Жанр на романа, заглавие:
Десислава Шейтанова: „9.8 по скалата на болката“ – психотрилър.
Тео Буковски: Заглавието е „9.8 по скалата на болката“ – скала, доста различна от скалата на Рихтер, Медведев-Шпонхойер-Карник и петзвездната скала за обслужване по хотелите. А, май забравих да го кажа, жанрът е психологически трилър.
Имаше ли работни заглавия и какви бяха те?
Десислава Шейтанова: Имаше много работни заглавия и консенсус бе постигнат трудно. Това, което остана за мен като най–ярък вариант на заглавие бе „Дървото на сенките“.
Тео Буковски: Преди да се спрем на „скалното“ заглавие имаше поне още дузина работни като „Дърво от сенки“, „Кръвта на желанието“ и някои още по-поетични, но в крайна сметка избрахме заглавието, което съответства на жанра.
Опишете с една дума главния герой/герои:
Десислава Шейтанова: Елиза – счупена.
Тео Буковски: Тя – вулкан. Той – лава /изстинала/.
Изречението, което най-добре описва настроението на романа:
Десислава Шейтанова: „Любовта обикновено е страшна. Обсебваща. Осакатяваща. Зад красивото й лице се крие само болка.“
Тео Буковски: „Взимам Хьолдерлин, отварям на същата страница и погледът ми бяга по думите. „С жълти круши и пълен с диви рози…“
Изречението, което най-добре описва конфликта:
Десислава Шейтанова: „Не се раждаме зли, животът ни превръща в чудовища.“
Тео Буковски: „Ръцете ми са изцапани с кръв, но това е кръвта на чистите отношения.“
Изречението, което най-добре описва действията на главния герой:
Десислава Шейтанова: „И онази нощ разбрах, че щом няма справедливост, щом няма баланс, то аз мога да ги създам, каквото и да ми струва.“
Тео Буковски: Елиза – „За теб, Виктор, бих събрала копривата, бих изплела бодливите й нишки в риза, за да те покрия с нея и да разваля злата магия, да върна истинския ти образ. „, Виктор -„Моят свят е линейно разграфен, в нормален синусов ритъм и безцветно програмиран. Контуриран е с цветовете на цветната слепота, с която съм обречен да живея.“
Изречението, което най-добре описва реалността или времето/мястото на романа:
Десислава Шейтанова: „Всички си тръгват. Всички рано или късно си тръгват.“
Тео Буковски: „Ноември ще сложи край на писмата ни. Все някога този, който сее смърт, трябва да заключи въображението си. Колко хора убихме!“
Най-всяващото страх изречение в книгата според вас:
Десислава Шейтанова: Нямах нищо, не изпитвах нищо. Всички връзки със света бяха прерязани.
Тео Буковски: “ … няма причина личният страх да бъде споделян, той е там, в нас, огромен, състоятелен и притежаващ власт, но затворен между костите на собствения ни череп.“
Историята на романа дава на читателя…
Десислава Шейтанова: …Поглед в един тъмен свят на болката, където нормалността е пожертвана в името на оцеляването
Тео Буковски: …Възприятия за черни и безцветни птици.
Песен, която бихте избрали за „саундтрак“ на книгата?
Десислава Шейтанова:
Evanescence – My immortal
I’m so tired of being here
Suppressed by all my childish fears
And if you have to leave
I wish that you would just leave
‘Cause your presence still lingers here
And it won’t leave me alone
These wounds won’t seem to heal
This pain is just too real
There’s just too much that time cannot erase…
Тео Буковски:
Игорь Стравинский, „Весна священная“
Ние от Пълнощастие се постарахме да зададем точните въпроси, които с лекота обрисуват един непознат роман. Те вълнуват самите нас като фенове на книгите. Надяваме се начинът, по който представяме нови книги и музика да ви допада, също и да споделите, ако сме пропуснали нещо.
