НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Хилядолетният храм-кладенец край село Гърло

Доста пъти отлагахме разходката до Гърленския храм-кладенец, най-вече заради името, което ни навяваше клаустрофобични представи за подземия. Напълно погрешни, бързам да кажа. Гърленският храм-кладенец е място със специално и добро усещане, сред гора и край голям водоем. Край него срещнахме все хубави хора и научихме много за пребогатата на древни градежи Брезнишка околност.

Можете да се разходите дори с детска количка по пътя до язовира. Уви, по-нагоре количката няма да се качи. Стръмно е и е добре да сте с туристически обувки, макар разстоянието да е наистина малко. Но пък срещнахме хора, които ни доказаха, че дори с градско облекло и обувки може да се стигне го хилядолетния храм, стига да има желание.

УПЪТВАНИЯ:

Село Гърло се намира на минути с автомобил от град Брезник. Природата е живописна, затова препоръчваме да изберете различни маршрути за отиване и връщане. Ние винаги правим така.

Ако пътувате до село Гърло от София, има поне 4-ри различни начина да стигнете там:

Най-краткият и според нас особено богат на гледки път е по шосе 638: София – Божурище – Росоман – Златуша – Делян – Брезник – Гърло, дълъг около 43 километра. При хубаво време той е отличен избор за пътешествие София – село Гърло. И по четирите пътя може да си налеете желязна вода. Отбивката до чешмата пред храма „Света Петка“ в Брезник ще е по пътя ви. Все-пак, по тъмно пътят може да е опасен в средната си част, защото е по-тесен и лъкатуши сред хълмовете.

Пътят по шосе 811: София – Перник – Батановци – Богданов дол – Ярджиловци – Брезник – Гърло е с дължина около 67 километра. Макар да е по-дълъг, магистралата ще съкрати времето за път. Ние го избираме за прибиране. Удобен е за отбивка до крепостта Кракра в Перник, но за нея си отделете поне час-два.

Има и по-пряк път от тази страна, по шосе 63: София – Перник – Мещица – Брезник – Гърло. Той е около 62 километра. Отново добър път за прибиране по тъмно.

По шосе 811: София – Сливница – Гълъбовци – Гургулят – Ракита – Арзан – Брезник – Гърло. В сегашния момент (май 2018) това е най-непрепоръчителният маршрут. Около 15 от общите 21 километра от пътя Брезник – Сливница са в ремонт. Заварихме дупки и изобщо липса на асфалтов път (7-8 километра). Ако пътувате в горещ ден се подгответе за затворени прозорци и автомобил с вид на „варница“. Надяваме се да сме заварили подготовка за полагане на нов асфалт. През този маршрут пътят ви ще е около 62 километра, а на него се намира и Пантеонът “Майка България” в село Гургулят. По-добре не тръгвайте по тъмно.

Ние използвахме навигация, макар на места сигналът да се губеше. Пътят към Гърленския храм-кладенец минава през село Гърло. Тесен, но напълно проходим, пътят слиза плавно надолу, минава покрай планинска чешма с детски катерушки до нея и продължава сякаш към друго време или някое приказно местенце. Старо Гърло е махала, сгушена в ниското. Движете се бавно, пътят е неравен, но по него минават леки коли. Ще подминете по-широка, но заградена с камъни част пред частен имот и ще стигнете до древното гробище в края на селото. Препоръчваме ви да оставите там колата си и да извървите последната част на този коларски път, освен ако не сте с наистина високопроходим автомобил.

Нататък пътят става още по-неравен, на места има кал. Отстрани ромоли малка рекичка. Мястото е хубаво за пикник, но видяхме табела, че е район на ловна дружина. Внимавайте.

В последната част преди да стигнете до вододайния язовир Красава, пътя се разклонява на две части, които водят до едно и също място – язовирната стена.

Тук следва катеренето. Ще се наложи да прескочите ниската ограда на язовирната стена и да тръгнете наляво по западната част на язовира. За ориентир може да ви служи и мостчето до преливника. По него също имало път към храма, но той бил още по-стръмен.

Минавате по стената наляво – водата е далеч, а циментовата „пътека“ широка – и стигате до изкачването на хълма. Пътеката ясно се виждаше през есента. Добри хора бяха поставили дървени табелки. Има две по-стръмни места, където е добре да държите децата, а и по-неумелите катерачи. Ще видите ограда с бодлива тел – тя е оградата на язовира. Ще трябва да минете под нея и да продължите по тясната пътека нагоре. Последното изкачване ще ви доведе до бетонната площадка на някогашната конструкция, която е била издигната над храма.

ИСТОРИЯ:

По информация от интернет:

Хилядолетният храм е открит при разкопки през 1972 година от научен екип. По време на теренното проучване, ръководителят проф. д-р Димитрина Митова-Джонова отбелязва, че по целия склон се наблюдават разсипи, аналогични на строителния материал, ползван за изграждането на кладенеца. Археолозите са открили още два обекта в района – древна крепост и останки на терми. Храм-кладенецът е останал незасегнат, защото е почти изцяло изграден под земята. Намерени са фрагмент от каменна брадва, дърво и кости на жертвени животни. Уви, обектът вече е бил посетен от иманяри в по-ранен период. Проф. Джонова го датира през XII век преди Христа. През 80-те години на 20 век е променен първоначалния вид на храма. Добавен е завой при стъпалата, променени са и самите стъпала – първоначално те са били по-малко, с различен и неравен размер. Над съоръжението е била издигната площадка със стени и покрив. Покривът е бил меден и откраднат, а дървеното скеле се е разрушило с годините.

Когато ние посетихме Гърленския храм-кладенец тази година, мястото наоколо беше почистено. Факт е, че въпреки изоставянето на това историческо съкровище от държавата, има достойни българи, които го поддържат със собствени сили. Край храма се запознахме с един такъв достоен човек, от когото научихме толкова много за околността. Древното гробище край пътя, за което споменахме по-рано е разчистено именно от него. Първоначално се подведохме, че кръстовете са келтски, разговорът ни наклони везните към по-вероятната теория, че са богомилски кръстове. В тази част на България има и други места с подобни кръстове – вписани в кръг. Има теории за богомилския произход на Земенската кръстокуполна църква, която не е далеч.

За децата беше много интересно влизането и излизането от храма. Да погледнеш през отвор в тавана, да видиш вдълбания кладенец, след което да слезеш по стълбите и да застанеш до кладенеца, а над главата ти, в отвора на купола да се вижда небето. Май там е мястото, където да разкажете на децата си някоя приказка за долната земя. Например „Тримата братя и златната ябълка“. В българските народни приказки кладенците са връзката между белия (нашия) свят и долната земя, където са всички вълшебства. Ние не бяхме подготвени този път, затова разказвахме вкъщи.

Смята се, че храмът е свързан с култа към слънцето и по тази тема попаднахме на няколко теории. Във всички случаи храмът има връзка със светлината и водата, най-малкото заради открития към небето купол точно над кладенеца. Земята и приказките ни все-още пазят следите от културата на дедите ни, наречени траки.

Чудесно място да заведете децата си, за да знаят, че народът ни е у дома си по тези земи най-малко от три хилядолетия.

Ние се разходихме с приятелите ни Тити, Зори и Христо, за което много им благодарим! Христо беше така любезен да заснеме с дрон мястото, така че благодарение на него имаме и погледа на птиците!

Носете си:

задължително вода или си налейте от чешмата преди Старо Гърло
защита от кърлежи, ако ще излизате по пътеката в полето
слънцезащита през лятото
нещо за хапване
връхна дреха

На разположение по маршрута има:

места за пикник и малка рекичка
язовир
древно гробище с каменни кръстове
древен мегалитен храм
руини на древна крепост
руини на древни терми

Снимки от най-малкия член на Пълнощастие и главен герой в НАКЪДЕ С ДЕТЕ:

Още гледки от Гърленски храм-кладенец и язовир Красава:

Още гледки от древното гробище край Старо Гърло:

НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Парк и исторически музей в град Петрич
Новият парк на Петрич пред местния исторически музей е място, което определено препоръчваме да посетите. Входът за музея засега е безплатен, а вътре има и игри за децата. Паркингът е голям и удобен, има обществена тоалетна. Самият парк има езеро с водни птици и малък зоокът, множество пейки, детска площадка, площадка за катерене, велоигрище със…
Прочети нататък
НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Парк Аязмото в град Стара Загора
Парк Аязмото в град Стара Загора е един от най-големите паркове в България. Бяхме чували колко хубав е парка, но не си представяхме, че ще ни е трудно да го разгледаме за един ден. Подобно на много от прекрасните български паркове, посетите ли „Аязмото“ веднъж, ще поискате да отидете отново. Има и платени, и безплатни…
Прочети нататък
НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Как да пътешестваме изгодно
Много е изписано за луксозните почивки и пътувания. Всеки препоръчва и показва скъпи хотели и ресторанти, екзотични блюда. Е, ние ще ви покажем как се научихме да пътешестваме изгодно на родна земя. Изгодно не значи без пари, имайте го предвид, но не значи и пилеене на пари. Защото, уви, повечето българи не сме твърде заможни,…
Прочети нататък
НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Парк Свети Врач в град Сандански
Парк Свети Врач не може да бъде посетен само веднъж. Щом стъпите там, непременно ще поискате да отидете пак. За нас това е един от най-хубавите паркове на България. Красив, зелен и спокоен, с асфалтирани, но и с пясъчни алеи, с безброй закътани пейчици и доста забавления за малки и големи. Сред безплатните развлечения са:…
Прочети нататък
НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Музей на авиацията – летище Крумово
Музей на авиацията на летище Крумово се намира на 13-14 километра от центъра на град Пловдив и на 15-16 километра от центъра на град Асеновград. Филиал е на Националния военноисторически музей. Има вътрешна и външна част. За децата може би по-притегателна е вътрешната, защото там е изложена капсулата, с която се е завърнал след космическия…
Прочети нататък
НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Детска железница „Знаме на мира“, град Пловдив
За Детската железница „Знаме на мира“ в град Пловдив бяхме слушали много. Нашата щерка не се е качвала на никакъв влак, освен на метрото, затова още повече ѝ се искаше да се повози. Обаче всеки път, когато бяхме в града, или беше неработен ден за малките влакчета, или беше жарко лято, точно по обяд. Най-после,…
Прочети нататък