НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Хилядолетният храм-кладенец край село Гърло

Доста пъти отлагахме разходката до Гърленския храм-кладенец, най-вече заради името, което ни навяваше клаустрофобични представи за подземия. Напълно погрешни, бързам да кажа. Гърленският храм-кладенец е място със специално и добро усещане, сред гора и край голям водоем. Край него срещнахме все хубави хора и научихме много за пребогатата на древни градежи Брезнишка околност.

Можете да се разходите дори с детска количка по пътя до язовира. Уви, по-нагоре количката няма да се качи. Стръмно е и е добре да сте с туристически обувки, макар разстоянието да е наистина малко. Но пък срещнахме хора, които ни доказаха, че дори с градско облекло и обувки може да се стигне го хилядолетния храм, стига да има желание.

УПЪТВАНИЯ:

Село Гърло се намира на минути с автомобил от град Брезник. Природата е живописна, затова препоръчваме да изберете различни маршрути за отиване и връщане. Ние винаги правим така.

Ако пътувате до село Гърло от София, има поне 4-ри различни начина да стигнете там:

  • Най-краткият и според нас особено богат на гледки път е по шосе 638: София – Божурище – Росоман – Златуша – Делян – Брезник – Гърло, дълъг около 43 километра. При хубаво време той е отличен избор за пътешествие София – село Гърло. И по четирите пътя може да си налеете желязна вода. Отбивката до чешмата пред храма „Света Петка“ в Брезник ще е по пътя ви. Все-пак, по тъмно пътят може да е опасен в средната си част, защото е по-тесен и лъкатуши сред хълмовете.
  • Пътят по шосе 811: София – Перник – Батановци – Богданов дол – Ярджиловци – Брезник – Гърло е с дължина около 67 километра. Макар да е по-дълъг, магистралата ще съкрати времето за път. Ние го избираме за прибиране. Удобен е за отбивка до крепостта Кракра в Перник, но за нея си отделете поне час-два.
  • Има и по-пряк път от тази страна, по шосе 63: София – Перник – Мещица – Брезник – Гърло. Той е около 62 километра. Отново добър път за прибиране по тъмно.
  • По шосе 811: София – Сливница – Гълъбовци – Гургулят – Ракита – Арзан – Брезник – Гърло. В сегашния момент (май 2018) това е най-непрепоръчителният маршрут. Около 15 от общите 21 километра от пътя Брезник – Сливница са в ремонт. Заварихме дупки и изобщо липса на асфалтов път (7-8 километра). Ако пътувате в горещ ден се подгответе за затворени прозорци и автомобил с вид на „варница“. Надяваме се да сме заварили подготовка за полагане на нов асфалт. През този маршрут пътят ви ще е около 62 километра, а на него се намира и Пантеонът “Майка България” в село Гургулят. По-добре не тръгвайте по тъмно.

Ние използвахме навигация, макар на места сигналът да се губеше. Пътят към Гърленския храм-кладенец минава през село Гърло. Тесен, но напълно проходим, пътят слиза плавно надолу, минава покрай планинска чешма с детски катерушки до нея и продължава сякаш към друго време или някое приказно местенце. Старо Гърло е махала, сгушена в ниското. Движете се бавно, пътят е неравен, но по него минават леки коли. Ще подминете по-широка, но заградена с камъни част пред частен имот и ще стигнете до древното гробище в края на селото. Препоръчваме ви да оставите там колата си и да извървите последната част на този коларски път, освен ако не сте с наистина високопроходим автомобил.

Нататък пътят става още по-неравен, на места има кал. Отстрани ромоли малка рекичка. Мястото е хубаво за пикник, но видяхме табела, че е район на ловна дружина. Внимавайте.

В последната част преди да стигнете до вододайния язовир Красава, пътя се разклонява на две части, които водят до едно и също място – язовирната стена.

Тук следва катеренето. Ще се наложи да прескочите ниската ограда на язовирната стена и да тръгнете наляво по западната част на язовира. За ориентир може да ви служи и мостчето до преливника. По него също имало път към храма, но той бил още по-стръмен.

Минавате по стената наляво – водата е далеч, а циментовата „пътека“ широка – и стигате до изкачването на хълма. Пътеката ясно се виждаше през есента. Добри хора бяха поставили дървени табелки. Има две по-стръмни места, където е добре да държите децата, а и по-неумелите катерачи. Ще видите ограда с бодлива тел – тя е оградата на язовира. Ще трябва да минете под нея и да продължите по тясната пътека нагоре. Последното изкачване ще ви доведе до бетонната площадка на някогашната конструкция, която е била издигната над храма.

ИСТОРИЯ:

  • По информация от интернет:

Хилядолетният храм е открит при разкопки през 1972 година от научен екип. По време на теренното проучване, ръководителят проф. д-р Димитрина Митова-Джонова отбелязва, че по целия склон се наблюдават разсипи, аналогични на строителния материал, ползван за изграждането на кладенеца. Археолозите са открили още два обекта в района – древна крепост и останки на терми. Храм-кладенецът е останал незасегнат, защото е почти изцяло изграден под земята. Намерени са фрагмент от каменна брадва, дърво и кости на жертвени животни. Уви, обектът вече е бил посетен от иманяри в по-ранен период. Проф. Джонова го датира през XII век преди Христа. През 80-те години на 20 век е променен първоначалния вид на храма. Добавен е завой при стъпалата, променени са и самите стъпала – първоначално те са били по-малко, с различен и неравен размер. Над съоръжението е била издигната площадка със стени и покрив. Покривът е бил меден и откраднат, а дървеното скеле се е разрушило с годините.

Когато ние посетихме Гърленския храм-кладенец тази година, мястото наоколо беше почистено. Факт е, че въпреки изоставянето на това историческо съкровище от държавата, има достойни българи, които го поддържат със собствени сили. Край храма се запознахме с един такъв достоен човек, от когото научихме толкова много за околността. Древното гробище край пътя, за което споменахме по-рано е разчистено именно от него. Първоначално се подведохме, че кръстовете са келтски, разговорът ни наклони везните към по-вероятната теория, че са богомилски кръстове. В тази част на България има и други места с подобни кръстове – вписани в кръг. Има теории за богомилския произход на Земенската кръстокуполна църква, която не е далеч.

За децата беше много интересно влизането и излизането от храма. Да погледнеш през отвор в тавана, да видиш вдълбания кладенец, след което да слезеш по стълбите и да застанеш до кладенеца, а над главата ти, в отвора на купола да се вижда небето. Май там е мястото, където да разкажете на децата си някоя приказка за долната земя. Например „Тримата братя и златната ябълка“. В българските народни приказки кладенците са връзката между белия (нашия) свят и долната земя, където са всички вълшебства. Ние не бяхме подготвени този път, затова разказвахме вкъщи.

Смята се, че храмът е свързан с култа към слънцето и по тази тема попаднахме на няколко теории. Във всички случаи храмът има връзка със светлината и водата, най-малкото заради открития към небето купол точно над кладенеца. Земята и приказките ни все-още пазят следите от културата на дедите ни, наречени траки.

Чудесно място да заведете децата си, за да знаят, че народът ни е у дома си по тези земи най-малко от три хилядолетия.

Ние се разходихме с приятелите ни Тити, Зори и Христо, за което много им благодарим! Христо беше така любезен да заснеме с дрон мястото, така че благодарение на него имаме и погледа на птиците!

Носете си:

  • задължително вода или си налейте от чешмата преди Старо Гърло
  • защита от кърлежи, ако ще излизате по пътеката в полето
  • слънцезащита през лятото
  • нещо за хапване
  • връхна дреха

На разположение по маршрута има:

  • места за пикник и малка рекичка
  • язовир
  • древно гробище с каменни кръстове
  • древен мегалитен храм
  • руини на древна крепост
  • руини на древни терми

Снимки от най-малкия член на Пълнощастие и главен герой в НАКЪДЕ С ДЕТЕ:

Още гледки от Гърленски храм-кладенец и язовир Красава:

Още гледки от древното гробище край Старо Гърло:

  • НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Централен градски парк – Пловдив
    Централният градски парк на Пловдив, наричан още Цар-Симеонова градина, се намира точно до пешеходната част на града. Всичко е близо до него – и Капана, и останалата част от Стария град, и доста от любимите ни музеи. Можете с една дълга разходка, стига да са ви здрави краката, да обиколите тази пешеходна част на града…

    Прочети нататък

  • НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Централен градски парк Перник
    Централният градски парк на град Перник се намира точно до ларгото на града – покрай река Струма, над която се издигат няколко красиви мостчета. Били сме доста пъти в Перник, ходили сме и в други паркове там, били сме на метри от началото му, а не сме знаели, че го има. А се оказа чудесен…

    Прочети нататък

  • НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Ямболския парк край Тунджа
    Градската градина на Ямбол отдавна ни беше привлякла вниманието. Около парка се извива река Тунджа с мостове на няколко места, с водни колелета, плаващи птици и пейки покрай бреговете ѝ. Потънал в зеленина парк с голяма река е семейната ни слабост. Още повече ни хареса, че там имаше и шадравани, които разпръскваха прохлада и свежест…

    Прочети нататък

  • НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Планетариум и обсерватория, Ямбол
    Бяхме в Ямбол и търсехме места за разглеждане, подходящи за семейства с деца. Оказа се, че в Ямбол има астрономическа обсерватория и планетариум, при това не от вчера. Посетихме го час преди да отпътуваме, буквално в последния момент и добре, че го направихме. За първи път (поне не си спомням отчетливо друг път) чух някой…

    Прочети нататък

  • НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Късноантичен мавзолей с детска площадка в квартал Лозенец, София
    Археологически комплекс „Късноантичен мавзолей“ в квартал „Лозенец” Ето една неголяма, открита наскоро градинка със запазени руини, пейки, чешма, тоалетна и детска площадка. Подходяща е за посещение и в пек или дъждовно време, защото има покрив над историческата част и пейките. Намира се в центъра на София, част е от Южния парк, затова посещението може да…

    Прочети нататък

  • НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Зоологическа градина в Благоевград
    Зоологическата градина на Благоевград е безплатна за посещения и до нея води дълга малко над километър алея, покрай която тече кристално поточе. На нас това ни хареса особено много, нищо, че дъщеря ни успя да цопне в него. Открихме го случайно, докато бяхме в музея на Благоевград. Самата зоологическа градина се намира в „Ловен парк“…

    Прочети нататък

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Елора Радева, Христо Спасунин, Явор Радев, Евел Инара

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.