя екранизация с технология за превъплъщение като в Аватар, бих направил следния въображаем кастинг за някои от митичните образи:

Макс фон Сюдов за Балдур

Клаус Кински като млад за Бабиру

Хавиер Бардем за Дурбал

Майкър Рукър като млад за Ботораг

а Релия бих си представил с присъствието на Анджела Басет

Най-големите зверове обаче умишлено остават без лице – те са по-скоро усещане, отколкото образ, и може би трябва да си останат така.

Песен, която би избрал за „саундтрак“ на книжката?

Симеон Танчев : Това е любим въпрос, защото музиката винаги ми помага да мисля света на книгата, но тук изборът е почти невъзможен. „Прасюги и свинюги“ всъщност има два напълно различни звукови пласта.

За реалния, „там“ свят – лятото в селото, детството, дядото, огъня, мириса на мекици – без колебание бих избрал музиката на великия баск композитор Кармело Бернаола. Тя е светла и човешка. Без сантименталност и много добре пасва на усещането за памет и преживяна истина.

За митичния свят обаче не мога и не искам да посоча конкретна песен. Там звукът трябва да е по-скоро първичен, ритуален, дори леко диаболичен. Нещо като вътрешен шум, а не мелодия. Вероятно е близо до енергията на шок рок, но като настройка, не като жанров етикет.

Натали Шарве: За митологичния свят, особено в сцените с вещиците, бих избрала като жанр симфоник метъл, готик метъл. Нещо на Within Temptation, например.

Автори: Натали Шарве и Симеон Танчев

Снимки: личен архив Симеон Танчев

© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Симеон Танчеви на Пълнощастие

Comments are closed.