НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Кремиковски манастир „Св. Георги Победоносец“ над София

Кремиковският манастир се намира на около двайсет километра от центъра на София, в близост до квартал Кремиковци. 

Той е популярно място за разходка. В почивните дни, особено при хубаво време там гъмжи от народ. Но дори да има много хора, пак си остава чудесно място за разходка – с деца, бебета, за възрастни хора. Можете да се качите до него с кола, може да оставите превоза си в ниското и да се разходите пеша по виещото се в планината шосе.

Вметка от 2024-та: в магазина на Кремиковския манастир продават сладолед от овче мляко, който много ни хареса. Имаше няколко вкуса и занапред разходката за похапване на хубав сладолед дотам ще бъде сигурна.

УПЪТВАНИЯ:

За да стигнете до Кремиковския манастир от центъра на София, е удобно да следвате бул. „Ботевградско шосе“. Малко преди левия завой за ул. „Челопешко шосе“ ще видите указателна табела за манастира.Внимавайте по „Челопешко шосе“, точно при кв. Челопечене има бензиностанция – там пътя се разклонява и трябва да завиете наляво към кв. Кремиковци. Ако продължите направо, ще стигнете индустриалната зона.

Щом минете през кв. Кремиковци остават около 2-3 километра до манастира. Кубетата на новата му църква се виждат отдалеч, което компенсира липсата на указателни табели.

Ако е почивен ден, може би ще има много коли – паркирали в подножието на планината, както и по целия път догоре. До манастира има безплатен паркинг, както и доста места, където може да оставите колата си.

Кремиковският манастир е разположен в местността „Градището“. Той не е ограден с висок зид, подобно на повечето български манастири. От него се открива чудна гледка към София и Витоша.

Освен, че е свято място, където може да запалите свещичка, на разположение има още:

  • паркинг
  • чешма с ледена вода
  • маси за пикник
  • пейки на припек
  • реставрираната стара църква, пълна с история
  • магазин за собствено произведени храни
  • автомат за кафе
  • пауни и други птици в клетки
  • зайци в клетки
  • котета за галене, особено в по-спокойните дни
  • тоалетна
  • близки заведения за хранене
Кремиковски манастир

ИСТОРИЯ:

Предполага се, че Кремиковския манастир е основан по време на царуването на цар Йоан Александър (1331 – 1371).  Сигурни сведения за него има от 1493 година. Най-старата сграда в манастирския комплекс е църквата „Св. Георги“, тя е изградена от камък и тухли.

През 15-ти век местният велможа Радивой възобновил църквата „Св. Георги“ и я изписал в памет на своите деца Тодор и Драгана, вероятно починали в чумна епидемия. На ктиторския портрет в църквата са изобразени Радивой, жена му Теодора, децата и софийският митрополит Калевит. Друг ктиторски надпис съобщава за ново обновяване на църквата през 1611 година. Църквата е била изписана и отвън, и отвътре.

В наши дни църквата и нейните стенописи са консервирани и реставрирани. Под много от иконите са добавени стойки с осветление. Така е удобно да се разгледат стенописите, благодарение на които научаваме за историята не само на мястото, но и как са изглеждали, как са били облечени наши предци през 15 век.

При последното ни посещение на Кремиковския манастир (04.11.2018) видяхме археологическите разкопки край старата църква. Според дълбочината на разкритите пластове мястото е било свещено векове по-рано. От археолозите на място разбрахме, че предстоят разкопки в близката долина в момента там е паркинг. 

Кремиковски манастир археологически разкопки

В миналото за няколко дни в манастира е намерил убежище вторият знаменосец на Ботевата чета – Димитър Стефанов – Казака, родом от град Сливен.  Той поел знамето на четата след битката при Милин камък. По нареждане на Христо Ботев знамето е предадено на Димитър Стефанов — Казака, чието лобно място е недалеч от Кремиковския манастир.

Негов паметник е издигнат през 1912-та година в близост до манастира.

След Освобождението в Кремиковския манастир се заселили монахини бежанки от Малешевско. През 1897 година Иван Вазов посещава манастира и пише:

…Скоро колата се отбиха от друма и хванаха друг път към север, който пресичаше широката равнина, претрупана с тъмно жълти кръстци от пожъната ръж.
След един час вървеж ний преминахме селото Кремиковци, което е в полите на Стара планина, и завъзлазяхме по хубаво шосе към ръта, на който е кацнал манастира.
Когато пайтона ми елезна през голямата порта на манастирския двор, той спря и аз слязох, а един манастирски ратай, тих, кокалест и с исполински ръст, който сечеше дърва, пое ми вещите и ги понесе във вътрешния двор. Първия още поглед на манастира, здрав, стегнат и уреден, ме убеди, че хвалбите за него не бяха безосновни…

…– Аз питам ратая: – Дека е дядо игумен! – питам това с никакво смущение и нетътрпелив да си обясни това явление – нека кажа думата: тая съблазън, която ме поразяваше и ми даде повод за догадки най-недоброжелателни за Кремиковския манастир.
– Тука няма игумен, има игуменка – отговори ми ратая и усмихнат, като си наплюнча пак ръцете и взе брадвата да сече дърва.
В същия миг една благолепна старица с дълга броеница и с очила твърде приветливо ми пожела добре дошъл и ме покани в приемната стая на манастира.
Значи: женски манастир! Ах тоя П-ша!
Цял сконфузен за своето невежество, аз се извиних и последвах баба госпожа, която ме въведе във вътрешния двор. Подир първите приветствия аз счетох за дълг да изгледам манастира: черковка хубава, стаи чисти и снабдени с богати постелки, нов чардак с килии на сестрите, затулен зад черковата, и с прозорци към планината; станове за тъкане, в обора волове, коне, един пайтон (манастирски); стопанство и очевиден спор, по най-главното: уред, чистота, прибраност. Явно, женска ръка пипа тука…

…Сутринта излязох на манастирската тераса и погледнах към долината. Каква чудесна гледка! Софийската равнина, Витоша, Ирин планина, Родопите, вечният Мусалах, рилските гранитни чуки и зъбери в кръгозора – това беше една фантасмагория, това беше тъй хубаво, тъй хубаво… Славен наблюдателен пункт е туй място…“

Кремиковски манастир

През 1901 година в манастира започнало изграждането на новата, по-голяма църква „Покров на Пресвета Богородица“, която е завършена през 1907 година. През 1994 година в двора на манастира е изградена чешма. Встрани от новата църква „Покров на Пресвета Богородица“ има пейки и маси, на които може да поседнете и да си направите пикник, любувайки се на гледката към Софийското поле и планините зад него. Храна ще намерите и в магерницата, така че не е проблем ако не си носите . В близост до двора на манастира има и ресторант. В манастирската продавалница освен свещи и църковни сувенири може да си купите: мед, медени продукти, различни сладка, кисело и прясно мляко и др.

Децата ще потичат по чистите плочници, ще се порадват на зайците, питомните гълъби и пауните, както и многобройните, дружелюбни котки :).

Преди завоите в последната част на пътя до манастира, като и край пътеките наоколо има много места, подходящи за пикник. Може би ще срещнете стадото овце и козички, или кравите, които са излезли на паша. За децата от града те са още една незабравима атракция.

Ако планирате пикник, носете си:

  • защита от кърлежи (наоколо пасат стада)
  • одеяло за пикник
  • налейте си вода от манастирската чешма

Ние много обичаме простора на това място! Освен за разходка с деца, Кремиковският манастир е чудесно място, където да заведете приятел от друг град или държава, за да споделите красотата на нашата прекрасна страна.

Снимки от най-малкия член на Пълнощастие и главен герой в НАКЪДЕ С ДЕТЕ:

Още снимки от Пълнощастие:

Кремиковски манастир
Кремиковски манастир

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки и видео: Явор Радев, Евел Инара

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.