автор: Яна Илиева
ЕДНО: Не се влияй от общественото мнение – винаги можеш да смениш обществото!
Важно е ти да се харесваш.
ДВЕ: Не се страхувай!
Излез от комфортната си зона, поддай на предизвикателствата. Ще бъдеш учуден колко много неща можеш да правиш.
ТРИ: Пътувай!
Пътуването навън, всъщност е пътуване навътре в себе си.
ЧЕТИРИ: Променяй се непрекъснато!
Промяната ще ти покаже нови хоризонти и ще пресее негативното в живота ти.
Аз съм Яна Илиева, български наивистичен художник. Обединявам по пътя си хора от различни възрасти, вярвания и националности чрез изкуството, наречено Арт Модерн Наив. Представям страната ни на фестивали и изложби по цял свят в това изкуство, което е завладяло съвременния свят.
Честно казано – aз съм толкова различна всеки път, че ми е трудно да се самоопределя. В момента не знам колко съм висока – казват, че хората са различно високи от сутринта до вечерта. Опитвам се да поддържам 62 кг, но според инструктора ми по фитнес не е важно колко килограма си, а как изглеждаш в тях. Силуетът може да се променя в зависимост от усилията, които полагаш. Желанието идва с постоянството, важно е да си намираш добра мотивация. Аз съм добра в мотивирането и на околните. Смятам, че спортът е пътят към дълголетието. Годините и възрастта си никога не съм ги крила – 43 са и мисля, че сега започвам да живея. Имам една добре свършена работа с отглеждането на двама мъже – Борис и Пресиян – единия на 18, а другия на 8. Те са моите най-добри приятели. Семейното ми положение – сложно е (както се пише някъде), но имам мъж до себе си, с който сме заедно от 16 години. С големия ми син сме луди и по здравословно хранене, с малкия караме тротинетки. Скоро си купих моя, собствена. Обичам в един ден да правя много неща – денят да започва с 5 км бягане или фитнес, после да рисувам в ателието няколко часа, после да сготвя в кухнята няколко вечери – често пъти за всеки различно – и накрая да се видя с приятели на по чаша бира. О, да! Безумно обичам купоните и рок музиката! Обичаме да купонясваме цялото семейство! Завръщането към работа след хубав купон винаги е по-заредено с щастие.
Рисуването е другото ми щастие.
Сега се връщам от Норвегия – Гейрангер, там имах изложби, рисувах фиорди и викингски лодки, приказна величествена природа. Срещнах се с много хора и съм щастлива да бъда приета там, оценена. Откривам ателие с отворени врати Yana Art Naïve в Пловдив, Капана и се включвам в Нощ на музеите и галериите, която тази година (2017-та) ще бъде на 15, 16 и 17 септември – три дни. В последния момент, поради липса на време, пърформънс и рисуване в ателието, ще има гости и музика, както обичам. Сега много ми е хубаво да творя, но не си спомням като малка, отдавна, какво беше точно – със сигурност имаше периоди, в които мразех да рисувам. Помня, че с парите за уроци ходих в сладкарницата веднъж.
Сега чувствам и рисуването със сърцето си. Нарича се любов. Така се навъртяха 15- 16 самостоятелни изложби, обичам ги повече от рождените си дни. Получавам толкова много цветя, че четири-пет кофи не ми стигат да ги побера и има вази из цялата къща. И веселба голяма има, защото на тези, които са дошли да видят картините не им се тръгва. А проекти винаги има, покани също – ние, наивистите по целия свят сме едно цяло, обединили сме се в групи във Фейсбук и с някои дори лично се познаваме от общи изложби и фестивали в други държави. Винаги им говоря за Пловдив и за 2019-та. Ще дойдат, с нетърпение очакват!
Засега съм тук, имам много да рисувам, но ми се иска да рисувам навсякъде по света. Мечтая да пътувам и да рисувам. Мисля, че един ден и това ще стане. Поддържам във форма физиката си, за да бъде здрав и духа ми. Грижа се за себе си, защото искам да се харесвам, да се ъпгрейдвам. Искам да науча още езици – да науча испански – готова съм да опитам нови неща, точно както децата ми започват сега. Вярвам, че много хубави моменти тепърва ми предстоят, защото съм отворена за тях и защото нося със себе си само хубавите спомени, гледам напред, мечтая. Вълнувам се от мечтанието – едно мечтание е половин изживяно.
Не гледам встрани, не гледам околните, не се вълнувам от това, което имат другите, а само от себе си и от усещането за правилност. Посоката, пътят, хоризонтът са моите собствени идеи за щастие.
Страницата ми във Facebook:
Снимки: личен архив Яна Илиева
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Яна Илиева и на Пълнощастие.
